Финансистът Емил Хърсев пред „Труд“: Да преговаряме за еврозоната заедно с Чехия и Румъния
България към този момент направи първите стъпки към влизането ни в Банковия съюз на Европейски Съюз и „ чакалнята за еврото “. Предстои да се промени и законодателството, тъй че Европейската централна банка да поеме чест от надзора над банките в страната. Наред с това заемите за жителите нарастват с доста бързи темпове. С въпроси на къде ще вървят лихвите по заеми и депозити и по какъв начин измененията в надзора и влизането ни в еврозоната ще се отразят на баните, стопанската система на страната и приходите на хората се обърнахме към един от най-видните финансисти Емил Хърсев.
– За да ни одобряват в „ чакалнята за еврото “ от нас беше поискано да се присъединим и към Банковия съюз на Европейски Съюз. Какво действително значи да прехвърлим част от надзорните функционалности от Българска народна банка на Европейската централна банка (ЕЦБ)?
– Не част, а всички надзорни функционалности. Това е решение, което се отнася освен за нас, а и за всички страни, които желаят да се причислят към еврозоната. Очевидно е, че когато влезем в еврозоната би трябвало да въведем този механизъм. Банковият контрол в цялата еврозона би трябвало да има общи правила и общи правила. Друг е въпросът, че самият Централен европейски контролен орган се чака да управлява най-големите банки в Европейския Съюз. А надзорът върху останалите ще бъде посредством националните контролни звена. Даже допускам, че в България няма да има банка, която да предстои на директен контрол от ЕЦБ когато стъпим в еврозоната. Но по този начин или другояче надзорните пълномощия би трябвало да са на един орган с цел да се подчиняват всички банки от еврозоната на едни общи правила.
– Има ли проблем за страната, от това че би трябвало да се присъединим към Банковия съюз на Европейски Съюз, като въведем механизъм на тясно съдействие с ЕЦБ още с влизането ни във валутния механизъм ERM 2, прочут като „ чакалнята за еврото “?
– Въпросният Банков съюз в действителност още не съществува в оня тип, за който всички приказват. Той в този момент занапред се построява. Институциите още не са построени, нито надзорните правила, нито общата система за гарантиране на депозитите, която е планувана. Съществуват едни доста съществени несъгласия сред главните страни членки на еврозоната и се допуска, че в околните няколко години той няма да се сътвори. Банковият съюз ще съществува като една книжна общественост, без главните си механизми. Банковият съюз е открит за безспорни всички страни от Европейския съюз. Всички страни членки могат да се причислят – както страните от еврозоната, по този начин и останалите. Нямаме спънка още през днешния ден да се присъединим към този съюз. Но несъмнено, както вярно акцентират всички, по този метод ще платим единствено тежестите от участието в еврозоната без да имаме което и да било от преимуществата. Затова българските управляващи към този момент се въздържат от присъединение.
– Какви вноски ще би трябвало да вършим в Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Това е контрактувано още през 1914 година Това е един от европейските стабилизационни механизми. Вноските се дефинират според от тежестта на националната стопанска система в европейската, популацията на съответната страна и други фактори. 400 млн. лева са планувани в бюджета ни за идната година за тази цел.
– България ще може ли да употребява средства от Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Разбира се. Естествено, че ще може да се възползва и то по разпоредбите, планувани за всички членове на еврозоната. Но нека да не се постанова да се възползва.
– Имаше информация, че практиката е да се избавят единствено огромни банки с активи над 50 милиарда евро, а при проблеми с останалите по-малки трезори от еврозоната се стига до банкрут.
– Няма никаква процедура. Не може да има процедура за нещо, което не съществува. Сега занапред ще се образува Банковият съюз. А каква процедура ще се образува ще забележим.
– Банките в България подготвени ли са за влизането ни в Банковия съюз?
– Когато някой е изискал лиценз за банка, той се съгласил да се подчини на българския закон, или на закона на страната, в която е изискал лиценз. Няма кой да пита повече банките. Въпросният Банков съюз значи обединен регулаторен механизъм за банките в еврозоната и въобще в Европейски Съюз. Още през юни беше очебийно, че изискванията, при които България ще се причисли към еврозоната по-късно ще се ползват към всяка последваща страна, която ще се причислява. От известно време предлагам на българското държавно управление следното: тъй като това, което ние ще договаряме за нашето присъединение ще се отнася за всички страни след нас, то почтено е държавното управление да води договарянията с Европейската централна банка и Европейската комисия по този въпрос оптимално намерено, с оптималната светлина и бистрота като предложения да вземат участие в тези договаряния представители на министерствата на финансите и централните банки на всички други европейски страни, които не са се включили към евроно, нямат дерогация и надлежно имат обвързване да се причислят към еврозоната. Това са Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Това би било почтено към тях.
– Все още ли изпълняваме критериите за влизане в еврозоната – инфлацията у нас от няколко месеца е много висока?
– Разбира се. Инфлацията въобще не е висока, в смисъл не е двуцифрена, каквато инфлация сме имали през годините. Инфлацията не надвишава съществено междинната за Европейския съюз и еврозоната. Освен това критериите от Маастрихт изискват инфлацията у нас да се съпостави с тази в страните с най-висока инфлация и да не я надвишава с повече от 1,5%.
– Каква е прогнозата ви за придвижването на лихвите досега на влизането ни в еврозоната и по-късно?
– Определено лихвите ще вървят нагоре. А влизането ни в еврозоната ще докара до намаление на лихвите, тъй като ЕЦБ ще бъде заемодател от последна инстанция. Банките ще имат потребност да поддържат доста по-малка ликвидност, тъй като ще имат достъп до заемодател от последна инстанция, което понижава издръжката на финансовите институции. Сега банките би трябвало да поддържат средства, които не дават като заеми на клиентите, а ги държат на депозити с негативни лихви. Така че, с присъединението ни към еврозоната ще следим спад на лихвените равнища.
– Кота лихвите по заемите в България ще тръгнат нагоре?
– Мисля, че те към този момент са тръгнали нагоре. Бавно върви този развой и това е обикновено.
– Това ще докара ли до повишение на лихвите и по депозитите?
– В последна сметка, в един миг – да. Но този въпрос е доста по-сложен защото рефинансирането на банките не е основано единствено на българския пазар. То извънредно доста зависи от тактиките на самите бани. Много от банките в България са част от интернационалните банкови групи. Те бяха лимитирали финансирането на българските си клонове, само че в този момент виждаме, че последователно го връщат. Това са вътрешни решения на интернационалните банкови групи и един Господ знае по какъв начин те ще преглеждат вътрешното систематизиране на ресурсите, с които разполагат.
– Може ли да чакаме, че с влизането ни в еврозоната цените ще набъбнат?
– Не. Имаше подобен резултат от привързване към еврото в страни, които имаха валута с доста необятен период на корабоплаване, като да вземем за пример Гърция е доста характерен случай. Това се случи и в Италия и в някои други страни. Там се наблюдаваше едно внезапно нарастване на цените, което обаче търпя прекомерно малко време и не се отрази съществено на годишната инфлация. Но ние консумирахме този резултат през 1997 година, когато привързахме лв. към немската марка. Този интервал към този момент го минахме.
– Ще има ли позитивен резултат от влизането ни в еврозоната за туризма и за приходите на хората?
– Абсолютно. Разбира се, че може да го чакаме, тъй като това ще бъде напълно друго положение на националната ни парична единица, това е излизане от валутния ръб с една доста по-широка опция за кредитиране. И резултатът ще бъде тъкмо този. Засилване на туризма, на всички външнотърговски връзки, унищожаване на съществуващия валутен риск от позиция на всяка стопанска единица – банка и компания. Този риск просто ще изчезне. Засега по този начин или другояче има някакъв остатъчен валутен риск за лв.. Винаги има късмет да се съберат 240 души в залата на Народното събрание да вдигнат ръка и да трансформират съществуващи валутен курс за обмяна на лв. с еврото. Това е валутният риск.
– Според данни на Българска народна банка растежът на потребителските заеми е над 15% на годишна база. Това прекалено много ли е, належащо ли е изстудяване на кредитирането?
– Не, не мисля. Тук има един развой на промяна на различни канали за финансиране към банков заем. Става въпрос за тъй наречените бързи заеми, за заеми против залог на имущество. Намаляват и комерсиалните заеми, които не са отпуснати от банки, а се дават от самите търговци. Но за тях нямаме цялостни данни, тъй като те не влизат в статистиката на Българска народна банка. Така че имаме една промяна, която несъмнено цели понижаване на лихвените разноски на потребителите. От най-скъпите бързи заеми, през заеми против залог от заложните къщи, те минават към по-евтиния банков заем, който банките последователно им отпускат. Така че зад това нарастване на банковите заеми с 15% се крие освен нарастване на заемите, а и промяна на към този момент налични заеми към по-евтини кредитни артикули.
– Защо тогава Българска народна банка реши за увеличи антицикличния буфер на 0,5% от 1 октомври 2019 година?
– Защото се води от аналогичните решения на Европейската централна банка и предложенията на Международния валутен фонд. Това е една чисто рефлекторна политика съгласно мен.
– Според формалните данни на Българска народна банка неприятните заеми понижават. Това се дължи на обстоятелството, че хората и бизнеса са по-добри платци, или банките просто продават неприятните си заеми?
– И на двете по едно и също време. През годините на рецесията доста компании закъсаха и банкрутираха. Това докара до струпване на неприятни заеми. Но последователно този развой се възстановява и ние излязохме от рецесията и депресията. Сега към този момент има едно постепенно, само че несъмнено раздвижване, на което се дължи и нарасналата събираемост по новите заеми. А за старите заеми от една страна върви разпродажба на обезпеченията, а от друга банките изписват загуби и на това се дължи понижението на тези заеми, които остават като проблематични в балансите на банките.
– Защо заемите за жителите нарастват много по-бързо от тези за бизнеса?
– Защото банките се ориентират нападателно към този сегмент. България е доминирана от задгранични банки. Тяхната целева ниша е тъй наречените ритейл, т.е. продажби на дребно. Това се смята за по-сигурния, по-нискорисков вид. Това е порочно съгласно мен, не способства за българската стопанска система, само че това са частни ползи. Тези банки са тук с цел да печелят, а не с цел да развиват българската стопанска система.
– Има ли съображение банките да се опасяват от новите финтех компании, които оферират разплащания?
– Те са в известна степен опция на нетърговските разплащания. При комерсиалните покупко-продажби разплащанията най-често са комбинирани с гаранционни покупко-продажби, с кредитиране, тъй че не мисля, че банките ще бъдат изместени от сегмента на разплащанията сред компании. Но в потребителските разплащания несъмнено в бъдеще ще преобладават финтех фирмите, т.е. тези от тях, които оцелеят в страшната конкуренция посред им. Новите регулации, които засягат и този тип компании са свръх полицейщина, налагана във финансовия бранш по линия на ограниченията против изпирането на пари. Това е един девиз, а не че има изпиране на пари в такава степен, в която се усилват условията към финансовия бранш. За да хванем 10 бандита, ние постановяваме на 10 милиона притежатели на сметки да разнасят купища хартия и да заявяват какво ли не. Просто с цел да хванем едни невежи, които вероятно ще стартират да употребяват занапред финансовата система за пране на пари, тъй като тези, които към този момент са почнали да я употребяват са си свършили работата, те са към този момент вътре. Ограничава се достъпа до финансовата система на евентуални нарушители, които ще изпират пари. Но това е международен проблем, не е проблем на България.
Нашият посетител
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 година Завършил e Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) “К.Маркс ” (УНСС), с докторат по финанси (1987 г.). Израства в кариерата от университета, където е бил помощник, до директорските постове в Минералбанк (1987-1991 г.), Булбанк и Българска народна банка (1991-1993 г.). Сега е доцент по банково дело в УНСС, капиталов съветник и притежател на “Хърсев и Ко ”.
– За да ни одобряват в „ чакалнята за еврото “ от нас беше поискано да се присъединим и към Банковия съюз на Европейски Съюз. Какво действително значи да прехвърлим част от надзорните функционалности от Българска народна банка на Европейската централна банка (ЕЦБ)?
– Не част, а всички надзорни функционалности. Това е решение, което се отнася освен за нас, а и за всички страни, които желаят да се причислят към еврозоната. Очевидно е, че когато влезем в еврозоната би трябвало да въведем този механизъм. Банковият контрол в цялата еврозона би трябвало да има общи правила и общи правила. Друг е въпросът, че самият Централен европейски контролен орган се чака да управлява най-големите банки в Европейския Съюз. А надзорът върху останалите ще бъде посредством националните контролни звена. Даже допускам, че в България няма да има банка, която да предстои на директен контрол от ЕЦБ когато стъпим в еврозоната. Но по този начин или другояче надзорните пълномощия би трябвало да са на един орган с цел да се подчиняват всички банки от еврозоната на едни общи правила.
– Има ли проблем за страната, от това че би трябвало да се присъединим към Банковия съюз на Европейски Съюз, като въведем механизъм на тясно съдействие с ЕЦБ още с влизането ни във валутния механизъм ERM 2, прочут като „ чакалнята за еврото “?
– Въпросният Банков съюз в действителност още не съществува в оня тип, за който всички приказват. Той в този момент занапред се построява. Институциите още не са построени, нито надзорните правила, нито общата система за гарантиране на депозитите, която е планувана. Съществуват едни доста съществени несъгласия сред главните страни членки на еврозоната и се допуска, че в околните няколко години той няма да се сътвори. Банковият съюз ще съществува като една книжна общественост, без главните си механизми. Банковият съюз е открит за безспорни всички страни от Европейския съюз. Всички страни членки могат да се причислят – както страните от еврозоната, по този начин и останалите. Нямаме спънка още през днешния ден да се присъединим към този съюз. Но несъмнено, както вярно акцентират всички, по този метод ще платим единствено тежестите от участието в еврозоната без да имаме което и да било от преимуществата. Затова българските управляващи към този момент се въздържат от присъединение.
– Какви вноски ще би трябвало да вършим в Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Това е контрактувано още през 1914 година Това е един от европейските стабилизационни механизми. Вноските се дефинират според от тежестта на националната стопанска система в европейската, популацията на съответната страна и други фактори. 400 млн. лева са планувани в бюджета ни за идната година за тази цел.
– България ще може ли да употребява средства от Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Разбира се. Естествено, че ще може да се възползва и то по разпоредбите, планувани за всички членове на еврозоната. Но нека да не се постанова да се възползва.
– Имаше информация, че практиката е да се избавят единствено огромни банки с активи над 50 милиарда евро, а при проблеми с останалите по-малки трезори от еврозоната се стига до банкрут.
– Няма никаква процедура. Не може да има процедура за нещо, което не съществува. Сега занапред ще се образува Банковият съюз. А каква процедура ще се образува ще забележим.
– Банките в България подготвени ли са за влизането ни в Банковия съюз?
– Когато някой е изискал лиценз за банка, той се съгласил да се подчини на българския закон, или на закона на страната, в която е изискал лиценз. Няма кой да пита повече банките. Въпросният Банков съюз значи обединен регулаторен механизъм за банките в еврозоната и въобще в Европейски Съюз. Още през юни беше очебийно, че изискванията, при които България ще се причисли към еврозоната по-късно ще се ползват към всяка последваща страна, която ще се причислява. От известно време предлагам на българското държавно управление следното: тъй като това, което ние ще договаряме за нашето присъединение ще се отнася за всички страни след нас, то почтено е държавното управление да води договарянията с Европейската централна банка и Европейската комисия по този въпрос оптимално намерено, с оптималната светлина и бистрота като предложения да вземат участие в тези договаряния представители на министерствата на финансите и централните банки на всички други европейски страни, които не са се включили към евроно, нямат дерогация и надлежно имат обвързване да се причислят към еврозоната. Това са Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Това би било почтено към тях.
– Все още ли изпълняваме критериите за влизане в еврозоната – инфлацията у нас от няколко месеца е много висока?
– Разбира се. Инфлацията въобще не е висока, в смисъл не е двуцифрена, каквато инфлация сме имали през годините. Инфлацията не надвишава съществено междинната за Европейския съюз и еврозоната. Освен това критериите от Маастрихт изискват инфлацията у нас да се съпостави с тази в страните с най-висока инфлация и да не я надвишава с повече от 1,5%.
– Каква е прогнозата ви за придвижването на лихвите досега на влизането ни в еврозоната и по-късно?
– Определено лихвите ще вървят нагоре. А влизането ни в еврозоната ще докара до намаление на лихвите, тъй като ЕЦБ ще бъде заемодател от последна инстанция. Банките ще имат потребност да поддържат доста по-малка ликвидност, тъй като ще имат достъп до заемодател от последна инстанция, което понижава издръжката на финансовите институции. Сега банките би трябвало да поддържат средства, които не дават като заеми на клиентите, а ги държат на депозити с негативни лихви. Така че, с присъединението ни към еврозоната ще следим спад на лихвените равнища.
– Кота лихвите по заемите в България ще тръгнат нагоре?
– Мисля, че те към този момент са тръгнали нагоре. Бавно върви този развой и това е обикновено.
– Това ще докара ли до повишение на лихвите и по депозитите?
– В последна сметка, в един миг – да. Но този въпрос е доста по-сложен защото рефинансирането на банките не е основано единствено на българския пазар. То извънредно доста зависи от тактиките на самите бани. Много от банките в България са част от интернационалните банкови групи. Те бяха лимитирали финансирането на българските си клонове, само че в този момент виждаме, че последователно го връщат. Това са вътрешни решения на интернационалните банкови групи и един Господ знае по какъв начин те ще преглеждат вътрешното систематизиране на ресурсите, с които разполагат.
– Може ли да чакаме, че с влизането ни в еврозоната цените ще набъбнат?
– Не. Имаше подобен резултат от привързване към еврото в страни, които имаха валута с доста необятен период на корабоплаване, като да вземем за пример Гърция е доста характерен случай. Това се случи и в Италия и в някои други страни. Там се наблюдаваше едно внезапно нарастване на цените, което обаче търпя прекомерно малко време и не се отрази съществено на годишната инфлация. Но ние консумирахме този резултат през 1997 година, когато привързахме лв. към немската марка. Този интервал към този момент го минахме.
– Ще има ли позитивен резултат от влизането ни в еврозоната за туризма и за приходите на хората?
– Абсолютно. Разбира се, че може да го чакаме, тъй като това ще бъде напълно друго положение на националната ни парична единица, това е излизане от валутния ръб с една доста по-широка опция за кредитиране. И резултатът ще бъде тъкмо този. Засилване на туризма, на всички външнотърговски връзки, унищожаване на съществуващия валутен риск от позиция на всяка стопанска единица – банка и компания. Този риск просто ще изчезне. Засега по този начин или другояче има някакъв остатъчен валутен риск за лв.. Винаги има късмет да се съберат 240 души в залата на Народното събрание да вдигнат ръка и да трансформират съществуващи валутен курс за обмяна на лв. с еврото. Това е валутният риск.
– Според данни на Българска народна банка растежът на потребителските заеми е над 15% на годишна база. Това прекалено много ли е, належащо ли е изстудяване на кредитирането?
– Не, не мисля. Тук има един развой на промяна на различни канали за финансиране към банков заем. Става въпрос за тъй наречените бързи заеми, за заеми против залог на имущество. Намаляват и комерсиалните заеми, които не са отпуснати от банки, а се дават от самите търговци. Но за тях нямаме цялостни данни, тъй като те не влизат в статистиката на Българска народна банка. Така че имаме една промяна, която несъмнено цели понижаване на лихвените разноски на потребителите. От най-скъпите бързи заеми, през заеми против залог от заложните къщи, те минават към по-евтиния банков заем, който банките последователно им отпускат. Така че зад това нарастване на банковите заеми с 15% се крие освен нарастване на заемите, а и промяна на към този момент налични заеми към по-евтини кредитни артикули.
– Защо тогава Българска народна банка реши за увеличи антицикличния буфер на 0,5% от 1 октомври 2019 година?
– Защото се води от аналогичните решения на Европейската централна банка и предложенията на Международния валутен фонд. Това е една чисто рефлекторна политика съгласно мен.
– Според формалните данни на Българска народна банка неприятните заеми понижават. Това се дължи на обстоятелството, че хората и бизнеса са по-добри платци, или банките просто продават неприятните си заеми?
– И на двете по едно и също време. През годините на рецесията доста компании закъсаха и банкрутираха. Това докара до струпване на неприятни заеми. Но последователно този развой се възстановява и ние излязохме от рецесията и депресията. Сега към този момент има едно постепенно, само че несъмнено раздвижване, на което се дължи и нарасналата събираемост по новите заеми. А за старите заеми от една страна върви разпродажба на обезпеченията, а от друга банките изписват загуби и на това се дължи понижението на тези заеми, които остават като проблематични в балансите на банките.
– Защо заемите за жителите нарастват много по-бързо от тези за бизнеса?
– Защото банките се ориентират нападателно към този сегмент. България е доминирана от задгранични банки. Тяхната целева ниша е тъй наречените ритейл, т.е. продажби на дребно. Това се смята за по-сигурния, по-нискорисков вид. Това е порочно съгласно мен, не способства за българската стопанска система, само че това са частни ползи. Тези банки са тук с цел да печелят, а не с цел да развиват българската стопанска система.
– Има ли съображение банките да се опасяват от новите финтех компании, които оферират разплащания?
– Те са в известна степен опция на нетърговските разплащания. При комерсиалните покупко-продажби разплащанията най-често са комбинирани с гаранционни покупко-продажби, с кредитиране, тъй че не мисля, че банките ще бъдат изместени от сегмента на разплащанията сред компании. Но в потребителските разплащания несъмнено в бъдеще ще преобладават финтех фирмите, т.е. тези от тях, които оцелеят в страшната конкуренция посред им. Новите регулации, които засягат и този тип компании са свръх полицейщина, налагана във финансовия бранш по линия на ограниченията против изпирането на пари. Това е един девиз, а не че има изпиране на пари в такава степен, в която се усилват условията към финансовия бранш. За да хванем 10 бандита, ние постановяваме на 10 милиона притежатели на сметки да разнасят купища хартия и да заявяват какво ли не. Просто с цел да хванем едни невежи, които вероятно ще стартират да употребяват занапред финансовата система за пране на пари, тъй като тези, които към този момент са почнали да я употребяват са си свършили работата, те са към този момент вътре. Ограничава се достъпа до финансовата система на евентуални нарушители, които ще изпират пари. Но това е международен проблем, не е проблем на България.
Нашият посетител
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 година Завършил e Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) “К.Маркс ” (УНСС), с докторат по финанси (1987 г.). Израства в кариерата от университета, където е бил помощник, до директорските постове в Минералбанк (1987-1991 г.), Булбанк и Българска народна банка (1991-1993 г.). Сега е доцент по банково дело в УНСС, капиталов съветник и притежател на “Хърсев и Ко ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ