Българската стопанска камара (БСК), подобно на омбудсмана и КЕВР има

Българската стопанска камара (БСК), сходно на омбудсмана и КЕВР има редица забележки по препоръчаните промени и допълнения в Закона за енергетиката, оповестен от енергийното ведомство в пика на лятото – 27 юли за публично разискване. Предвид високото публично значение публикуваме без редакторска интервенция мнението на камарата, изразено в писмо до министъра на енергетиката Румен Радев. Във връзка с оповестения за публично разискване на 27.07.2023 година план на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното мнение: На първо място, приветстваме дефинирането за първи път в националното законодателство на понятията и субектите „ гражданска енергийна общественост “, „ дейни клиенти “ и „ агрегатори “, надлежно – припознаването им като страни по покупко-продажбите с електрическа сила. В показаните към ЗИД на ЗЕ претекстове липсва аргументация и мотивация за предлагането за отпадане на даването на единствена лицензия за образуване на борсов пазар на електрическа енергия (§15, член 43, алинея 1, т. 2). Доколкото сходна стъпка теоретично би насърчила конкуренцията и, надлежно – подобрила изискванията за потребителите, тя би могла да се одобри като подобаваща. От тази позиция, е належащо да се направи разбор и обоснована преценка на разходите и ползите от сходен акт. Подкрепяме възходящото потребление на нискоемисионни енергоизточници, само че обръщаме внимание, че отсъства информация и аргументация за постулирането на задължително закупуване на 60% от количествата електрическа сила от нискоемисионни източници при образуване на доставките НН (§23, член 97, алинея 4). Още по тематиката 25 авг 2023 В исторически проект БСК поредно е упорствала за унищожаване на кръстосаното субсидиране на битовите консуматори за сметка на бизнеса. Едновременно с това, сме предложили да се приложи и извърши авансово утвърден проект за деяние за унищожаване на кръстосаното субсидиране и цялостно либерализиране на електроенергийния пазар. По включените в ЗИД на ЗЕ параметри на либерализация на електроенергийния пазар пораждат редица въпроси, които нямат решение или аргументация в оферти законопроект: Считаме за объркващо и затрудняващо ефикасното използване на предлагането за влизане в действие от 01.01.2024 година на смяната по отпадането на НЕК като публичен снабдител за битовите консуматори и унищожаване квотите на производители за контролирания пазар. Предложеният период е в средата на регулаторния интервал във връзка с битовите консуматори, който завършва на 30 юни. Това е значително изключително при положение, че не е въведен в деяние механизъм за даване на съответна финансова поддръжка за лица/домакинства, които са „ уязвими “ или в положение на „ енергийна беднотия “, съгласно показаните в плана на закон параметри, и в случай, че не са признати нови нормативни документи и съответните промени в подзаконовата нормативна уредба.
Мотиви: Регулират се основни детайли от енергийните доставки, при което не е задоволително времето за промяна на процесите и публичните връзки, както и за информиране на потребителите. Би трябвало да се удължат или да се заменят периодите. Например, през 2021 година за небитовите консуматори бе възложен деветмесечен промеждутъчен интервал. Представеният като съображение за контролиране на електроенергийни цени под себестойност правилник (ЕС) 2022/1854 е в действие до 31.12.2023 година Какво ще бъде основанието за тази процедура след посочената дата? (§8, член 31, т. 14);
Концепцията за енергийна беднотия към момента не е дефинирана в обединен акт на Европейския съюз. Вместо това, тя се дефинира от обособените държави-членки в сходство със личните им национални политики и цели. Предложената в законопроекта формулировка, съдържаща стеснен брой критерии за установяване на „ домакинство в състояние енергийна беднотия “, както и споменаването на уязвими клиенти, без да са посочени параметрите за идентифицирането и разграничаването им, не са задоволително съответни и ще забавят използването на Закона и отбраната на съответните лица.
Актуализирането на понятието „ уязвим клиент “ посредством определянето му като „ сериозна взаимозависимост от електрическо съоръжение “ оставя неуточнени редица на практика въпроси, включително по какъв начин се потвърждава, кой е органът, който следи доказването, и други Необходимо е да се употребява точна и ясна дефиниция, която да не дава благоприятни условия за оспорвания, заради разнообразни интерпретации;
Прехвърлени са към подзаконов нормативен акт детайли, дефиниции и параметри, които е належащо да бъдат показани в закона, и следващо да бъдат пояснени посредством Наредба, т.е. в нея да се удостовери технологията на използване на съответните нормативни текстове в ЗЕ. В случая „ определянето на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия и/или на уязвим клиент за доставяне с електрическа енергия… става по критерии, условия и ред, избрани в разпоредба, призната от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, министъра на районното развиване и благоустройството и министъра на труда и обществената политика “.
За задачите на съответното правоприлагане категорично регламентиран следва да бъде обменът на информация сред другите способени органи и осведомителни системи.
Направеното предложение за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в сходство с измененията в ЗЕ в шестмесечен период след влизане в действие на Закона е времево непремерен във връзка с крайните консуматори.
Не на последно място, целесъобразно е разглеждането, разискването и приемането на промени в законодателство от избрана област, когато са свързани, да се реализира интегрирано и синхронизирано – по едно и също време. От тази позиция, визираме измененията, които се вършат в Закона за енергетиката, Закона за възобновимите енергийни източници и Закона за енергийната успеваемост.