Български дрехи заливат витрините на парижки бутици
Български облекла заливат витрините на парижки бутици. По-престижни от Made in China, по-евтини от Made in France, българските облекла заливат витрините на парижките бутици – Клоди Пиерло, Сезан и даже Стела Макартни.
През последните години няколко марки от високия клас „ конфекция “ се насочиха към тази дребна балканска страна. Това твърди в собствен репортаж от България френският ефирен канал Pure TV.
Миглена е шеф е на текстилна фабрика в България. Тя споделя, че попада постоянно на парижанки, които носят нейни облекла, от което изпитва огромно наслаждение.
Сред парижките клиенти на Миглена е и първокласна марка, профилирана в копринени дрехи и основана от Лоранс Маео. Моделите, които българката създава, се продават по магазините до 800 евро.
От 1000 поръчани продукта българският производител прави към 15% отстъпка на Лоранс Маео – ненадминати цени, съвсем четири пъти по-евтини от френските.
„ Причината да търсим облекла от друго място е, тъй като във Франция намираме единствено облекла на изцяло голословни цени. Така че ние, дребна или междинна компания, не можем да произвеждаме във Франция “, добавя Лоранс Маео.
Най-бедната страна в Европейски Съюз, България през днешния ден възнамерява да се трансформира в работилницата за облекло на Европа. Текстилът към този момент съставлява съвсем една четвърт от износа там, по-специално с помощта на географското състояние на страната и доста ниските заплати. И при 350 евро месечна минимална заплата не е елементарно за българите да шият по-евтино от азиатците или африканците.
Гоце Делчев е дом на към четиридесет компании, в това число третата по величина текстилна фабрика в Европа. Хиляда чиновници и близо 2000 дрехи, създадени всеки ден, която се управлява от Бертран Ролман.
Тъй като България е част от Европейския съюз от 2007 година, марките, които създават продукцията си тук, не заплащат никакви мита. Голямо преимущество спрямо Азия и Магреба, да не приказваме за разноските за превоз.
„ Цената на транспортните разноски от Китай скочи с осем или девет пъти. Преди Ковид рецесията един резервоар струваше 1200 евро. Днес коства 9600 евро, от време на време съвсем 12 000 “, споделя Ролман.
Това, което първо го притегля на Балканите, са заплатите. Във фабриката на служащите се заплаща приблизително 350 евро чисто на месец, едвам 17% повече в сравнение с един китайски текстилен служащ.
„ Моят мотор да дойда в България беше цената на трудa. От основаването на руския блок всички източни страни започнаха да създават текстил на доста ниски, доста конкурентни цени “, споделя той.
Фабриката генерира близо 20 милиона оборот и доставя продукция за към 10 огромни европейски марки. За да остане конкурентоспособен с останалия свят, Бертран Ролман управлява работата в елементи.
„ Ние се конкурираме с други страни, а също и с други текстилни компании тук в България. Така че не можем да предложим на клиентите си цени, които не са реалистични, тъй като текстилният пазар тук в действителност заплаща доста малко “, добавя той.
Източник: news.bg
