Българската легенда от сцената, малкия и големия екран никога не

Българската легенда от сцената, дребния и огромния екран в никакъв случай не е бил награждаван от сътрудниците си! 

“Смехът е съществено нещо. Не можем да караме хората да се смеят на нелепости ”

На 31 октомври 1989 година загубихме великият артист Георги Парцалев – Пацата! Изгубихме един прелестен човек с една чиста душа, съблазнителен артист и експерт, който излъчваше с цялото си създание! “Ангел ” с незабравими “стеснителна ” усмивка под достолепните мустаци, макар, че  “не можеше да се смее на глас ”, както самичък признава. Топъл “виноват ” та чак доверчив взор и разтапящ баритонов глас, надалеч от зависта, алчноста и величаенето! “Ама по какъв начин, нали е актьор... ” питат … но нали поради това не го наградиха за актьор … Боже!

Освен че е един от безконечните знаци на Сатиричния спектакъл, Парцалев грееше в емблематични игрални кино лентата, телевизионни сериала и тв шоута, изключително Новогодишното. Ами като не го харесваха, що го търсеха? … Боже!

И внимание, внимание – та по този начин да се знае – легендата Парцалев нито един път не е награден от сътрудниците си и висшите култур-трегери в личната си Родина! Има единствено една премия и тя е в Чехословакия! Евала великани – дребни мишки и плъхове! 

Кинофестивалът във Варна през 1971-ва до последно сякаш готви да го награди за ролята му на Иван Съботянина в “Тримата от запаса ”, само че най-после дават премията на Кирил Господинов. Боже! 

Сигурно и по тази причина великият комедиант умря самичък и уединен, като поличба в Правителствената болница на неговата страна, забележете – в прилежаща стая с патриарх Максим! Официално диагнозата е “скоротечна левкемия ”,  “но дали е по този начин, кой, кой да ти каже ”! Аха, но преди да си “отиде от този свят – неговата Родина ” Пацата изживява доста и следващи жестоки разочарования. За 1ви път не го включиха в Новогодишното шоу на Българска национална телевизия, отхвърлят му функции на сцената, смачкват го! Свършват към този момент тези безконечни “Криворазбрана цивилизация ” – има Централен комитет, “Деца(та) на море(то) ” – има Комсомол, “Сиромашко(то) лято ” – напълно скоро ще пристигна и пост-комунистическа зима. Чичо Манчо е мъртъв!

Унижен от свои, безмълвен и отчужден, ето по този начин умира една от най-големите звезди на България! Боже!

Върхът на соц-простотията е отводът на поклонение в Сатиричния спектакъл! Добре че най-малко “трупът е опрощение ” и го погребват в Алеята на артистите и културните дейци – само че надлежно на края на “млечния път ” от гробове. Като Луната, там някъде надалеч – отражение на Слънцето, наречено “Народна Република ”! Плюя! Боже! 

Другари Комунисти и Господа Демократи – НЕ УБИВАЙТЕ ТАЛАНТИТЕ И УСМИВКАТА! ОСОБЕННО ТЕЗИ, КОИТО съдебна експертиза СМЕЕЯТ И Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) КАРАТ ДА съдебна експертиза УСМИХНЕТЕ! Способността да се смееш и да разсмиваш другите е човешка заложба, с която човек се ражда. Или в никакъв случай не е жив!

Израстнах с Георги Парцалев! Обичам го! Повръщам! Кръстя се! Вечна му памет! Боже!

Вижте го, поучително в “Криворазбраната цивилизация ” … на България:

Георги Иванов Парцалев (16 юни 1925 – 31 октомври 1989) Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 година, където на името му е наречена улица, читалището и е открита къща-музей с негови движимости и икони, дарени от сестра му. От 2005 година през месец юни се организират театрални празници, носещи неговото име.

Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Малцина знаят, че родителите на Парцалев мечтаели да го видят квалифициран лекар и не давали да обели дума за актьорска кариера. Пацата философски издържал два-три семестъра в Медицинския факултет, само че органичен не можел да понася занятията в моргата. Ставало му неприятно, припадал, навъртял сума ти отсъствия и невзети изпити. Вместо да се прави на усърден студент, той харчел родителската прехрана, с цел да обикаля страната със самодейни театри. През 1948-ма го изключили, но той не смеел да заяви страшната новина на татко си. Дълго време го ментосвал с подправена брошура, в която имало единствено 5-ци и 6-ци.
Над 30 функции в театъра, 14 в малкия екран и 25 в киното. Работил е в „ Театъра на Трудовата тегоба “ (1954), „ Театъра на Строителните войски “ (1955) и от 1956 година в Сатиричния спектакъл, а през 1958 година идва първата му роля в киното – в „ Любимец 13 “. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „ естрадно-сатирични “ концерти, постепенно се трансформира в живата легенда на българската комедия с незабравимото си присъединяване в „ Привързаният балон “ (1967), „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “ (1970), „ С деца на море “ (1972), „ Сиромашко лято “ (1973), „ Баща ми бояджията “ (1974), „ Два диоптъра далекогледство “ (1976), „ 13-тата избраница на принца “ (1987). Голямата му професионална фантазия да се превъплъти в облика на Дон Кихот по този начин и не се сбъдва. Член е на Съюза на българските кино дейци (1974).

Георги Парцалев не се е женил и няма деца. Голямата мечта на именития комедиант Георги Парцалев била да си осинови дете, и е бил подготвен да заплати луди пари, само че да вземе сираче, за което да се грижи. Заради по-особените му полови желания обаче фантазията му останала неосъществена. 

“С Деца На Море ” (1972) Целият Филм

През 1964 г. „ националната власт “ сътворява развой против хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на упрекнатите е считана за решена. По-късно, на 1 май 1968 година, хомосексуалните актове са публично декриминализирани. Парцалев НИКОГА НЕ Е ПАРАДИРАЛ, ЧЕ Е ХОМОСЕКСУАЛИСТ, КАКТО ТОВА ПРАВЯТ МИЛИОНИ СЕБЕПОДОБНИ Пожарна охрана СВЕТА И У НАС! НИКОГА! Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. “Лекарите плакали, когато правили аутопсията му. ” НАГРАДИ Заслужил актьор (з.а.,1969). Народен актьор (н.а.,1983). Орден „ Кирил и Методий “ – I степен. Орден „ Народна република България “ – I степен (1985). „ Награда за мъжка роля “ за (Методи Рашков) от кино лентата Сиромашко лято на XXV-ия фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974). Кариера в театъра В Сатиричния спектакъл „ Баня “ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко „ Дванайсетте стола “ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок „ Криво седи – право съди “ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) – няколко функции „ Побеснялото агне “ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну „ Дървеница “ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) – Продавач на копчета, Кум и Пияница „ Главата на другите “ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) – Горен „ Чичовци “ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) – Хаджи Смион „ Балът на манекените “ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът „ Удържимият напредък на Артуро Хи “ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът „ Когато розите танцуват “ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът „ Свинските опашчици “ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц „ Импровизация “ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко функции „ Михал Мишкоед “ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал „ Щръклица “ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко „ Четвъртият прешлен “ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген „ Червен смях “ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко функции „ Мачово бърдо “ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов „ Смъртта на Тарелкин “ от Александър Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов „ Краят на началото “ от Шон О’Кейси (1965; реж. Методи Андонов) – Дери „ Ревизор “ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип „ Големанов “ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков „ Суматоха “ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша „ Сватба за цяла Европа “ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков „ Сняг “ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят „ Петрол “ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) – Горският „ Женитба “ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин „ Фаталната телеграма “ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) – Поп Гочо „ Хипотезите към подпалването на Ловчанския мост “ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) – няколко функции „ Кораб с розови платна “ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) – Начев „ Януари “ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) – Сусо „ Енергични хора “ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх „ Състезанието “ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) – Ловецът „ Интервенция “ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) – Полковник Фреданбе „ Как се обира една банка “ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече „ Рейс “ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) – Алдомировци „ От доста ум… вражалец “ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца „ Чичовци “ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион „ Представянето на “Хамлет ” в село Долно Туткаво “ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето „ Кошници “ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко „ Обичате ли човешко? “ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) – Професор Лютибродски „ Автобиография “ (1977) (Бранислав Нушич) – Бранислав Нушич. „ Зех тъ, Радке, зех тъ! “ (1976) Цялата телевизионна режисура Кариера в малкия екран „ Учителят “ от Ст. Л. Костов (1964) „ Политикани “ от Рачо Стоянов (1966) „ Юнаци с умни калпаци “ от Никола Русев (1968) „ Недорасъл “ от Денис Фонвизин (1969) „ Опечалена фамилия “ от Бранислав Нушич (1971) – Агатон „ Тайната на младостта “ от Миклош Дярваш (1972) „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников (1974) – Чорбаджи Коста „ Телерезада “ (1974) „ Зех тъ, Радке, зех тъ! “ (1976) – Михал „ Безумният Журден “ (1980) (Михаил Булгаков) „ Шлагери “ (1980) (Любен Попов) „ Вестникар ли? “ от Иван Вазов (1982, 82 минути) – Иванчо

Парцалев и Калоянчев в сцена от телевизионната режисура на Българска национална телевизия “Вестникар ли? ” (1970)
Режисьор Асен Траянов Оператор Александър Петров
В функциите: Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Виолета Бахчеванова, Елена Кънева, Михаил Петров и други

„ Вестникар ли? “ е комедийна пиеса в 2 дейности от Иван Вазов оповестена през 1900 г. Главният персонаж Павел Мишеморов, малък буржоа, ненавижда вестниците и хората свързани с тяхното производство. Той от две години не чете вестници, намразил ги е поради продажността и низостта им, не харесва сплетните и изопачаванията тиражирани от тях, а още по-малко метода по който самият той е представян в някои дописки на страниците им. Няма нищо по-низше за него от специалността вестникар респективно публицист. Ала към него всичко е вестници и вестникари: приятелят му е фанатик на вестници, чете ги по цялостен ден; синът му скрито издава вестник; щерка му скрито се води с вестникар, а различен вестникар го изнудва и всичко заедно се въздействат от неговата пристрастеност по новините. Всички герои до един се демонстрират двулично – общество, в което няма напълно позитивен воин! Как горкият Мишеморов ще излезе на глава с това стичане на събитията?

„ Вестникар ли? “ (VestnikarLi-IvanVazov) е заклеймяване на така наречен “жълта преса ” от патриарха на българската литература. Произведение звучащо изцяло настоящо и понастоящем, повече от 100 години след публикуването му, поради което не престава слагането на пиесата в театрите на страната. Вероятно измежду най-популярните постановки на творбата е телевизионната продукция на Българската национална телевизия от 1970 година, режисирана от Асен Траянов, в известната поредност Телевизионен спектакъл, с присъединяване на Георги Калоянчев и Георги Парцалев в основните функции. „ История на отживялото живуркане “ (1982) (Сергей Михалков) „ Чуждото дете “ (1983) (В. Шиваркин) “Сиромашко лято ” (1973) Целият филм: Кариера в киното Година/Филми и Сериали Серии Копродукции/ Роля 1990 Под игото /Хаджи Ахил 1987 13-та избраница на принца /Царят на Калемби 1986 Земляци-веселяци 1981 Неочаквана ваканция /полицаят Стамат 1981 Близката далечина (чете текста) 1980 Патиланско царство /Захари 1980 Концерт за флейта и момиче /полицейският шеф 1979 Роялът /бай Личо Виделов 1978 Момчетата от „ Златен лъв “ /слепият и детектив Херлок Шолмс 1977 Темната кория /Ташо 1976 Два диоптъра далекогледство /Димо Манчев 1975 Вечни времена /Улаха 1974 Ламята /Главният вещател 1974 Баща ми бояджията /Костас 1974 Нако, Дако, Цако /Дако 1973 Сиромашко лято /Методи Рашков 1972 С деца на море /чичо Манчо 1971 – 1972 Матео Фалконе – („ Mateo Falcone “) Полша /сержант 1971 Тримата от запаса /Иван Стайков, съботянина

Докато снимали кино лентата “Тримата от запаса ” край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 предложения за Парцалев, а едно семейство даже заплашило, че в случай че звездата не отиде да спи у тях, ще си възпламенят къщата. По време на фотосите локалните изклали и всички пуйки, с цел да нагостят артиста. 

1971 Няма нищо по-хубаво от неприятното време /Фурман-син 1970 Петимата от Моби Дик /Педро 1970 Кит /главният инженер 1967 Привързаният балон /Амед 1964 Невероятна история /художникът 1958 Любимец №13 /Гочо Полянски КНИГИ ЗА Георги Парцалев Илия Ангелов, „ Тъжният смешник Георги Парцалев “. ИК „ Демократична България Мария “, 2002.

„ Четири дни преди гибелта му на 31 октомври 1989 година отидох на рандеву. Цветът на лицето му беше почти черносив. Лежеше завит в няколко одеала, тъй като му беше студено. Над него висеше специфична луминисцентна лампа, за стерилизация на въздуха в стаята му. Усмивката му застиваше на лицето. И диалогът ни не вървеше:

— Пуши ми се една цигара, само че няма да запаля, тъй като лекарите не ми дават. Обадих се на майка и тя ще ти даде един куфар с мои фотоси Ти знаеш по какъв начин да ги запазиш. — говореше постепенно и към този момент без усмивка.

В неделя още веднъж го видях и тогава му споделих, че куфарът със фотосите е към този момент у мен. Поне външно изглеждаше по-добре. Опитах се да го насърча:

— Ще се оправиш, Бате. Няма ужасно.

— Тя, мойта се е свършила, Илия, — рече той и диалогът секна. Постоях още 5–6 минути и си потеглих окуражен. Това обаче се оказа последната ми среща с Парцалев.

В понеделник сутринта отидох при вуйна Веска, с цел да се обадим дружно по телефона на Парцалев. Тя беше доста обезпокоена, тъй като от стаята му никой не отговаряше.

— Случило се е нещо, проплака тя.

Чак след два часа разбрахме, че Парцалев е умрял към 8.30 ч. сутринта. Следобед тялото на артиста беше изпратено за аутопсия в Катедрата по патология на Медицинска академия. По-късно разбрах, че лекарите плакали, когато правили аутопсията му. “

Севелина Гьорова, „ Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот “. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6 “Всичко у него предизвикваше смях. Ние се смеехме неудържимо, само че не на него, а дружно с него – на света, на хорските дефекти, на удивителните неща, които изпълваха всекидневието ни. Този смях беше ведър и чист, лишен от сатирическа ненавист и злонамерено безчинство. Той извираше от жизнелюбието и благосъстоянието на една широка душа, която вярваше в човешките преображения към положително и вместо подбив предпочиташе незлобливата смешка и чистосърдечното духовитост. Една усмивка прави човешкото лице по-красиво и по-одухотворено. Тя възвръща силите за съпротивата срещу компликациите и по някакъв вълшебен начин укрепва вярата в утрешния ден. Просто погледът върху света и преценката за неговите стойности стават други. “ Иван Келиванов (Джон Кели, бежанец в САЩ), „ На лицето усмивка, на сърцето горест “ ISBN: 9549669459 (96 стр.) Спомени за Георги Парцалев от детството, ученичеството, студентството.

 

 

bulgarica.com