Българският спорт осиротя! Внезапно почина волейболната легенда Георги Константинов
Българският спорт загуби още една огромна фигура. Тази нощ ненадейно е умрял Георги Константинов – волейболна легенда, татко на някогашния към този момент селекционер на мъжкия ни народен тим по волейбол Пламен Константинов и на оперния артист и музикант Юлиян Константинов, предава Блиц Спорт.
Именно Константинов-старши е първият, който става прочут с прякора Гибона, който по-късно Пламен наследява. Печели прякора си още в казармата, както и множеството от волейболните ни митове през 50-те и 60-те години.
Димитър Гигов съумява да го плени за волейбола, защото в това време той тренира и лека атлетика. Първото си самопризнание Константинов получава още през първата си година като младеж на Левски. Гибона е един от най-хубавите в шампионата, а основателят на волейбола у нас Валентин Анков дава извънредно висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „ сините “.
Димитър Гигов съумява да сътвори същински звезден тим. В три следващи години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят мощния интернационален шампионат в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а е и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори даже и звездния по това време тим на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов е минала още през тима на Спартак, както и на обединявания Левски Спартак. През 1970-а стопира дейната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за тима на Сопот. Гибона съумява да завоюва промоция за А група с този тим.
От 1962-а Гибона непроменяемо е в националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в формален мач на националния ни тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967-а Константинов още веднъж е в отбора, а националите ни остават на седмото място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона обаче са двамата му синове Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си.
Именно Константинов-старши е първият, който става прочут с прякора Гибона, който по-късно Пламен наследява. Печели прякора си още в казармата, както и множеството от волейболните ни митове през 50-те и 60-те години.
Димитър Гигов съумява да го плени за волейбола, защото в това време той тренира и лека атлетика. Първото си самопризнание Константинов получава още през първата си година като младеж на Левски. Гибона е един от най-хубавите в шампионата, а основателят на волейбола у нас Валентин Анков дава извънредно висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „ сините “.
Димитър Гигов съумява да сътвори същински звезден тим. В три следващи години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят мощния интернационален шампионат в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а е и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори даже и звездния по това време тим на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов е минала още през тима на Спартак, както и на обединявания Левски Спартак. През 1970-а стопира дейната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за тима на Сопот. Гибона съумява да завоюва промоция за А група с този тим.
От 1962-а Гибона непроменяемо е в националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в формален мач на националния ни тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967-а Константинов още веднъж е в отбора, а националите ни остават на седмото място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона обаче са двамата му синове Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ