Ефектът на възстановяването: 20-годишен рекорд от 9.6% ръст на БВП
Българската стопанска система отбелязва 20-годишен връх от 9.6% годишен растеж на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие. Фактор е ниската база през спешната 2020 година Потреблението се възвръща и тегли растежа нагоре, а прогнозите са за над 4% растеж на Брутният вътрешен продукт за цялата година. Пандемията продължава да се развива непредвидимо, а към нея се прибавят и нови опасности - политическата неустановеност у нас и интернационалната неустойчивост.
Двадесет години и половина. Толкова лишава на България да регистрира още веднъж стопански растеж над 9% на годишна база. Отброяването завършва през второто тримесечие на тази година, когато българският Брутният вътрешен продукт се покачва с внушителните 9.6% по отношение на същия интервал на миналата година. И както последният сходен връх - 11.5% през октомври-декември 2000 година, по този начин и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо знамение, а на ниска база поради икономическа рецесия от миналата година.
Но не е единствено това. Въпреки растящата инфлация покупателната дарба на семействата в страната в този момент продължава да се покачва в унисон с по-високите заплати, а по-добрите вероятности за стопанската система и подобрението на локалния пазар на труда събарят част от досегашните задръжки за покупки.
Възстановяването обаче стартира да наподобява все по-крехко, макар че множеството институции усъвършенстваха прогнозите си за тази година и към този момент чакат над 4% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021 година за България. Непредвидимото развиване на пандемията от ковид ще продължи да въздейства на вероятностите пред българската, европейската и международната стопанска система. А към коронавирус към този момент се причисляват и други опасности, които могат да пречупят възобновяване - напрежението в Близкия изток, което може да се трансформира в нова мигрантска рецесия за Европа, както и вътрешната политическа неустановеност в България.
Година след рецесията
Голям тласък за стопанската система през последната година е потреблението, което регистрира растеж от 6.7% на годишна база през април-юни и 2.5% на тримесечна база. Една причина за покачването евентуално са отпадналите ограничавания против разпространяването на ковид. Друг фактор обаче е растящата покупателна дарба на семействата.
Автор: Капитал
През второто тримесечие междинните брутни хонорари в страната нарастват с 14.1% до 1525 лева бруто, или 1183 лева нето. През същия интервал инфлацията на годишна база се задържа под 3% по българския показател на потребителските цени, като по този начин действителният растеж на заплатите в страната остава двуцифрен. Бързото им нарастване се дължи на няколко фактора - тази година още веднъж беше нараснала минималната работна заплата, този път с 6.6%. Стимул са и нарастванията на хонорари на работещите в бюджетния бранш, измежду които и спомагателните заплащания за тези на първа линия в пандемията.
Капитал - брой 33
Пазарът на труд също се усъвършенства. Според данни на Агенцията по заетостта безработицата пада до 5.2% през юни и 5% през юли - рекордни стойности за локалния пазар на труда. Положителната наклонност при работещите, растящата покупателна дарба и по-добрите вероятности за стопанската система в бъдеще дават убеденост на семействата да подхващат отлагани покупки. Така да вземем за пример броят жилищни заеми, отпуснати през второто тримесечие, е на 12-годишен връх, което допуска положителни вероятности и за свързани браншове като производството на мебели.
Автор: Капитал
Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - индикаторът бруто формиране на главен капитал се покачва с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Външната търговия се свива леко на тримесечна база, само че на годишна нарастването е двуцифрено - 20.3% при износа на артикули и услуги и цели 28.6% при вноса.
Автор: Капитал
Като цяло множеството макроикономически прогнози чакат растеж на българския Брутният вътрешен продукт с над 4% за 2021 година и сходен ритъм през 2022 година, като по този начин локалната стопанска система може да се възвърне към предкризисните си равнища още в края на тази (според Уникредит Булбанк) или началото на идната година (според БНБ). Възстановяването обаче продължава да е неравномерно и нежно.
Двадесет години и половина. Толкова лишава на България да регистрира още веднъж стопански растеж над 9% на годишна база. Отброяването завършва през второто тримесечие на тази година, когато българският Брутният вътрешен продукт се покачва с внушителните 9.6% по отношение на същия интервал на миналата година. И както последният сходен връх - 11.5% през октомври-декември 2000 година, по този начин и тазгодишният се дължат не на някакво икономическо знамение, а на ниска база поради икономическа рецесия от миналата година.
Но не е единствено това. Въпреки растящата инфлация покупателната дарба на семействата в страната в този момент продължава да се покачва в унисон с по-високите заплати, а по-добрите вероятности за стопанската система и подобрението на локалния пазар на труда събарят част от досегашните задръжки за покупки.
Възстановяването обаче стартира да наподобява все по-крехко, макар че множеството институции усъвършенстваха прогнозите си за тази година и към този момент чакат над 4% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021 година за България. Непредвидимото развиване на пандемията от ковид ще продължи да въздейства на вероятностите пред българската, европейската и международната стопанска система. А към коронавирус към този момент се причисляват и други опасности, които могат да пречупят възобновяване - напрежението в Близкия изток, което може да се трансформира в нова мигрантска рецесия за Европа, както и вътрешната политическа неустановеност в България.
Година след рецесията
Голям тласък за стопанската система през последната година е потреблението, което регистрира растеж от 6.7% на годишна база през април-юни и 2.5% на тримесечна база. Една причина за покачването евентуално са отпадналите ограничавания против разпространяването на ковид. Друг фактор обаче е растящата покупателна дарба на семействата.
Автор: Капитал
През второто тримесечие междинните брутни хонорари в страната нарастват с 14.1% до 1525 лева бруто, или 1183 лева нето. През същия интервал инфлацията на годишна база се задържа под 3% по българския показател на потребителските цени, като по този начин действителният растеж на заплатите в страната остава двуцифрен. Бързото им нарастване се дължи на няколко фактора - тази година още веднъж беше нараснала минималната работна заплата, този път с 6.6%. Стимул са и нарастванията на хонорари на работещите в бюджетния бранш, измежду които и спомагателните заплащания за тези на първа линия в пандемията.
Капитал - брой 33
Пазарът на труд също се усъвършенства. Според данни на Агенцията по заетостта безработицата пада до 5.2% през юни и 5% през юли - рекордни стойности за локалния пазар на труда. Положителната наклонност при работещите, растящата покупателна дарба и по-добрите вероятности за стопанската система в бъдеще дават убеденост на семействата да подхващат отлагани покупки. Така да вземем за пример броят жилищни заеми, отпуснати през второто тримесечие, е на 12-годишен връх, което допуска положителни вероятности и за свързани браншове като производството на мебели.
Автор: Капитал
Инвестициите също са нагоре през второто тримесечие - индикаторът бруто формиране на главен капитал се покачва с 4.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база. Външната търговия се свива леко на тримесечна база, само че на годишна нарастването е двуцифрено - 20.3% при износа на артикули и услуги и цели 28.6% при вноса.
Автор: Капитал
Като цяло множеството макроикономически прогнози чакат растеж на българския Брутният вътрешен продукт с над 4% за 2021 година и сходен ритъм през 2022 година, като по този начин локалната стопанска система може да се възвърне към предкризисните си равнища още в края на тази (според Уникредит Булбанк) или началото на идната година (според БНБ). Възстановяването обаче продължава да е неравномерно и нежно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ