Дебат за изкуство и политика: Как опакованата Триумфална арка раздели българите
Българското „ Facebook “ общество тази седмица имаше своята взривяваща тематика – изкуство или не е опакованата Триумфална арка по план на Христо Явашев – Кристо. На тази тематика в студиото на „ Тази неделя “ спориха журналистът и пиар Соня Момчилова, медийният експерт доцент Георги Лозанов, богословът и публицист Явор Дачков, режисьорът и политически пиар Нидал Алгафари.
„ Изкуство е това, което може да притегли хора да си платят немалка сума пари, с цел да го видят и да остане по някакъв метод в историята. Да се приказва за него в културните среди, без значение дали е одобрявано. Аз познавам доста хора, съгласно които картините на Пикасо са драсканици, само че те костват милиони “, счита Алгафари.
Според Момчилова Кристо се смее на дебата, който е провокирал с изкуството си. „ Той в никакъв случай не се е опитвал да изяснява своето изкуство. Тези „ килоти “, както ги нарекоха френски инфлуенсъри, този сакрален скут на френското великолепие, което той доста от дълго време е имал предпочитание да опакова, се трансформира в мизансцена на нещо доста забавно. Това е задачата на този вид изкуство – да предизвика “.
Дачков уточни, че съгласно него от толкоз доста провокации през годините, тя към този момент се е изтъркала и в плана на Кртисто той вижда „ оскверняване “ на Тримфалната арка. А съгласно доцент Лозанов спорът не е естетически, а политически – ченгесарско-мутренската асамблея против демократичната демократична общественост.
„ Много бързо се излиза от Кристо и от Тримфалната арка. В тази препирня стартира един остарял конфликт на една демократична общественост, която 2016 година разпозна Кристо и го върна към българската просвета около Плаващите кейове. Тогава се излезе от този ченгесарски модел, че Кристо не желае да има нищо общо с България. Той не желае да има нищо общо единствено с комунистическа България, тъй като тя му пречи да си прави изкуството “, изясни доцент Лозанов.
Според него обект на тази експанзия е тъй наречените „ градска десница “ и Кристо е следващият метод полезностите на тази общественост и това, което тя пази, да бъдат атакувани.
Алгафари не се съгласи, че изкуството може да бъде в центъра на някаква политика или противоположното. По думите му Кристо е съумял, тъй като е наложил стила си и е станал различим създател.
„ Арката от Кристо е Асен Василев и Кирил Петков, която открадва града от „ градската десница, тъй като Париж, съгласно мен, е малко противен и в случай че съм отишъл там за 5 дни и би трябвало да видя Тримфалната арка – няма да я видя, тъй като тази нова мода заслепява всичко. Това ще се случи и на идните избори, тъй като новият план е прицелен точно в сърцето на „ градската десница “ и ще я унищожи, сподели Дачков.
Примерът на журналиста провокира нов спор в студиото – за дейностите на някогашните служебни министри на политическата сцена и упованията към „ Продължаваме промяната “. На какво мнение са коментаторите вижте във видеото!
Историята помни и други планове на изкуството, провокирали спорни реакции. Пример е актьорът Марсел Дюшан и неговият шадраван, който съставлява извърнат писоар.
През 2009 година пък България беше изобразена като тоалетна от Давид Черни. У нас също има сходни образци – Паметникът на руската войска неколкократно беше оцветяван в разнообразни цветове, предизвиквайки спор – това градско изкуство ли е или вандализъм.
„ Изкуство е това, което може да притегли хора да си платят немалка сума пари, с цел да го видят и да остане по някакъв метод в историята. Да се приказва за него в културните среди, без значение дали е одобрявано. Аз познавам доста хора, съгласно които картините на Пикасо са драсканици, само че те костват милиони “, счита Алгафари.
Според Момчилова Кристо се смее на дебата, който е провокирал с изкуството си. „ Той в никакъв случай не се е опитвал да изяснява своето изкуство. Тези „ килоти “, както ги нарекоха френски инфлуенсъри, този сакрален скут на френското великолепие, което той доста от дълго време е имал предпочитание да опакова, се трансформира в мизансцена на нещо доста забавно. Това е задачата на този вид изкуство – да предизвика “.
Дачков уточни, че съгласно него от толкоз доста провокации през годините, тя към този момент се е изтъркала и в плана на Кртисто той вижда „ оскверняване “ на Тримфалната арка. А съгласно доцент Лозанов спорът не е естетически, а политически – ченгесарско-мутренската асамблея против демократичната демократична общественост.
„ Много бързо се излиза от Кристо и от Тримфалната арка. В тази препирня стартира един остарял конфликт на една демократична общественост, която 2016 година разпозна Кристо и го върна към българската просвета около Плаващите кейове. Тогава се излезе от този ченгесарски модел, че Кристо не желае да има нищо общо с България. Той не желае да има нищо общо единствено с комунистическа България, тъй като тя му пречи да си прави изкуството “, изясни доцент Лозанов.
Според него обект на тази експанзия е тъй наречените „ градска десница “ и Кристо е следващият метод полезностите на тази общественост и това, което тя пази, да бъдат атакувани.
Алгафари не се съгласи, че изкуството може да бъде в центъра на някаква политика или противоположното. По думите му Кристо е съумял, тъй като е наложил стила си и е станал различим създател.
„ Арката от Кристо е Асен Василев и Кирил Петков, която открадва града от „ градската десница, тъй като Париж, съгласно мен, е малко противен и в случай че съм отишъл там за 5 дни и би трябвало да видя Тримфалната арка – няма да я видя, тъй като тази нова мода заслепява всичко. Това ще се случи и на идните избори, тъй като новият план е прицелен точно в сърцето на „ градската десница “ и ще я унищожи, сподели Дачков.
Примерът на журналиста провокира нов спор в студиото – за дейностите на някогашните служебни министри на политическата сцена и упованията към „ Продължаваме промяната “. На какво мнение са коментаторите вижте във видеото!
Историята помни и други планове на изкуството, провокирали спорни реакции. Пример е актьорът Марсел Дюшан и неговият шадраван, който съставлява извърнат писоар.
През 2009 година пък България беше изобразена като тоалетна от Давид Черни. У нас също има сходни образци – Паметникът на руската войска неколкократно беше оцветяван в разнообразни цветове, предизвиквайки спор – това градско изкуство ли е или вандализъм.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ