Оцелели и неоцелели: Защо спасяването на българските евреи разделя еврейската общност у нас?
България високо цени приноса на проф. Михаел Бар-Зоар за отстояването и одобряването на историческата истина за подвига на българския народ и страна да избави своите еврейски съграждани преди 80 години. Този акт на приемливост и хуманизъм беше неповторим за Европа през Втората международна война и би трябвало да се разпространява пред света. Дейността на проф. Бар-Зоар е извънредно значима и на фона на недостойните опити предишното да се преиначи, светлата страница от историята ни да се подмени и на България да се вмени незаслужена историческа виновност. Това съобщи президентът Румен Радев на среща през днешния ден с израелския публицист, историк, държавник и политик проф. Михаел Бар-Зоар - създател на книгата „ Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи “, както и на редица биографични и исторически проучвания.
Държавният глава уточни, че генерации българи са надълбоко признателни за напъните на историка да се запази паметта и да се чуе гласът на истината по какъв начин страната ни не е позволила депортация на своята еврейска общественост в концлагерите на гибелта. Българската еврейска общественост по време на Втората международна война усилва числеността си, а спасението й е било резултат от взаимните старания на обществото и институциите.
„ Вие и през днешния ден неуморно разпространявате това дело, макар недостойните опити предишното да се преиначи, а светлата страница от историята ни да се подмени, като се цели да бъде вменена незаслужена виновност на България “, съобщи Румен Радев и добави, че институциите ни би трябвало да се опълчват на сходен метод.
Проф. Бар-Зоар срещна президента с присъединяване си в разнообразни начинания за популяризирането на спасяването на българската еврейска общественост в подтекста на 80-годишнитата от подвига, което означаваме тази година. Има документи, свидетелски разкази и сведения, които би трябвало да станат притежание освен на младите генерации, само че и на политиците, културните дейци и общественици по целия свят, съобщи общественикът.
Проф. Бар-Зоар добави, че българската страна и научната общественост по-активно би трябвало да работят за одобряването на историческата истина.
Изтъкнатият историк, политик и откривател проф. Михаел Бар-Зоар, който е роден през 1938 година в София, а 10 години по-късно емигрира със фамилията си в Израел, дойде особено в България, с цел да разяснява въпроса за разделянето измежду еврейската общественост във връзка с тематиката за избавените 48 000 български евреи в Царство България по времето на Втората международна война и неспасените 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година, когато по силата на съглашение с нацистка Германия България е администрирала тези области. Спор измежду еврейската общественост има и за ролята на цар Борис III в спасяването на българските евреи.
След срещата на президента Румен Радев с проф. Михаел Бар-Зоар ръководителят на Организацията на евреите в България " Шалом " Александър Оскар разгласява протестно писмо до президента.
" Моля Ви, спрете да злоупотребявате с историята. Не знам дали го осъзнавате, само че наранявате хилядите, към момента живи български евреи, претърпели нещастието на Холокоста. Българските евреи, без значение в коя част на света се намираме, помним и в никакъв случай няма да забравим положителното, сторено от огромна част от българското общество и черква в най-мрачните години на човешката история.
Помним и няма да забравим имената на Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, праведниците доктор Павел Герджиков и Владимир Куртев, както и на всички знайни и незнайни хора, помогнали за спасявенето на близо 50 хиляди български жители от еврейски генезис от сигурна гибел ", декларира Оскар.
" Но ние помним и тези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, които бяха депортирани от българските управляващи през 1943 година и след това безмилостно убити в лагерите на гибелта. Смисълът да помним историята е с цел да не позволяваме грешките на предишното да се случват още веднъж. Опитите да пренапишем историята, с цел да повдигаме изкуствено националния дух на обществото са рискови и ни отдалечават от фамилията на демократичните страни.
Българският народ има с какво да се гордее и ние, българските евреи, където и да отидем по света описваме историята за героизма и храбростта на достойните българи, опълчили се на нацистката машина на злото, в името на това да оказват помощ на своите братя и сестри евреи.
Г-н Президент, не отива на един държавен глава да се пробва да разделя обществото, в това число и еврейската общественост и да основава чувството за положителни и неприятни хора, признателни и неблагодарни евреи ", споделя шефът на " Шалом ".
Щяха ли да бъдат избавени българските евреи без цар Борис III?
България е единствената страна в Европа, която избави своите 48 000 жители от еврейски генезис от нацистките лагери на гибелта. Тази година беше маркирана 80-та годишина от това героично събитие, дело на българския народ.
Част от българските евреи, измежду които проф. Михаел Бар-Зоар, Яков Джераси и Самуел Ардити, както и историкът проф. Спас Ташев считат, че заимодействие сред гражданското общество и страната, т.е. сред Българската православна черква, интелектуалци, депутати, политици и общественици, включително и суверенът цар Борис III са в основата на механизма, довел до спасяването на българските евреи.
В този смисъл те означават, че въпреки България да е била съдружник на Третия Райх и монархът да е бил подвластен от Хитлер, без твърдото " Не " на цар Борис III, който отхвърля да подпише депортацията, българските евреи нямаше да бъдат избавени. " Като вземете йерархията в Царство България, в случай че царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка ", разяснява преди време в изявление за Lupa.bg
" Борис III взе последното решение и не може да му се отхвърли тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време ", добави историкът.
" Има нещо особено в българския народ. И това нещо би трябвало да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората по какъв начин в най-мрачните, в най-тежките моменти, цялостен един народ, от всички пластове на обществото, е станал и избавил своите евреи ", счита проф. Михаел Бар-Зоар.
Според тезата на тези, които считат, че на българския народ не може да се вменява виновност за неспасяването на над 11 000 евреи в така наречен Нови земи е, че България е била админ, а не окупатор на Гърция и Македония и не е било допустимо да се спасят евреи с непознато, небългарско поданство. Нацистка Германия е считала, че тези евреи и принадлежат и че България единствено управлява тези области от името на Германия.
Призив България да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората международна война насочиха към българските власти 42-ма историци и интелектуалци в края на предишния месец.
В апела се споделя, че спасението на евреите от „ обичайните български земи “ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва откакто България отхвърля да даде поданство на локалното еврейско население.
Според създателите на апела признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „ не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите “. В апела се споделя, че поемането на отговорност би било честен жест, а противоположното – акт на негационизъм.
Две шествия белязаха Деня на спасението - 10 март
Разделението измежду еврейската общественост у нас си пролича по време на отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи на 10 март т.г.
В Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ президентът Румен Радев откри документалната галерия „ 80 години от спасяването на българските евреи “. На нея участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър председател Гълъб Донев, Симеон Сакскобургготски и проф. Михаел Бар-Зоар.
Петимата поведоха оттова и шествие, което стигна до Паметните плочи на спасителите на българските евреи, където се организира гала по поднасяне на венци и цветя.
По същото време на 10 март Столичната община и Организацията на евреите в България „ Шалом “ проведоха Поход на толерантността и мъдростта, който стартира от храма " Света София " и също приключи с гала пред Паметника на Спасението в София. В него участваха тогавашният основен прокурор Иван Гешев, Александър Оскар - ръководител на „ Шалом “ и кметът на София Йорданка Фандъкова.
" Преди 80 години нашите предци са имали смелост, останали са правилни на законите на хуманизма и са записали една от най-достойните глави в националната ни история. Днес се прекланяме пред техния кураж и храброст ", сподели Фандъкова. Тя добави, че доста от техните имена не са известни, само че са живи в сърцата на избавените близо 50 000 български евреи и техните наследници.
" Не бива да забравяме и тези, които не бяха избавени – 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония ", добави Фандъкова.
Същевременно евреи от България и Държавата Израел, в наличието на водачи на еврейски организации, поставиха венец на гроба на Цар Борис III в парка на Двореца „ Врана “ в столицата. С това те уважиха паметта на монарха във връзка на днешното отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората международна война. В Двореца „ Врана “ гостите се срещнаха с документи и артефакти, свидетелстващи за връзките сред българската царска династия и еврейската общественост.
Държавният глава уточни, че генерации българи са надълбоко признателни за напъните на историка да се запази паметта и да се чуе гласът на истината по какъв начин страната ни не е позволила депортация на своята еврейска общественост в концлагерите на гибелта. Българската еврейска общественост по време на Втората международна война усилва числеността си, а спасението й е било резултат от взаимните старания на обществото и институциите.
„ Вие и през днешния ден неуморно разпространявате това дело, макар недостойните опити предишното да се преиначи, а светлата страница от историята ни да се подмени, като се цели да бъде вменена незаслужена виновност на България “, съобщи Румен Радев и добави, че институциите ни би трябвало да се опълчват на сходен метод.
Проф. Бар-Зоар срещна президента с присъединяване си в разнообразни начинания за популяризирането на спасяването на българската еврейска общественост в подтекста на 80-годишнитата от подвига, което означаваме тази година. Има документи, свидетелски разкази и сведения, които би трябвало да станат притежание освен на младите генерации, само че и на политиците, културните дейци и общественици по целия свят, съобщи общественикът.
Проф. Бар-Зоар добави, че българската страна и научната общественост по-активно би трябвало да работят за одобряването на историческата истина.
Изтъкнатият историк, политик и откривател проф. Михаел Бар-Зоар, който е роден през 1938 година в София, а 10 години по-късно емигрира със фамилията си в Израел, дойде особено в България, с цел да разяснява въпроса за разделянето измежду еврейската общественост във връзка с тематиката за избавените 48 000 български евреи в Царство България по времето на Втората международна война и неспасените 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година, когато по силата на съглашение с нацистка Германия България е администрирала тези области. Спор измежду еврейската общественост има и за ролята на цар Борис III в спасяването на българските евреи.
След срещата на президента Румен Радев с проф. Михаел Бар-Зоар ръководителят на Организацията на евреите в България " Шалом " Александър Оскар разгласява протестно писмо до президента.
" Моля Ви, спрете да злоупотребявате с историята. Не знам дали го осъзнавате, само че наранявате хилядите, към момента живи български евреи, претърпели нещастието на Холокоста. Българските евреи, без значение в коя част на света се намираме, помним и в никакъв случай няма да забравим положителното, сторено от огромна част от българското общество и черква в най-мрачните години на човешката история.
Помним и няма да забравим имената на Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, праведниците доктор Павел Герджиков и Владимир Куртев, както и на всички знайни и незнайни хора, помогнали за спасявенето на близо 50 хиляди български жители от еврейски генезис от сигурна гибел ", декларира Оскар.
" Но ние помним и тези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот, които бяха депортирани от българските управляващи през 1943 година и след това безмилостно убити в лагерите на гибелта. Смисълът да помним историята е с цел да не позволяваме грешките на предишното да се случват още веднъж. Опитите да пренапишем историята, с цел да повдигаме изкуствено националния дух на обществото са рискови и ни отдалечават от фамилията на демократичните страни.
Българският народ има с какво да се гордее и ние, българските евреи, където и да отидем по света описваме историята за героизма и храбростта на достойните българи, опълчили се на нацистката машина на злото, в името на това да оказват помощ на своите братя и сестри евреи.
Г-н Президент, не отива на един държавен глава да се пробва да разделя обществото, в това число и еврейската общественост и да основава чувството за положителни и неприятни хора, признателни и неблагодарни евреи ", споделя шефът на " Шалом ".
Щяха ли да бъдат избавени българските евреи без цар Борис III?
България е единствената страна в Европа, която избави своите 48 000 жители от еврейски генезис от нацистките лагери на гибелта. Тази година беше маркирана 80-та годишина от това героично събитие, дело на българския народ.
Част от българските евреи, измежду които проф. Михаел Бар-Зоар, Яков Джераси и Самуел Ардити, както и историкът проф. Спас Ташев считат, че заимодействие сред гражданското общество и страната, т.е. сред Българската православна черква, интелектуалци, депутати, политици и общественици, включително и суверенът цар Борис III са в основата на механизма, довел до спасяването на българските евреи.
В този смисъл те означават, че въпреки България да е била съдружник на Третия Райх и монархът да е бил подвластен от Хитлер, без твърдото " Не " на цар Борис III, който отхвърля да подпише депортацията, българските евреи нямаше да бъдат избавени. " Като вземете йерархията в Царство България, в случай че царят не беше подписал заповедта да не се изпращат българските евреи, всички щяхме да заминем за Треблинка ", разяснява преди време в изявление за Lupa.bg
" Борис III взе последното решение и не може да му се отхвърли тази заслуга. Ние имаме дълг към него, както и към Църквата, и към Пешев, и към групата на парламентарните дейци от това време ", добави историкът.
" Има нещо особено в българския народ. И това нещо би трябвало да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората по какъв начин в най-мрачните, в най-тежките моменти, цялостен един народ, от всички пластове на обществото, е станал и избавил своите евреи ", счита проф. Михаел Бар-Зоар.
Според тезата на тези, които считат, че на българския народ не може да се вменява виновност за неспасяването на над 11 000 евреи в така наречен Нови земи е, че България е била админ, а не окупатор на Гърция и Македония и не е било допустимо да се спасят евреи с непознато, небългарско поданство. Нацистка Германия е считала, че тези евреи и принадлежат и че България единствено управлява тези области от името на Германия.
Призив България да признае своята отговорност за преследването и депортирането на евреи през Втората международна война насочиха към българските власти 42-ма историци и интелектуалци в края на предишния месец.
В апела се споделя, че спасението на евреите от „ обичайните български земи “ е предшествано от антисемитско законодателство, а депортирането на евреите от окупираните територии идва откакто България отхвърля да даде поданство на локалното еврейско население.
Според създателите на апела признаването на българската отговорност за гоненията и депортирането „ не би стоварил групова виновност върху цялото военно потомство, а още по-малко върху идващите “. В апела се споделя, че поемането на отговорност би било честен жест, а противоположното – акт на негационизъм.
Две шествия белязаха Деня на спасението - 10 март
Разделението измежду еврейската общественост у нас си пролича по време на отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи на 10 март т.г.
В Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ президентът Румен Радев откри документалната галерия „ 80 години от спасяването на българските евреи “. На нея участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър председател Гълъб Донев, Симеон Сакскобургготски и проф. Михаел Бар-Зоар.
Петимата поведоха оттова и шествие, което стигна до Паметните плочи на спасителите на българските евреи, където се организира гала по поднасяне на венци и цветя.
По същото време на 10 март Столичната община и Организацията на евреите в България „ Шалом “ проведоха Поход на толерантността и мъдростта, който стартира от храма " Света София " и също приключи с гала пред Паметника на Спасението в София. В него участваха тогавашният основен прокурор Иван Гешев, Александър Оскар - ръководител на „ Шалом “ и кметът на София Йорданка Фандъкова.
" Преди 80 години нашите предци са имали смелост, останали са правилни на законите на хуманизма и са записали една от най-достойните глави в националната ни история. Днес се прекланяме пред техния кураж и храброст ", сподели Фандъкова. Тя добави, че доста от техните имена не са известни, само че са живи в сърцата на избавените близо 50 000 български евреи и техните наследници.
" Не бива да забравяме и тези, които не бяха избавени – 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония ", добави Фандъкова.
Същевременно евреи от България и Държавата Израел, в наличието на водачи на еврейски организации, поставиха венец на гроба на Цар Борис III в парка на Двореца „ Врана “ в столицата. С това те уважиха паметта на монарха във връзка на днешното отбелязване на 80-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората международна война. В Двореца „ Врана “ гостите се срещнаха с документи и артефакти, свидетелстващи за връзките сред българската царска династия и еврейската общественост.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ