Българският дух е позадрямал, но може да бъде събуден, ако

Българският дух е позадрямал, само че може да бъде разсънен, в случай че се намерят механизмите за това, споделя изтъкнатият български историк учен Васил Гюзелев - тазгодишният притежател на интернационалната Евтимиева премия, връчена му от Великотърновския университет в навечерието на Деня на националните будители. 82-годишният академик е неоспорим престиж в международната византология. Акад. Гюзелев има изключителни приноси в региона на българската медиевистика, изследването на книжовността и културата на Второто българско царство, на образуването на Търновград като политически и църковен център, на изворознанието, дипломатиката, палеографията, теорията и философията на историята.
Казва, че най му е болно за тоталното безхаберие, настъпило в нацията.

Сега би трябвало да се вземат доста съществени ограничения за доста неща. Според мене най-вече належащо е да може умно да се направи по този начин, че обществото да има по-голямо сцепление, вътре в него, тъй като България е доста разединена, тя е разпарчосана. И няма общество. Това общество би трябвало да възроди своята виталност и в същото време да може по всевъзможен начин да се обезпечи работа и прехранване на хората. Това е казусът! Много хора мислят, че от тях стартира светът и с тях ще приключи, че те са Алфата и Омегата, " Аз съм началото и краят ", както е споделил Исус Христос.

Българското обучение като главен детайл в българската нематериалност е в тотална рецесия, налице е безспорна липса на дисциплинираност и намаляване на квалификацията, споделя от пиедестала на житейския и научния си опит учен Васил Гюзелев. Според него нароилите се в последните години висши учебни заведения у нас не са на положително, а старите университети губят престижа си.

Трябва да има редуциране на висшите образователни заведения, съсредоточаване върху избрани висши образователни заведения, които в действителност могат да основат по-качествени фрагменти. Тясна специализация и по едно и също време с това университетите, откакто се окрупнят първо, някои по-късно би трябвало да бъдат закрити. Трябва да се прави последователно. Все отново това е орис на доста хора. Никой не мисли за тези неща. Ние нямаме нито тактичност, нито тактика в нищо. Това не е един корал, който сте го пуснали в морето и го оставяте вълните да го тласкат по всички страни. Корабът би трябвало да бъде ръководен, би трябвало да има кормчия... А кормчиите не са положителни.

Според учен Васил Гюзелев рецептата за излизане от повсеместната душевна мизерия е мощното национално образование, с цел да се разсъни духът български.

Малко е позадрямал, само че може да се разсъни. Разбира се, че може да се посъбуди. Трябва да се потърсят единствено лостовете. Мисля, че имам рецепта – по-силен шовинизъм в най-хубавия смисъл на думата, мощно национално образование. Възможно е и по този начин би трябвало да бъде – хората би трябвало да бъдат възпитавани в обич към своя народ, към земята, в която живеят, към историята, без значение от това какви са – дали са роми, турци или по този начин нататък. Щом живеят на тази територия, би трябвало да обичат тази страна и да я считат за родна. Ние изпуснахме доста неща. Сега какво се оказва, че някой може да имат анклави, да се получат анклави в България. Такова нещо не би трябвало да се позволява. И по тази причина в основата би трябвало да бъде българското национално образование. Всичко друго би трябвало да бъде отстранено, последователно, в случай че ние желаеме да изградим една здрава, монолитна страна, която да има своето място.

Не сме изгубили историческата си вероятност, споделя историкът учен Васил Гюзелев и поучава да я търсим, уповавайки се на българския дух, и да имаме вяра, тъй като живот без хоризонт е жертван.