Цецо Соколов: Не губя надежда да играя на Световното
Българският национал Цветан Соколов даде особено изявление за Българска национална телевизия , в което изрази удовлетворение от миналия сезон с Кучине Лубе, като единственото му разочаровение е в това, че отборът не съумя да завоюва нито един от петте финала, до които доближи. Той приказва обстойно за тежката травма и интервенцията, която му следва. Соколов показа, че възможностите му да играе на Световното състезание по волейбол за доста дребни, само че все пак не губи вяра.
- Накрая на един несъмнено извънредно тежък сезон, в който с Лубе успяхте да стигнете до пет финала - задоволен ли си от това, което свършите през тази година?
- Няма по какъв начин да не съм задоволен от обстоятелството, че за една година изиграхме пет финала. Втори станахме на Суперкупата на Италия, втори на финала на Скудетото, втори за Купата, втори на Световното клубно състезание и най-после завършихме втори в Шампионска лига. Въпросът е, че не съм задоволен от обстоятелството, че от пет финала не успяхме да спечелим нито един. Но сезонът беше сполучлив за нас. Наистина беше сполучлив от позиция на това, че доста малко клубове са създали нещо сходно.
- За коя купа съжаляваш най-вече?
- За изпуснатата преди четири дни. Този край (б.р. в Шампионската лига) надали ще го не помни скоро. И двата тима играхме на едно много високо равнище. Нямаше спадове в играта и на двата отбора. Бореха се и двата тима от първата точка до последната. Всички хора ми споделят, че скоро не са гледали волейбол на такова високо равнище. Това ме радва. Оставам още три години в Лубе. Семейството ми добре се усеща в Италия, децата ми вървят на детска градина. Сега всичко е позитивно от страна на фамилията и това по какъв начин аз се усещам в самия тим.
- От по кое време започнаха проблемите с коляното ти?
- Имах проблеми още през предходната година, в края на сезона. Не знам дали ви е известно, че още в националния тим имаше един интервал от 15 дни, които правех инжекции тук. Да кажем, че нещата се бяха поуспокоили до началото на сезона, когато получих травма в глезена още в първия мач. Оттам към този момент нещата станаха по-големи, проблемите с коляното станаха по-големи. Правех много лечения, само че не можаха да оказват помощ. Един от най-хубавите експерти в Италия и в Европа удостовери тезата, че би трябвало да се оперирам, в случай че желая да играя волейбол. Защото в случай че продължа по този начин, разновидността да направя по-голяма пакост е много по-голям. Мога да скъсам самото сухожилие и да направя други проблеми като скъсани кръстни връзки и други такива неща.
- Рискът да играеш на обезболяващи на толкоз високо равнище не е ли доста огромен?
- Да кажем, че има такива лекарства, които ти разрешават да играеш. Доста мощни обезболяващи взимах в последните два-два и половина месеца. Нямах съвсем никакъв подготвителен развой. Мачовете бяха моят подготвителен развой. Но сега просто няма по какъв начин да продължа напред, без да направя тази интервенция. Тя е планувана за 4 юни. Какво може да чакам? Самият лекар ме попита по какъв начин се усещам от 1 до 10 и аз му отговорих 2. Той ми сподели, че след една такава интервенция ще ми върне качествата на 9. Ще мога да упражнявам без болежка. Болка може и да има, само че ще е доста по-малка и няма да има нищо общо с това, което усещам сега. Казаха ми, че четири медицински месеца ще бъде възобновяване и по-късно ще ми трябват още два-три месеца, с цел да вляза в залата. Честно казано, не чаках нещо такова. Дори с щаба на националния тим бяхме коментирали да получа два месеца първоначално отмора, да върша всевъзможни лечения и да мога да се възстановя за Световното. Но сега не изгубвам вяра, тъй като всеки един организъм е самостоятелен. Не мога да кажа, че няма да се възстановя, само че възможностите са много-много ниски.
- Малки са, само че да кажем, че не забравяш и за Световното състезание изцяло?
- Ще дам всичко от себе си да се възстановя. Възстановяването ми ще протече в Италия. Избъзикаха ме там, че всякога, когато идва огромно състезание, нещо ми става. Първият път с рамото, а в този момент с коляното. Но в действителност доста скърбя, че няма да мога да играя пред родна аудитория. Много желаех да играя на Европейското, в този момент на Световното... Никой не знае по кое време отново ще сме домакини на Световно. Просто сега може би нямам безусловно никаква опция да се възстановя за Световното. Мускулът ми на левия крайник е съвсем атрофирал и рискът да направя нещо по-голямо е огромен.
- Какви са действителните благоприятни условия на този тим?
- Казали сме много пъти, че опциите са огромни. Единствено ни липсва късмет от време на време. Една топка трансформира проекта на целия мач. Така че възможностите на този тим да направи нещо огромно са доста огромни. Да бъдем реалисти. Имаме проблеми с контузени състезатели, само че моето мнение е, че в случай че играем както си знаем, можем да изненадаме всички. Сега тимът ще има друго лице. С мен на игрището тимът има един жанр, в този момент ще има друг. Това може да е позитивно за тима. Нека гледаме позитивно на всичко. Аз съм човек, който вижда чашата на половина цялостна, а не на половина празна. Младите състезатели, които идват, желаят доста от себе си, имат вяра, че са положителни. Това не е неприятно. И в Италия също има млади състезатели, които имат вяра, че са положителни и това им оказва помощ. Те имат самочувствието на състезатели.
- Ти самичък вярваше ли си преди години?
- Не си имах вяра, само че имах вяра, че мога. Не си имах вяра, че мога всичко, само че имах вяра, че мога доста неща и че един ден ще играя на в действителност високо равнище. Стараех се това нещо да го реализира. Радвам се, че го реализирах.
- Колко ти оказа помощ фамилията в този миг?
- То към момента ми оказва помощ ужасно доста. Съпругата до последно ми споделя " Давай, можеш! ". Винаги обаче ми споделя и да виждам какво се случва със здравето ми, тъй като съм на 28 години. Винаги са стоели зад мен и постоянно са ме подкрепяли във всяко едно решение, което съм взимал. Казвали са, че каквото реша, постоянно ще са зад мен. Така че доста благодаря на нея за това, което прави - че постоянно е до мен, дава ми верните препоръки и ме поддържа за всичко. Пожелавам си всички да сме здрави, фамилията ми да е крепко. Другото може да се реализира с труд.
- Много още можеш да дадеш.
- Мога и по тази причина ще се старая в бъдеще да го направя.
Валерия Видева, Българска национална телевизия
- Накрая на един несъмнено извънредно тежък сезон, в който с Лубе успяхте да стигнете до пет финала - задоволен ли си от това, което свършите през тази година?
- Няма по какъв начин да не съм задоволен от обстоятелството, че за една година изиграхме пет финала. Втори станахме на Суперкупата на Италия, втори на финала на Скудетото, втори за Купата, втори на Световното клубно състезание и най-после завършихме втори в Шампионска лига. Въпросът е, че не съм задоволен от обстоятелството, че от пет финала не успяхме да спечелим нито един. Но сезонът беше сполучлив за нас. Наистина беше сполучлив от позиция на това, че доста малко клубове са създали нещо сходно.
- За коя купа съжаляваш най-вече?
- За изпуснатата преди четири дни. Този край (б.р. в Шампионската лига) надали ще го не помни скоро. И двата тима играхме на едно много високо равнище. Нямаше спадове в играта и на двата отбора. Бореха се и двата тима от първата точка до последната. Всички хора ми споделят, че скоро не са гледали волейбол на такова високо равнище. Това ме радва. Оставам още три години в Лубе. Семейството ми добре се усеща в Италия, децата ми вървят на детска градина. Сега всичко е позитивно от страна на фамилията и това по какъв начин аз се усещам в самия тим.
- От по кое време започнаха проблемите с коляното ти?
- Имах проблеми още през предходната година, в края на сезона. Не знам дали ви е известно, че още в националния тим имаше един интервал от 15 дни, които правех инжекции тук. Да кажем, че нещата се бяха поуспокоили до началото на сезона, когато получих травма в глезена още в първия мач. Оттам към този момент нещата станаха по-големи, проблемите с коляното станаха по-големи. Правех много лечения, само че не можаха да оказват помощ. Един от най-хубавите експерти в Италия и в Европа удостовери тезата, че би трябвало да се оперирам, в случай че желая да играя волейбол. Защото в случай че продължа по този начин, разновидността да направя по-голяма пакост е много по-голям. Мога да скъсам самото сухожилие и да направя други проблеми като скъсани кръстни връзки и други такива неща.
- Рискът да играеш на обезболяващи на толкоз високо равнище не е ли доста огромен?
- Да кажем, че има такива лекарства, които ти разрешават да играеш. Доста мощни обезболяващи взимах в последните два-два и половина месеца. Нямах съвсем никакъв подготвителен развой. Мачовете бяха моят подготвителен развой. Но сега просто няма по какъв начин да продължа напред, без да направя тази интервенция. Тя е планувана за 4 юни. Какво може да чакам? Самият лекар ме попита по какъв начин се усещам от 1 до 10 и аз му отговорих 2. Той ми сподели, че след една такава интервенция ще ми върне качествата на 9. Ще мога да упражнявам без болежка. Болка може и да има, само че ще е доста по-малка и няма да има нищо общо с това, което усещам сега. Казаха ми, че четири медицински месеца ще бъде възобновяване и по-късно ще ми трябват още два-три месеца, с цел да вляза в залата. Честно казано, не чаках нещо такова. Дори с щаба на националния тим бяхме коментирали да получа два месеца първоначално отмора, да върша всевъзможни лечения и да мога да се възстановя за Световното. Но сега не изгубвам вяра, тъй като всеки един организъм е самостоятелен. Не мога да кажа, че няма да се възстановя, само че възможностите са много-много ниски.
- Малки са, само че да кажем, че не забравяш и за Световното състезание изцяло?
- Ще дам всичко от себе си да се възстановя. Възстановяването ми ще протече в Италия. Избъзикаха ме там, че всякога, когато идва огромно състезание, нещо ми става. Първият път с рамото, а в този момент с коляното. Но в действителност доста скърбя, че няма да мога да играя пред родна аудитория. Много желаех да играя на Европейското, в този момент на Световното... Никой не знае по кое време отново ще сме домакини на Световно. Просто сега може би нямам безусловно никаква опция да се възстановя за Световното. Мускулът ми на левия крайник е съвсем атрофирал и рискът да направя нещо по-голямо е огромен.
- Какви са действителните благоприятни условия на този тим?
- Казали сме много пъти, че опциите са огромни. Единствено ни липсва късмет от време на време. Една топка трансформира проекта на целия мач. Така че възможностите на този тим да направи нещо огромно са доста огромни. Да бъдем реалисти. Имаме проблеми с контузени състезатели, само че моето мнение е, че в случай че играем както си знаем, можем да изненадаме всички. Сега тимът ще има друго лице. С мен на игрището тимът има един жанр, в този момент ще има друг. Това може да е позитивно за тима. Нека гледаме позитивно на всичко. Аз съм човек, който вижда чашата на половина цялостна, а не на половина празна. Младите състезатели, които идват, желаят доста от себе си, имат вяра, че са положителни. Това не е неприятно. И в Италия също има млади състезатели, които имат вяра, че са положителни и това им оказва помощ. Те имат самочувствието на състезатели.
- Ти самичък вярваше ли си преди години?
- Не си имах вяра, само че имах вяра, че мога. Не си имах вяра, че мога всичко, само че имах вяра, че мога доста неща и че един ден ще играя на в действителност високо равнище. Стараех се това нещо да го реализира. Радвам се, че го реализирах.
- Колко ти оказа помощ фамилията в този миг?
- То към момента ми оказва помощ ужасно доста. Съпругата до последно ми споделя " Давай, можеш! ". Винаги обаче ми споделя и да виждам какво се случва със здравето ми, тъй като съм на 28 години. Винаги са стоели зад мен и постоянно са ме подкрепяли във всяко едно решение, което съм взимал. Казвали са, че каквото реша, постоянно ще са зад мен. Така че доста благодаря на нея за това, което прави - че постоянно е до мен, дава ми верните препоръки и ме поддържа за всичко. Пожелавам си всички да сме здрави, фамилията ми да е крепко. Другото може да се реализира с труд.
- Много още можеш да дадеш.
- Мога и по тази причина ще се старая в бъдеще да го направя.
Валерия Видева, Българска национална телевизия
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ