Банковата криза този път не само е различна, но е

Банковата рецесия този път освен е друга, само че е и по-лоша от 2007-2008 година, написа в коментар за Project Syndicate някогашният финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.    " Тогава можехме да обвиним за поредния провал на банките измамите на едро, необятно публикуваното хищническо кредитиране, тайните съглашения сред рейтинговите организации и сенчестите банкери, търгуващи със съмнителни деривати ", показва Варуфакис, който е водач на партията MeRA25 и професор по стопанска система в Атинския университет.   По думите му всичко това е станало допустимо с помощта на разрушаването на регулаторния режим от политици, отгледани от Уолстрийт. Днешните банкови банкрути не могат да бъдат упреквани за нищо от това, прибавя някогашният финансов министър на Гърция, който преди две седмици бе атакуван пред ресторант в центъра на Атина от към момента недоволстващи жители, че е подписал избавителните проекти на Гърция с Тройката (Комисията, ЕЦБ и МВФ).  „ Да, Silicon Valley Bank беше задоволително глупава да поеме извънреден лихвен риск, до момента в който обслужваше най-вече неосигурени инвеститори. Да, Credit Suisse имаше мрачна история с нарушители, измамници и корумпирани политици. За разлика от 2008 година обаче, нито един сигнал за нередности не беше заглъхнал, банките се съобразиха (повече или по-малко) със засилените регулации след 2008 година и активите им бяха относително постоянни “, отбелязва Варуфакис.   Освен това нито един от регулаторите в Съединени американски щати и Европа не може да твърди – както през 2008 година – че е бил подведен, прибавя той.  „ Всъщност регулаторите и централните банки знаеха всичко. Те се радваха на цялостен достъп до бизнес моделите на банките. Те можеха да видят ясно, че тези модели няма да преживеят комбинацията от обилни нараствания на дълготрайните лихвени проценти и ненадейно евакуиране на депозити. Въпреки това не направиха нищо “, разяснява някогашният финансов министър на Гърция и прибавя:  „ Дали регулаторите не са съумели да плануват паническото бягство на огромни и заради това незастраховани инвеститори? Може би. Но същинската причина, заради която централните банки не започнаха нищо, когато се сблъскаха с нежните бизнес модели на банките, е още по-обезпокоителна: техните промени в регулациите след  финансовата злополука от 2008 година бяха повода за тези бизнес модели – и политиците го знаеха. “

Янис Варуфакис споделя, че политиката на „ държавен социализъм за банките “ след 2008 година, практикувана по едно и също време в Европа и Съединени американски щати, е имала два резултата, оформили финансовия капитализъм през последните 14 години:   - Първо, тя токсини парите на Запада, правейки лихвите негативни. По-точно, тя подсигурява, че към този момент няма един номинален лихвен %, кадърен да възвърне салдото сред паричното търсене и паричното предложение, като в същото време не провокира вълна от банкови банкрути.   - Второ, защото беше общоизвестно, че няма равнище на лихвените проценти, което да реализира по едно и също време ценова непоклатимост и финансова непоклатимост, западните банкери допуснаха, че когато инфлацията още веднъж надигне глава, централните банки ще усилят лихвените проценти, до момента в който в това време ги избавят. И бяха прави - навръх това сме очевидци в този момент, написа Варуфакис.

„ Изправени пред тежкия избор сред ограничение на инфлацията и спасяването на банките, уважаемите коментатори приканват централните банки да създадат и двете: да продължат да покачват лихвените проценти, като в същото време не престават с така наречен социализъм за банките “, показва професорът, имайки поради политиката на централните банки след 2008 година, „ която при равни други условия е единственият метод да спрете банките да падат като домино “.   Само тази тактика – стягане на паричната примка към врата на обществото, като по едно и също време с това обилно избавя банковата система – може по едно и също време да служи на ползите на кредиторите и банките. „ Това също по този начин е сигурен метод да осъдите множеството хора на излишно страдалчество “, споделя Варуфакис, имайки поради високите цени и евентуалната безработица “, „ до момента в който сеете семената на идващия банков пожар “.

В коментара си за Project Syndicate Варуфакис показва още, че „ постоянно сме знаели, че банките са основани да не бъдат безвредни и че дружно те съставляват система, която по конституция не е в положение да се преценява с разпоредбите на добре функциониращия пазар “.   Проблемът съгласно него дълго време е бил в неналичието на опция („ банките бяха единственото средство за ориентиране на пари към хората “), трансформирала обществото в пленник на мрежа от частни банки, които са монополизирали заплащанията, спестяванията и заемите, по думите му.   Днес обаче технологиите ни дават прелестна опция, споделя Варуфакис и предлага следната визия:  Представете си, че централната банка дава на всички безвъзмезден цифров портфейл – на процедура безвъзмездна банкова сметка с рента, еквивалентна на овърнайт наградата на централната банка.  Като се има поради, че сегашната банкова система действа като картел, централната банка може посредством потребление на облачни технологии, да обезпечи безвъзмездни цифрови транзакции и предпазване на спестяванията за всички, като чистите ѝ доходи отиват за съществени публични богатства.
Освободени от принудата да държат парите си в частна банка и да заплащат прекомерно скъпо, за вършат прехвърляния употребявайки нейната система, хората ще бъдат свободни да избират дали и по кое време да употребяват частните финансови институции, предлагащи рисково ходатайство сред спестители и кредитополучатели.  Дори и в такива случаи парите им ще продължат да се намират в съвършена сигурност в счетоводната книга на централната банка.

Крипто братството ще ме упрекна, че упорствам за централна банка вид Big Brother, която вижда и управлява всяка наша транзакция, продължава Варуфакис.    „ Като оставим настрани тяхното двуличие (това е същото съсловие, което изиска неотложно избавяне от централната банка на Silicon Valley Bank), коства си да споменем, че Министерството на финансите и други държавни органи към този момент имат достъп до всяка наша транзакция.    Поверителността би могла да бъде предпазена по-добре, в случай че транзакциите се концентрират в счетоводната книга на централната банка под контрола на нещо като „ Агенция за паричен контрол “, включваща случайно определени жители и специалисти от необятен набор от специалности, предлага Варуфакис.  Банковата система, която одобряваме за даденост, е непоправимо счупена. Това е неприятната вест, безапелационен е той.   Варуфакис прибавя, че " към този момент няма да имаме потребност да разчитаме на една частна, преследваща облага, мрежа от банки, способна да дестабилизира обществото, или най-малко не по метода, по който сме го правили до момента ".

Дошло е време да се взриви тази неспасяема система, която носи облаги на притежателите и акционерите за сметка на болшинството, споделя някогашният финансов министър на Гърция и приключва коемнтара си по този начин:   Въглищните миньори откриха по сложния метод, че обществото не им дължи непрекъсната дотация, с цел да вредят на планетата. Време е и банкерите да научат сходен урок.

Всичко за разтърсванията в банките и въздействието им върху пазарите и стопанската система може да следите тук.