Алерголози и пулмолози настояват НЗОК да финансира адекватно изследването спирометрия
Българското сдружение по алерголоия (БДА) и Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ) приготвят общо мнение до Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса за това фондът да стартира да финансира съответно спирометрията – функционално проучване на дишането, което дава визия за работата на белия дроб. Това стана ясно на VIII Национален конгрес по алергология.
Прегледът на астматици, който НЗОТК покрива, е на цена 24 лв.. За диспансерното наблюдаване на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лв., като в тази цена наложително е включена и спирометрията - проучване, което дава информация на лекаря за функционалния потенциал на белите дробове, за количеството въздух, което минава през през белия дроб и при поемане и издишване. Във всички други страни това е обособена активност, която има настрана финансиране, показват експертите.
" Спирометрията не се реимбурсира в допълнение от здравната каса, а това е закононарушение по отношение на българските алерголози и пулмолози ", разяснява доктор Александър Симидчиев, пулмолог, член на БДББ и заместник-председател на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание. Той и изясни, че всички консумативи и провеждането на проучването са за сметка на лекарите . Симидчиев напомни, че НЗОК и БЛС са известени още преди 2 години при започване на Covid пандемията. Белодробните заболявания не са народен здравен приоритет, както преди години страната е постъпила с туберкулозата. " Днес в изискванията на Covid, който прониква в белия дроб, поврежда го и по-късно стартира да поврежда всички останали органи ние би трябвало да се оправим с това предизвикателство. За 30 годишната ми процедура в границите на една година не съм виждал толкоз тежки пневмонии. И в случай че желаеме добра грижа за нашите пациенти, то би трябвало да се погрижим и за лекарите “, сподели Симидчиев.
Затова двете медицински сдружения ще излязат с общо мнение с причини за обособеното реимбурсиране на спирометрията, която да се изведе като високоспециализирна активност . Становището ще бъде изпратено на първо време до Българския лекарски съюз, а по-късно и до Националната здравноосигурителна каса.
По време на форума ръководителят на Българското сдружение по алергология (БДА) проф. доктор Мария Стаевска организира диалог с доцент Владимир Ходжев, във връзка лекуването на бронхиалната астма, болест с доста огромно обществено значение. В България грижата за пациентите с астма е профилирана и е реимбурсирана, по тази причина у нас смъртността освен това заболяване е доста ниска. Има обаче проблеми на равнище НЗОК, критериите за лекуване на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни спрямо други страни по света . " Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, вършим старания сега да разтеглим критериите. За момента с дребен запас лекарите дават доста добра грижа за пациента. За съпоставяне с Англия – ресурсът там е доста по-голям, само че и смъртността е по-голяма “, сподели проф. Стаевска.
По време на конгреса проф. доктор Мария Стаевска бе избрана отново за ръководител на Българското сдружение по алерголоия (БДА) с цялостно единогласие.
В рамките на форума Българското сдружение по алергология (БДА) организира взаимна научна сесия с Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ). Председателят на БДББ, доцент Владимир Ходжев изнесе презентация на тематика: Астма. От фенотип към еднотип - къс исторически обзор. В нея той наблюдава измененията в разбирането за бронхиалната астма във вековете и изключително през последните години, които доста трансформираха визиите ни. Проф. Ваня Юрукова приказва за хипресензитивните пневмонити, за които има нова подредба и обещаващо лекуване.
Д-р Александър Симидчиев се включи с презентация, “Бариерна (дис)функция на респираторния епител” нова догадка, доста известна сега, която за първи път слага въздействието на променените фактори на околната среда върху епитела на дихателните пътища, кожата и стомашно-чревния тракт в центъра на възникването на огромна част от алергичните и автоимунни заболявания, само че също по този начин и на огромна част от възпалителните заболявания на стомашно-чревния тракт и на нервната система като заболяванията от аутистичния набор, болест на Паркинсон и Алцхаймер . Замърсяването на въздуха, консервантите и емулгаторите в храната, детергентите, употребявани в семейството водят до увреждане на епитела, а неговото увреждане на собствен ред води до нарушение на бариерната му функционалност, смяна и дислокация на естествения микробиом и навлизанено им в организма. Тези промени започват възпалителния отговор от страна на имунната система.
Прегледът на астматици, който НЗОТК покрива, е на цена 24 лв.. За диспансерното наблюдаване на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лв., като в тази цена наложително е включена и спирометрията - проучване, което дава информация на лекаря за функционалния потенциал на белите дробове, за количеството въздух, което минава през през белия дроб и при поемане и издишване. Във всички други страни това е обособена активност, която има настрана финансиране, показват експертите.
" Спирометрията не се реимбурсира в допълнение от здравната каса, а това е закононарушение по отношение на българските алерголози и пулмолози ", разяснява доктор Александър Симидчиев, пулмолог, член на БДББ и заместник-председател на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание. Той и изясни, че всички консумативи и провеждането на проучването са за сметка на лекарите . Симидчиев напомни, че НЗОК и БЛС са известени още преди 2 години при започване на Covid пандемията. Белодробните заболявания не са народен здравен приоритет, както преди години страната е постъпила с туберкулозата. " Днес в изискванията на Covid, който прониква в белия дроб, поврежда го и по-късно стартира да поврежда всички останали органи ние би трябвало да се оправим с това предизвикателство. За 30 годишната ми процедура в границите на една година не съм виждал толкоз тежки пневмонии. И в случай че желаеме добра грижа за нашите пациенти, то би трябвало да се погрижим и за лекарите “, сподели Симидчиев.
Затова двете медицински сдружения ще излязат с общо мнение с причини за обособеното реимбурсиране на спирометрията, която да се изведе като високоспециализирна активност . Становището ще бъде изпратено на първо време до Българския лекарски съюз, а по-късно и до Националната здравноосигурителна каса.
По време на форума ръководителят на Българското сдружение по алергология (БДА) проф. доктор Мария Стаевска организира диалог с доцент Владимир Ходжев, във връзка лекуването на бронхиалната астма, болест с доста огромно обществено значение. В България грижата за пациентите с астма е профилирана и е реимбурсирана, по тази причина у нас смъртността освен това заболяване е доста ниска. Има обаче проблеми на равнище НЗОК, критериите за лекуване на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни спрямо други страни по света . " Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, вършим старания сега да разтеглим критериите. За момента с дребен запас лекарите дават доста добра грижа за пациента. За съпоставяне с Англия – ресурсът там е доста по-голям, само че и смъртността е по-голяма “, сподели проф. Стаевска.
По време на конгреса проф. доктор Мария Стаевска бе избрана отново за ръководител на Българското сдружение по алерголоия (БДА) с цялостно единогласие.
В рамките на форума Българското сдружение по алергология (БДА) организира взаимна научна сесия с Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ). Председателят на БДББ, доцент Владимир Ходжев изнесе презентация на тематика: Астма. От фенотип към еднотип - къс исторически обзор. В нея той наблюдава измененията в разбирането за бронхиалната астма във вековете и изключително през последните години, които доста трансформираха визиите ни. Проф. Ваня Юрукова приказва за хипресензитивните пневмонити, за които има нова подредба и обещаващо лекуване.
Д-р Александър Симидчиев се включи с презентация, “Бариерна (дис)функция на респираторния епител” нова догадка, доста известна сега, която за първи път слага въздействието на променените фактори на околната среда върху епитела на дихателните пътища, кожата и стомашно-чревния тракт в центъра на възникването на огромна част от алергичните и автоимунни заболявания, само че също по този начин и на огромна част от възпалителните заболявания на стомашно-чревния тракт и на нервната система като заболяванията от аутистичния набор, болест на Паркинсон и Алцхаймер . Замърсяването на въздуха, консервантите и емулгаторите в храната, детергентите, употребявани в семейството водят до увреждане на епитела, а неговото увреждане на собствен ред води до нарушение на бариерната му функционалност, смяна и дислокация на естествения микробиом и навлизанено им в организма. Тези промени започват възпалителния отговор от страна на имунната система.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ