Българските щанги отдавна са забравени от държавата и нищо добро

...
Българските щанги отдавна са забравени от държавата и нищо добро
Коментари Харесай

Двyкратният олимпийски първенец Нораир Нурикян: Дъpжавата забрави щангите

Българските щанги от дълго време са забравени от страната и нищо положително не се задава на хоризонта за тях, твърди двукратният ни олимпийски първенец в най-тежкия спорт Нораир Нурикян. Самият той след тригодишна битка съумя да се оправи с рак на белия дроб и сега се усеща чудесно. " Във повдигането на тежести имаме млади гении, постоянно сме имали, само че по-късно към този момент престават да виждат вероятността - ядове се нисичкият арменец. - Ето, наскоро кадетите завоюваха няколко медала, дори три златни, само че до каква степен ще стигнат, не знам. Няма никакви условия за подготовка. Едно време националният тим бяхме сумарно по 11 месеца в годината по лагери. Сега имат един от две-три седмици и би трябвало да се готвят по клубовете. Просто страната не се интересува и не дава нужните средства. "



Нораир Нурикян пребори рака и още веднъж е ухилен Снимка: Антоанета Йотова

Самият Нури, както го назовават приятелите, сега е изцяло възобновен от рака на белия дроб, който му откриха преди три години. За да се лекува, той прекара много време и в болница в Съединени американски щати, където живееше синът му Арам със фамилията си.
" Добре че го хванаха в напълно ранна фаза, другояче... Но в този момент съм добре, няма ми нищо. Лечението бе скъпо, само че имам правилни другари и ми помогнаха, тъй като самичък нямаше да се оправя, а и страната няма от кое място да ми даде толкоз пари. И тук хората ми помогнаха, колкото можаха, и от чужбина също. Скоро следва да ми създадат една фотография на дробовете тук, а след Нова година отново ще ида до Америка и там да ми създадат ", споделя Нурикян, който с изключение на първенец от олимпиадите през 1972 г и 1976 година има още международни трофеи, бил е асистент на Иван Абаджиев, самичък старши треньор, шеф във федерацията ни и член на борда на международната.

Не могат да пипнат националите



Иван Иванов бди като орел над националите

Нурикян разяснява и последния допинг скандал, в който нашите не бяха забъркани, само че пък може да отнесат наказване, тъй като не изплащат санкция от половин милион $ към МФВТ. " Засега няма да ни извадят от надпревари, нямаме хванати спортисти. Правилата са строги и за два часа да мръднеш нанякъде, би трябвало да уведомиш комисията. Сегашният треньор Иван Иванов доста ги пази. А и нашите нямат пари за такива неща. Да не приказваме за медикаментите за възобновяване, тях пък въобще ги няма. Лекарствата се развиват с месеци, антидопинговата комисия бързо открива нещо неправилно и ги не разрешава, само че към този момент са основани нови. А ние използваме такива отпреди 10 години и единствено се молим да не стане неточност. Като тази с фуросемида, когато се оказа, че машината не била изчистена от предходно произвеждане и стартира ходенето по тъгите, целият тим бе изваден поради допинг, а подобен никой не бе взимал. А и никой състезател не е вманиачен самичък да взема нещо ", твърди Нораир.
Трябва да помогнем на бежанците



Бежанците през днешния ден ги затварят в лагери каре 3

Проблемът с бежанците в днешно време се преекспонира от някои хора с користни цели, счита Нораир Нурикян. Самият той е потомък на бежанци от днешна Турция.
" Ние, българите, споделям " ние ", тъй като съм роден и израснал в Сливен и българският химн се е свирил поради мен, сме толерантни хора. По време на геноцида против арменците фамилиите на татко ми и майка ми бягат в България, където са били добре признати. Бабите и дядовците ми са ми разказвали, че тук са се чувствали като вкъщи още от първия ден. Родителите ми са били напълно дребни деца тогава, съвсем не си спомняха родните си градове. Но тук проблеми в никакъв случай не са имали, нито пък аз в миналото, че съм от арменско родословие. Затова мисля, че днешните бежанци също би трябвало да ги приемем, тъй като и те избавят живота си, най-малко огромната част от тях ", разяснява огромният ни първенец.

Абаджиев не бе от този свят

" Иван Абаджиев не бе от този свят, не мога да обясня какъв човек беше ", подвига плещи Нурикян.Двукратният ни олимпийски отличник на процедура размени Старшия, когато той напусна поста. " Замених го за статистиката, само че той е незаместим - твърди Нури. - Аз съм по-земен човек, обичам да седна с другари, да пийнем по чашка, да се повеселим, повече обръщам внимание и на фамилията си. Той в главата си имаше щанги и методика, тренировки до безспир, ред и дисциплинираност.



Абаджиев бе почетен и с медал " Стара планина " Снимка: Борислав Трошев

Аз съм се учил от него още като играч, след това и като негов асистент. Отношенията ни постоянно са били напълно естествени. Е, по някой път не съм бил удовлетворен от тежките тренировки, само че това е напълно обикновено. "

Вирнах си носа след Мюнхен '72

Олимпийската купа на Нурикян напряко виси на косъм поради атентата против израелските спортисти, само че надпреварата въпреки всичко се организира и в залата за повдигане на тежести свири българският химн.



Нурикян бе огромна звезда

" В България ме посрещнаха като Бог, а в Сливен целият град бе на площада и по улиците. Бях огромната работа и взех решение, че мога да го карам по-полека, радвах се на известността. Изглежда си вирнах носа, само че ми се върна. През идващите две години стигах най-вече до второто място. И ми стана ясно, че по този начин не може да продължава, тъй като ме чакаше и олимпиадата в Монреал през 1976 година И още веднъж хванах крепко щангата и не излизах от залата. А и трябваше да смъквам килограми, което също бе страховит проблем ", разправя Нурикян.

" България през днешния ден "
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР