Българските медици, които бяха осъдени в Либия, сега гледат напред,

Българските медици, които бяха наказани в Либия, в този момент гледат напред, а не в предишното. Кристиана Вълчева, Валентина Сиропуло и Валя Червеняшка описаха за Българска телеграфна агенция по какъв начин живеят и съумели ли са да не помнят преживения смут в либийските затвори.

Публикуваме цялата публикация на създателите Анелия Цветкова и Лора Метанова.

На 24 юли се навършиха 15 години от освобождението им и завръщането им в България.

По този мотив Валя Червеняшка показа, че не мисли за предишното и изобщо не желае да се връща обратно. Гледам единствено напред, отивам на работа, сподели Червеняшка, която работи в детското поделение в болничното заведение в Бяла Слатина. Разказа, че с дечицата се зарежда и, въпреки че е пенсионерка, продължава да работи и усеща, че има още сили. Опитва се да навакса по някакъв метод тези 10 години, пропуснати в Либия.

Благодарна съм на Господ, че съм жива и здрава, не се обръщам обратно, описа тя и показа, че живее като всички останали. Не разгадавам на никого, с изключение на на себе си. Каквото е в света, това е и за мен, не се окайвам, разказа живота си през днешния ден Валя Червеняшка. Макар да не е очаквала, книгата ѝ „ Записки от пъкъла “, написана дружно с Николай Йорданов, ѝ оказва помощ претърпяното в Либия да остане в предишното. Сега приготвят втора книга във връзка 15-годишнината от освобождението на медиците, която ще бъде аудио книга с неразказани и несподелени моменти.

„ Не желая да се връщам обратно. В момента, когато излетяхме, не мога да ви обясня какви усеща изпитвахме, тъй като не разбирахме какво става с нас. Бяха ни лъгали, лъгали… Утре ще ви вземем, другия месец… и беше едно обезверено положение след тези една, втора, трета смъртни присъди. Идвайки си, не можехме да повярваме, че това е истина. Винаги съм се стремяла всичко да ми остане зад тила. Особено откакто написах книгата, изобщо не се връщам обратно “, показа тя.

Освен работата си в болничното заведение в Бяла Слатина, Валя Червеняшка се радва и на двете си внучки и, когато има опция, отива при тях да оказва помощ на щерка си.

Кристияна Вълчева и брачният партньор ѝ доктор Здравко Георгиев също не мислят за предишното. Много постоянно забравяме днешната дата, към този момент сме свободни и други неща ни вълнуват, рядко се обръщаме обратно, сподели тя. Когато се съберат с останалите по някакъв мотив, нормално се сещат за комични истории, случили им се в Либия през това време, с цел да се посмеят, а не да мислят за неприятното, за това, което са претърпели.

Живеем обикновено, работя, отстранявам време на моя внук, който към този момент е на 9 години, нормално със брачна половинка ми прекарваме съботата и неделята на вилата, дори сега сме тук, описа за всекидневието си Кристияна Вълчева.

Тя работи от 11 години във ВМА като рехабилитатор. След завръщането си от Либия кандидатства и приключва рехабилитация, след което стартира работа във Военна болница. По време на пандемията работи със свои сътрудници и в едно от коронавирус отделенията в болничното заведение.

Кристияна Вълчева описа, че брачният партньор ѝ е добре след преживения преди четири години инсулт. Трябваше му дълго време – няколко месеца рехабилитация, която аз му организирах. Сега се движи, самообслужва се, само че е изтощен, по този начин или другояче, добави тя.

Преди няколко години двамата са имали общо занимание – Здравко е изработвал красиви дребни декоративни каручки, които тя е рисувала, както и къщички за птици, само че след заболяването е спрял да ги прави. Започна като занимание, хората започнаха да ги харесват и желаеха да си ги купят, всичките ги продадохме, бяха доста, доста красиви, описа тя. Сега двамата отделят време на внука си, обичат да се занимават и с градината на вилата си, в която има най-вече цветя. А Кристияна Вълчева добави, че обича да чете и чете доста.

Отдавна е разкрила същинските си другари. Още до момента в който бяхме в пандиза, всички минаха през ситото и останаха най-ценните, описа тя. Вижда се постоянно – съвсем всеки ден или през ден – с Нася Ненова, тъй като живеят в един блок, а пък и имат доста мощна връзка, съвсем като сестринска. С нея беседваме за елементарните неща от деня ни, не се връщаме обратно, изясни Кристияна Вълчева. Каза още, че Нася е добре, работи на две места – в една онкология и в „ Пирогов “, и съвсем от самото начало е заета с наряди.

Бих желала хората да са по-спокойни, по-добри, по-помагащи си, а за българската дипломация постоянно съм казвала, че би трябвало да е доста по-съвестна и доста по-осторожна във връзка с българите в чужбина, сподели в края на диалога Кристияна Вълчева.

Валентина Сиропуло показа, че не може да се не помни такова прекарване, като случилото им се в Либия. „ Понякога се връщам към тези събития не съзнателно, а подсъзнателно. Не можеш да изтриеш това от съзнанието си, колкото и да искаш “, означи тя.

Осем години и половина какво ли не ми се случи, даже и да не искаш, това ти трансформира мисленето и ценностната система, имаш време да мислиш и виждаш към себе си по пандизите какви ли не неща, спомня си Сиропуло и добави, че това си остава като огромен белег и в никакъв случай няма да се не помни. Тя сподели, че не може да разбере, колкото и да желае, аргументите за случилите се събития, само че добави, че значимото е, че тя и сътрудниците ѝ са на независимост и при фамилиите си.

Научила е скъп урок – не е значимо непрестанно да искаш, искаш, искаш и не би трябвало да си максималист във всичко. Разбрала е, че няма смисъл от доста, значимото е да имаш задоволително, с цел да живееш умерено. Да се радваш на това, което имаш – толкоз е просто, заключи тя. Случилото се ме научи на самообладание, промени ми ненапълно мисленето, показа Валентина Сиропуло. Тя означи, че би трябвало да гледаш положително и да не се поддаваш на негативни страсти, а времето лекува и последователно нещата се наместват. Сега се концентрира единствено върху хубавото и живее в сегашното. Миналата година се е пенсионирала и оказва помощ в развъждането на внучето си, само че не изключва опцията, когато то поотрасне, да се върне към специалността си.

Валентина Сиропуло не е не запомнила хората, които са помогнали за освобождението ѝ – нейното и на сътрудниците ѝ. Тя изрази още веднъж благодарността си, в това число към брачната половинка на френския президент Сесилия Саркози и към тогавашния еврокомисар по външните връзки и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер, и насочи „ едно голямо благодаря “ към всички, които са били ангажирани със случая и са работили по него.

И през днешния ден, 15 години след освобождението си, медиците ни поддържат връзка между тях. Нямат контакт само с палестинския доктор Ашраф ал Хаджудж.

*****

На 9 февруари 1999 година управляващите в Либия задържат 23 български медици по отношение на следствие на всеобщо заразяване с вируса на СПИН на либийски деца, лекувани в детската болница в Бенгази. В началото на март 1999 година по-голямата част от арестуваните български жители са освободени. Задържани остават пет български медицински сестри и един български доктор, привлечени като очевидци в следствието на управляващите в Либия.

На 7 февруари 2000 година публично стартира развой в Триполи против медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, доктор Здравко Георгиев – брачен партньор на Кристияна Вълчева и палестинеца доктор Ашраф ал Хаджудж. Те са упрекнати в съзнателно заразяване с вируса на СПИН на 393 либийски деца, скрит план против либийската страна и несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия.

През юни 2000 година медицинските сестри и палестинският доктор декларират, че в пандиза са им изтръгнати самопризнания с мъчения. На 17 февруари 2002 година Народният съд на Либия отхвърля едно от обвиняванията против медиците – за скрит план против сигурността на Либия посредством преднамерено заразяване на деца с вируса на СПИН. Според съда обвиняването не е показало доказателства, че подсъдимите са били забъркани в сходна активност. Народният съд връща делото за доразглеждане в прокуратурата, която продължава да работи единствено по останалите точки от обвиняването, найсериозните от които са за съзнателно ликвидиране на 393 деца посредством заразяване със СПИН. Отпадането на обвиняването в скрит план против либийската страна на процедура изважда делото от подсъдността на Народния съд, който преглежда каузи, свързани с националната сигурност на Либия. На 26 август 2002 година Обвинителната камара в Бенгази взема решение да съобщи делото в Наказателния съд и разпределя обвиняванията против шестимата български медици и палестинския доктор в четири съществени групи – по заразяване със СПИН, по валутни закононарушения, по нарушение на моралните правила и по произвеждане и приложимост на алкохол.

В рамките на процеса на 3 септември 2003 година пред съда свидетелстват откривателят на СПИН проф. Люк Монтание от института „ Пастьор “ в Париж, Франция, и проф. Виторио Колици – началник на лабораторията по имунохимична и молекулярна патология към факултета по Биология на университета „ Тор Вергата “ в Рим, Италия. Двамата европейски учени, изготвили отчет по искане на либийското държавно управление за аргументите на епидемията в Бенгази, настояват, че болестта е публикувана вследствие на вътреболнична зараза, като ясно показват претекстовете за убеждението си, че екипът на българските медици не може да бъде причастен към причиняването на епидемията, защото тя е зародила преди назначението им в здравното заведение. Въпреки това на 6 май 2004 година Наказателният съд в Бенгази осъжда на гибел посредством разстрел петте български медицински сестри и палестинеца Ашраф ал Хаджудж, упрекнати за умишленото заразяване със СПИН на либийските деца. Д-р Здравко Георгиев е наказан на 4 години затвор и 600 динара санкция за непозволено опериране с непозната валута и импорт на непозната валута и на отнемане от цивилен права за периода на наказването и за една година по-късно.

След обжалване на присъдите на 25 декември 2005 година Върховният касационен съд на Либия анулира смъртните присъди, както и обвиняванията за съзнателно причиняване на зараза и връща делото на долна инстанция. На 19 декември 2006 година присъдите на медицинските ни сестри, както и на палестинския доктор, са още веднъж доказани от Наказателния съд. Съдът признава шестимата за отговорни в съзнателно заразяване на либийски деца със СПИН в болничното заведение в Бенгази. Д-р Здравко Георгиев е оневинен изцяло по единственото обвиняване против него – в нарушение на валутните закони на Либия. На 11 юли 2007 година Върховният касационен съд на Либия утвърждава дефинитивно смъртните присъди.

Решението му изчерпва юридическата фаза на процеса, като единственият останал вид за неговата смяна е с решение на Висшия правосъден съвет на Либия, който може да резервира, промени или анулира присъдите. На 17 юли 2007 година Висшият правосъден съвет на Либия заменя с пожизнен затвор смъртните им присъди. На 24 юли 2007 година с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на брачната половинка му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните връзки и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер българските медици и палестинският доктор (от юни 2007 година – с българско гражданство) са освободени от пандиза в Либия и се завръщат в България, където още на летището, в наличието на президента Георги Първанов, вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин прочита указа на президента за опрощение на медиците.

Българските медици прекарват в пандизите в Либия общо 2755 дни.

Виж още: