15-годишните българчета продължават да не разбират какво четат
Българските деветокласници не престават да са функционално необразовани, демонстрират резултатите от Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA. Голяма част от 15-годишните българчета са с доста незадоволителни резултати по четене на текст с схващане, падаме в класацията и при естествените науки, леко са се повишили резултатите по математика.
Обобщението на данните от тестванията на PISA бяха показани от МОН през днешния ден. България взе участие в проучването, което обгръща 15-годишни възпитаници, от 2005 година Самото изследване се прави през три години, а последните проби са правени през 2018 година.
Изследването е в три съставния елемент - четене, математика и естествени науки. Резултатите са българските възпитаници са под междинното равнище за страните, взели участие в проучването. Най-добре и в трите посоки са деветокласниците в Китай и Сангапур. Канада, Финландия, Естония и Ирландия също дават доста положителни резултати. България се подрежда сред 50-о и 60-о място от общо 79 страни.
Както и при предходното проучване, и от това излиза наяве, че българчетата имат сериозен проблем с четенето и разбирането на дълги текстове, мъчно вършат разлика сред изказване факт.
Изследването на PISA е извършено сред 10 април и 17 май в 197 учебни заведения. Обхваща 6900 възпитаници от 7 и 9 клас.
Според просветителния министър Красимир Вълчев резултатите не са изненадващи, само че са разочароващи. Сред главните аргументи за устойчиво неприятното показване на българските деветокласници е това, че системата на образованието у нас към момента е в ХХ век - ориентирана е към предаване на познания, а не към образуване на умения.
Другата причина, съгласно министъра, е способността на преподавателите да сервират материала атрактивно, а не със зубрене и да изискват същото от учениците. В тази връзка повече ще се изисква от районните просветителни инспекторати, които ще наблюдават по какъв начин се преподава, а освен дали учителят съблюдава точното систематизиране на образователното наличие за съответния ден и час.
Влияние върху резултатите на учениците имат социално-икономическите фактори, видът на учебното заведение, в което учат (непрофилирано, професионално или профилирано), това дали българският е майчиният им език, какво е образованието на родителите им, какъв брой книги има в дома им.
Обобщението на данните от тестванията на PISA бяха показани от МОН през днешния ден. България взе участие в проучването, което обгръща 15-годишни възпитаници, от 2005 година Самото изследване се прави през три години, а последните проби са правени през 2018 година.
Изследването е в три съставния елемент - четене, математика и естествени науки. Резултатите са българските възпитаници са под междинното равнище за страните, взели участие в проучването. Най-добре и в трите посоки са деветокласниците в Китай и Сангапур. Канада, Финландия, Естония и Ирландия също дават доста положителни резултати. България се подрежда сред 50-о и 60-о място от общо 79 страни.
Както и при предходното проучване, и от това излиза наяве, че българчетата имат сериозен проблем с четенето и разбирането на дълги текстове, мъчно вършат разлика сред изказване факт.
Изследването на PISA е извършено сред 10 април и 17 май в 197 учебни заведения. Обхваща 6900 възпитаници от 7 и 9 клас.
Според просветителния министър Красимир Вълчев резултатите не са изненадващи, само че са разочароващи. Сред главните аргументи за устойчиво неприятното показване на българските деветокласници е това, че системата на образованието у нас към момента е в ХХ век - ориентирана е към предаване на познания, а не към образуване на умения.
Другата причина, съгласно министъра, е способността на преподавателите да сервират материала атрактивно, а не със зубрене и да изискват същото от учениците. В тази връзка повече ще се изисква от районните просветителни инспекторати, които ще наблюдават по какъв начин се преподава, а освен дали учителят съблюдава точното систематизиране на образователното наличие за съответния ден и час.
Влияние върху резултатите на учениците имат социално-икономическите фактори, видът на учебното заведение, в което учат (непрофилирано, професионално или профилирано), това дали българският е майчиният им език, какво е образованието на родителите им, какъв брой книги има в дома им.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ