Московский комсомолец: Последния съюзник на Русия в Европа – ние и него го губим
Балканската пролет тази година може да се окаже гореща не от сезона. Над Сърбия и нейните ръководители стремглаво са надвиснали сгъстяващи се облаци – среща на президента на Сърбия Александър Вучич с водача на непризнатото (от Сърбия и Русия – бел.ред)Косово Хашим Тачи в Париж и последващата аудиенция във Вашингтон, отдадена на търсенето на компромис със Запада за Статута на Косово приключиха без победител, а на идващия ден след завръщането му в Белград косовските специфични елементи арестуваха и жестоко изгониха от територията на самопровъзгласената (според Сърбия и Русия – бел.ред.) република шефа на канцеларията по въпросите на Косово и Метохия в държавното управление на Сърбия Марко Джурич, който дойде (в Косово- бел.ред) с цел да се срещне с косовските сърби в обитаемата най-вече със сърби част на Косово (северната част- бел.ред).
Това, което е особено, че във Вашингтон президента на Сърбия бе признат на равнище асистент държавния секретар Уес Мичъл, който единствено повтори ултимативната позиция на Запада: цялостно и абсолютно признание на Косово и утвърждение на Белград за участието му във всички интернационалните структури, в това число Организация на обединените нации. Даже такава условност като предписаната още през 2013 година в Брюкселското споразумение опция за основаване съюз на сръбските общини в Северно Косово, пренебрегнато от Прищина, Вашингтон не смята за приоритет. След сходно развиване Александър Вучич би имал цялостното право да излезе от Брюкселското съглашение, както го поучава външният министър (на Сърбия – бел.ред.) Ивица Дачич, само че има един проблем – всички планувано в него отстъпки от страна на Сърбия от дълго време към този момент са направени.
В резултат на потреблението на мощ против Марко Джурич на територията на Косово там към този момент стартира ескалация – албанците трансферираха няколко стотин чиновници на специфичните елементи на административната граница със Сърбия, а сърбите подвигнаха барикади основно в Косовска Митровица. На фона на това управляващите в Косово не престават интензивно да разискват подхвърлената от известно време концепция за „ продан “ на територии с Белград – Косовска Митровица против южния обитаем най-вече с мюсюлмани сръбски регион Санджак и Прешево. Никой от Сърбия не приема тази концепция, а в същото време се намират критици и от албанска стана – да вземем за пример ръководителя на Народното събрание на Косово – някогашния войник от Армията за избавление на Косово (АОК) Кадри Весели, който декларира че не желае нищо да се анулира, само че няма нищо срещу присъединението на сръбските общини Прешево и Медведжа.
На фона на наглостта на косоварите, апропо, поддържана от Запада. Сърбия изключително остро се нуждае от помощ, без която евроориентирания хайлайф на страната не може да издържи оказваният върху него напън. В тази обстановка изключително значим е гласа на Москва, с помощта на чиято позиция Косово и до момента още не получило участие в ЮНЕСКО и други интернационалните организации. За нуждата за интервенция на Русия приказват и членове на сръбското държавно управление: „ Дойде миг, когато ние би трябвало да помолим Русия да се включи интензивно в процеса на решение на въпроса с Косово, единствено посредством включването на Русия ние можем да обезпечим сигурността на сръбския народ и отбраната на сръбските ползи в Косово “ - декларира министърът на нововъведенията и технологиите (на Сърбия- бел. Ред.) Ненад Попович. За какво съответно става дума: Москва не може да признава независимостта на Косово при никакви условия. Позицията на непризнаване на Косово стана много повече от елементарна политическа взаимност с Белград. Сега това е личната позиция на Русия, която е неизменима.
Няколко години обратно посланика на Русия в Сърбия Александър Конузин на една конференция споделя станалата в следствие именита фраза „ Има ли тук сърби? “
Става дума за безмълвното наличие на сърбите, които не възразяваха против заявката на представителите на НАТО. И единственият глас, защитаващ Сърбия на това мероприятие се оказа точно гласът на съветския дипломат.
После неведнъж сме слушали нещо сходно на „ не можем да бъдем повече сърби от самите сърби “ и други сходни, оправдаващи нашето безучастие. В същото време, когато е било належащо на Вашингтон, американците са ставали повече албанци от самите албанци и повече бошняци от самите бошняци. Пита се за какво в сериозен миг руснаците не могат да станат повече сърби от самите сърби. И този миг от дълго време е пристигнал. Москва е длъжна да поддържа Белград в изискванията на необикновен напън от страна на Запада.
Приблизително за това предупреждавах по-малко от месец обратно, когато четох лекция в Белградския университет – днешното състояние на Александър Вучич не е по-различно от ситуацията на Виктор Янукович през ноември 2013 година. Наистина с една разлика – безспорното болшинство от жителите на Сърбия отпреди са настроени позитивно към Русия. В същото време Украйна от 2013 година, справедливостта изисква да признаем, също не беше антируска.
Друга работа е че Белград за разлика от Киев няма своята Галиция – територия на отсрочената отплата на Москва. В своята европейска политика Вучич е пристигнал до неизбежната граница – формалното признание на Косово за сметка на участие в Евросъюза. Той персонално също признава това. Премине ли тази граница в по този начин поставената обстановка – подписва присъдата си в очите на безспорното мнозинство сърби. Който и да е политик на негово място, даже да е малко сърбин, в никакъв случай не би я минал. Но Западът е немилостив и не е привикнал да чака – значи чака провокация по киевския сюжет. Скорошното ликвидиране на Оливер Иванович, ареста и изгонването от Косовска Митровица на министъра Марко Джурич е начало на интервенцията по принуждаването на Вучич да подпише всички нужни документи. После може да последват вълнения в мюсюлманските провинции, граничещи с Косово с искане за автономност. И ето на хоризонта се задава заплахата от нова война на Балканите.
Как да помогнем на Сърбия, по какъв начин да запазим последния съдружник на Русия в Европа. Преди всичко е належащо да върнем Балканите във външната политика на Москва, да се създаде тактика за интензивно наличие и взаимоотношение със страните в региона. Да се обезпечи работата на съветските неправителствени организации, специалисти и политици в Сърбия. Да се направи Белград площадка за възобновяване на руско-европейските контакти. Да се върнем към реализацията на заветната цел – балкански газопровод, свързващ Сърбия непосредствено с Русия.
Но най-главното е да представим облик на бъдещето на сърбите в съюз с Москва, тъй като към този миг, както и в Украйна през 2013 година, бъдещето на тази страна е обвързван извънредно и окончателно с участие в Европейския съюз. И това е основния проблем и основния стратегически зложелател на съветското наличие, който се появява не без снизхождението на избрани представители на Русия, заявяващи че Москва не вижда никакви проблеми в евроинтеграцията на Сърбия. Такъв метод, до неотдавна битуващ в известна степен, разврати сръбския хайлайф, свикнал да има вяра толкоз откровено. И в този момент, когато в Белград свободно се провеждат „ гей-паради “, ръководени от обособени членове на държавното управление, обръщането на този маховик на назад не по никакъв начин просто. Но ние нямаме други разновидности.
Признаването на Косово в какъвто и да е вид ще значи внезапно намаляване на въздействието на Москва на Балканите. А разлъка на Сърбия с Русия ще бъде най-мощния удар по нашите позиции в Европа, който е намерено очакван в „ Балканската идея – 2025 “, обнародвана в края на предходната година от Европейския съюз. Тук идва въпроса чия тактика ще изпълняваме – препоръчаната от Брюксел или предчувстваната от Москва?
Превод и редакция: Юлиян Марков
Това, което е особено, че във Вашингтон президента на Сърбия бе признат на равнище асистент държавния секретар Уес Мичъл, който единствено повтори ултимативната позиция на Запада: цялостно и абсолютно признание на Косово и утвърждение на Белград за участието му във всички интернационалните структури, в това число Организация на обединените нации. Даже такава условност като предписаната още през 2013 година в Брюкселското споразумение опция за основаване съюз на сръбските общини в Северно Косово, пренебрегнато от Прищина, Вашингтон не смята за приоритет. След сходно развиване Александър Вучич би имал цялостното право да излезе от Брюкселското съглашение, както го поучава външният министър (на Сърбия – бел.ред.) Ивица Дачич, само че има един проблем – всички планувано в него отстъпки от страна на Сърбия от дълго време към този момент са направени.
В резултат на потреблението на мощ против Марко Джурич на територията на Косово там към този момент стартира ескалация – албанците трансферираха няколко стотин чиновници на специфичните елементи на административната граница със Сърбия, а сърбите подвигнаха барикади основно в Косовска Митровица. На фона на това управляващите в Косово не престават интензивно да разискват подхвърлената от известно време концепция за „ продан “ на територии с Белград – Косовска Митровица против южния обитаем най-вече с мюсюлмани сръбски регион Санджак и Прешево. Никой от Сърбия не приема тази концепция, а в същото време се намират критици и от албанска стана – да вземем за пример ръководителя на Народното събрание на Косово – някогашния войник от Армията за избавление на Косово (АОК) Кадри Весели, който декларира че не желае нищо да се анулира, само че няма нищо срещу присъединението на сръбските общини Прешево и Медведжа.
На фона на наглостта на косоварите, апропо, поддържана от Запада. Сърбия изключително остро се нуждае от помощ, без която евроориентирания хайлайф на страната не може да издържи оказваният върху него напън. В тази обстановка изключително значим е гласа на Москва, с помощта на чиято позиция Косово и до момента още не получило участие в ЮНЕСКО и други интернационалните организации. За нуждата за интервенция на Русия приказват и членове на сръбското държавно управление: „ Дойде миг, когато ние би трябвало да помолим Русия да се включи интензивно в процеса на решение на въпроса с Косово, единствено посредством включването на Русия ние можем да обезпечим сигурността на сръбския народ и отбраната на сръбските ползи в Косово “ - декларира министърът на нововъведенията и технологиите (на Сърбия- бел. Ред.) Ненад Попович. За какво съответно става дума: Москва не може да признава независимостта на Косово при никакви условия. Позицията на непризнаване на Косово стана много повече от елементарна политическа взаимност с Белград. Сега това е личната позиция на Русия, която е неизменима.
Няколко години обратно посланика на Русия в Сърбия Александър Конузин на една конференция споделя станалата в следствие именита фраза „ Има ли тук сърби? “
Става дума за безмълвното наличие на сърбите, които не възразяваха против заявката на представителите на НАТО. И единственият глас, защитаващ Сърбия на това мероприятие се оказа точно гласът на съветския дипломат.
После неведнъж сме слушали нещо сходно на „ не можем да бъдем повече сърби от самите сърби “ и други сходни, оправдаващи нашето безучастие. В същото време, когато е било належащо на Вашингтон, американците са ставали повече албанци от самите албанци и повече бошняци от самите бошняци. Пита се за какво в сериозен миг руснаците не могат да станат повече сърби от самите сърби. И този миг от дълго време е пристигнал. Москва е длъжна да поддържа Белград в изискванията на необикновен напън от страна на Запада.
Приблизително за това предупреждавах по-малко от месец обратно, когато четох лекция в Белградския университет – днешното състояние на Александър Вучич не е по-различно от ситуацията на Виктор Янукович през ноември 2013 година. Наистина с една разлика – безспорното болшинство от жителите на Сърбия отпреди са настроени позитивно към Русия. В същото време Украйна от 2013 година, справедливостта изисква да признаем, също не беше антируска.
Друга работа е че Белград за разлика от Киев няма своята Галиция – територия на отсрочената отплата на Москва. В своята европейска политика Вучич е пристигнал до неизбежната граница – формалното признание на Косово за сметка на участие в Евросъюза. Той персонално също признава това. Премине ли тази граница в по този начин поставената обстановка – подписва присъдата си в очите на безспорното мнозинство сърби. Който и да е политик на негово място, даже да е малко сърбин, в никакъв случай не би я минал. Но Западът е немилостив и не е привикнал да чака – значи чака провокация по киевския сюжет. Скорошното ликвидиране на Оливер Иванович, ареста и изгонването от Косовска Митровица на министъра Марко Джурич е начало на интервенцията по принуждаването на Вучич да подпише всички нужни документи. После може да последват вълнения в мюсюлманските провинции, граничещи с Косово с искане за автономност. И ето на хоризонта се задава заплахата от нова война на Балканите.
Как да помогнем на Сърбия, по какъв начин да запазим последния съдружник на Русия в Европа. Преди всичко е належащо да върнем Балканите във външната политика на Москва, да се създаде тактика за интензивно наличие и взаимоотношение със страните в региона. Да се обезпечи работата на съветските неправителствени организации, специалисти и политици в Сърбия. Да се направи Белград площадка за възобновяване на руско-европейските контакти. Да се върнем към реализацията на заветната цел – балкански газопровод, свързващ Сърбия непосредствено с Русия.
Но най-главното е да представим облик на бъдещето на сърбите в съюз с Москва, тъй като към този миг, както и в Украйна през 2013 година, бъдещето на тази страна е обвързван извънредно и окончателно с участие в Европейския съюз. И това е основния проблем и основния стратегически зложелател на съветското наличие, който се появява не без снизхождението на избрани представители на Русия, заявяващи че Москва не вижда никакви проблеми в евроинтеграцията на Сърбия. Такъв метод, до неотдавна битуващ в известна степен, разврати сръбския хайлайф, свикнал да има вяра толкоз откровено. И в този момент, когато в Белград свободно се провеждат „ гей-паради “, ръководени от обособени членове на държавното управление, обръщането на този маховик на назад не по никакъв начин просто. Но ние нямаме други разновидности.
Признаването на Косово в какъвто и да е вид ще значи внезапно намаляване на въздействието на Москва на Балканите. А разлъка на Сърбия с Русия ще бъде най-мощния удар по нашите позиции в Европа, който е намерено очакван в „ Балканската идея – 2025 “, обнародвана в края на предходната година от Европейския съюз. Тук идва въпроса чия тактика ще изпълняваме – препоръчаната от Брюксел или предчувстваната от Москва?
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ