Българското коалционно правителството с най-много представени партии в него, цели

Българското коалционно държавното управление с най-вече показани партии в него, цели шест, е първият кабинет отпред с Теодор Теодоров, управлявал през 1918-1919 година Широката коалиция не устоя дълго. Тя е взривена от вътрешната страна от мощната фигура на Александър Стамболийски и извън от Ньойския контракт.

Първото държавно управление с министър-председател Теодор Теодоров идва на власт на 28 ноември 1918-та. Току-що е завършила Първата международна война, България е измежду победените. Избухва и е потушено Войнишкото възстание. Икономическата рецесия е пагубна.

За да се излезе от обстановката се основава най-широката позната у нас коалиция - от либерали до комунисти. Участват Народната партия, Демократическата партия, Прогресивнолибералната партия, Радикалдемократическата партия, Български земеделски народен съюз и БРСДП /ш. с./.

По време на своето ръководство Теодоров има да реши две съществени задания - първата е да тушира резултатите от провалянето на страната във войната и революционната обстановка, която се създадава в този тежък за България миг и втората е да се реализира един плодороден за страната ни мир, изяснява Евгений Еков, гл. специалист в ДА " Архиви ".

По стичане на събитията Теодор Теодоров остава в сянката на забравата. Роден е през 1859 година в Елена. Юрист. След гибелта на Константин Стоилов оглявява Народната партия. Освен министър-председател в своя кабинет е и министър на външните работи и изповеданията.

Сред деветте министри са и Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Янко Сакъзов, Цанко Церковски.

Интересното в тази ситуация е, че първото държавно управление в течение на три месеца държи свободно място, министерско за Александър Стамболийски, иронията на ориста е, че точно Стамболийски, който има пристрастеност за властническо ръководство, е индивидът, който ще унищожи това държавно управление, добавя Евгений Еков, гл. специалист в ДА " Архиви ".

Стамболийски получава поста на министър на публичните здания и пътищата.

В архивите са съхранени две карикатури на Райко Алексиев - на първата Теодоров моли за прошка за Стамболийски след присъединяване му във Войнишкото възстание, а на втората, по Нова година, Стамболийски се радва на амнистията. Тедоров концентрира напъните си към мирния контракт и прекарва множеството от времето си в Париж.

В страната обаче тримата аграрни министри работят против кабинета, изяснява Евгений Еков. Двама от тях подават оставки. Съставено е второ държавно управление отпред с Теодоров. След като става явен Ньойския контракт самият той подава оставка.

Александър Стамболийски, който е водач на най-голямата политическа партия в страната Български земеделски народен съюз употребява мощната поддръжка на своите членове и симпатизанти и присъединяване си в двете държавни управления на Теодоров, с цел да унищожи от вътрешната страна тяхната власт, добавя Евгений Еков, гл. специалист в ДА " Архиви ".

Следващият кабинет е на самия Стамболийски. Защо обаче претърпява провал тази необятна коалиция и допустима ли е такава в съвремието ни?

Историята демонстрира, че мощната персона, без значение коя е тя, намира своя път и средства, с цел да концентрира цялата власт, която е била дадена на едно или друго съдружно ръководство, изяснява Евгений Еков, гл. специалист в ДА " Архиви ".

И като край - едно от първите неща, които прави Стамболийски е Теодор Теодоров да бъде съден като един от виновниците за двете национални произшествия. Престоят му в Шуменския затвор по-късно води и до гибелта му през 1924 година Малко по-рано обаче през 1923 година е погубен и самият Стамболийски.