Отбелязваме 42 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов
Българските достижения в космонавтиката датират още от 30-ти ноември 1972 година, когато излетява спътникът “Интеркосмос 8 ”. Това е първият спътник, на борда на който има теоретичен уред, създаден напълно от български учени – “П2 ”. С това България се трансформира в 18-тата страна в света, провела собствен личен опит в космоса.
Но полетът на Георги Иванов остава вечно в съзнанието на хората. Макар и корабът “Союз-33 ” да претърпява щета и да не съумява да се скачи със станцията “Салют 6 ”, нашият космонавт и Рукавишников се завръщат сполучливо на Земята след стръмно балистично втурване. Иванов проявава извънредно самообладание, като от самото начало на задачата пулсът му остава естествен.
Впоследствие България получава своя нов късмет да извърши свои лични опити на орбитална станция, когато през 1988 година е изстрелян корабът “Союз ТМ-5 ” с втория български космонавт Александър Александров. Космонавтът сполучливо идва на “Мир ” и провежда разнообразни научни опити в хода на програмата “Шипка ”.
Макар че множеството хора свързват българското присъединяване в галактическите планове най-много с двамата ни космонавти, има и голям брой други триумфи. Родни учени вземат участие в междупланетните задачи “Вега ” през 1984 година, които учат Венера и Халеевата комета, както и в плана “Фобос ”. Нашите експерти спомагат за създаването на камерите на “Фобос 2 ”, които снимат първите фотоси с висока резолюция на марсианската луна Фобос.
След измененията през 1989 година България взе участие в няколко доста значими стратегии. В интервала сред 1990 и 2001 година на борда на “Мир ” работи родната оранжерия “СВЕТ ”, посредством която за пръв път е осъществено отлеждането на растения в границите на цялостен витален цикъл – т.е. “от семе до семе ”. През 2008 година наш инструмент за проучване на галактическата радиация “РАДОМ-7 ” лети до орбитата на Луната на борда на индийската роботизирана експедиция “Чандраян 1 ”. А през 2016 година е изстреляна руско-европейската задача “ЕкзоМарс-2016 ”, още веднъж с наш уред за проучване на радиацията “Люлин-МО ”, като приборът действа до ден сегашен в орбита към Марс.
Сходен инструмент ще бъде изстрелян следващата година на задачата “ЕкзоМарс-2022 ” и в случай че всичко мине сполучливо, за пръв път издигната от българи инсталация ще доближи до самата повърхнина на Червената планета.
Българската авантюра в космоса продължава и до момента!
