Българските деца определено имат навика да четат- без значение дали

Българските деца несъмнено имат навика да четат- без значение дали книгата е предопределена особено за тях, дали е детска или е литература за възрастни, само че  само, когато тези заглавия са им показани по подобаващ метод.

Смятам, че този метод не е обвързван единствено с книгите, а и с други неща, които имат отношение към трупането на познания. А любовта към четенето в действителност се развива от доста ранна детска възраст и моите наблюдения пред последните години са изключително положителни към възпитанието в  детските градини. Те имат специфични отделения, библиотеки, където децата са в пряк допир с книгата- тя не се пази, не се крие, не е недостъпна. Те могат да играят с нея, могат да я разлистват, да я преглеждат. Има доста диспути за това дали да са богато илюстрирани книжките или да са с по-малко картинки- няма да встъпвам в тази тематика, само че децата имат интерес и към едното, и към другото, както и към електронната книга, която въобще не е за занемаряване.

Започнахме акцията „ Поход на книгите ” преди доста години поради отрицателните резултати от теста за функционалната неначетеност при децата на  международното изследване  PISA, което цитираме постоянно. Към днешна дата към момента сме в дъното на класацията, само че за сметка на това реализираме обнадеждаващи триумфи с акцията. Те са по-оптимистични при децата на възраст  сред 4 година и 6 година Не бих споделила, че при по-големите деца ползата към книгите липсва, само че евентуално има един чисто психически миг, след който те променят фокуса си. Това значително е обвързвано с пристрастяването им към спортуването, към заниманията, към другите им ежедневните привички. Знаете, че днешните деца са привикнали да учат и в придвижване, а ние по инерция ги разполагаме на чинове, караме ги да се концентрират и да слушат деликатно, а за някои от тях това не е толкоз елементарно, изключително при първокласниците и второкласниците.

Затова в последно време толкоз доста се приказва за отваряне на учебното заведение към живота, към модерните методики, с цел да се трансформира то в една гостоприемна и уютна среда, която да ги кара да търсят нови хоризонти. А този вид познания дали са от книжното тяло, затворено сред две твърди корици или ще е показано по някакъв различен, цифров метод, отново през литературата, е въпрос на тактики.

Питали са ме- мит ли е настройката, че родители, които не са привикнали децата си от дребни към книгата, да ги преспиват с четене на приказки, когато техните питомци пораснат е към този момент съвсем невероятно да ги върнат към печатното слово. Трудно ми е да дам безапелационен отговор. Но моите наблюдения са по-скоро в този посока- когато в фамилната среда е учтив този табиет, той в по-късни години се резервира. Четящите от дребни са по-активни, по-реализирани, по-задълбочени, овладяват по-системни познания, имат по-критично и аналитично мислене. Книгата дава много- и колкото по-рано децата я заобичат, толкоз по-добре.

Откакто съм част от акцията „ Поход на книгите ” пред очите ми са минали повече от 6 хиляди деца. Имам стотици образци за деца, които са ме смайвали с познанията си, с любознателността си, без значение от учебното заведение и града. Винаги си проличава, когато родителите обръщат повече внимание на децата си и одобряват драговолно техните грижи, фантазии и търсения. Те постоянно са по-творчески настроени. За мен има един доста значим симптом, че сме съумели да възбудим любознанието им. Когато те подпрат главите си на лакти и концентрират цялото си внимание към текста на една брошура и на историята в нея, тогава знам, че нашата среща е била ползотворна./БГНЕС

...................

Петя Чалъкова, координатор на „ Походът на книгите ” към асоциация „ Българска книга ”- национална акция за поощряване на четенето измежду деца и ученици