Банките у нас завихрят спирала с цените на жилищата
България би трябвало да вземе превантивни ограничения против завихрянето на серпантина сред цените на жилищата и ипотечните заеми. Подходящо е въпросните ограничения да са ориентирани към кредитополучателите.
Това е главният извод от от Европейския съвет за систематичен риск (ЕССР) – институция, която е част от новата европейска система за финансов контрол, основана след световната финансова рецесия.
" Европейският съвет за систематичен риск разпознава средносрочни уязвимости в бранша на жилищните парцели в България като източник на систематичен риск за финансовата непоклатимост, който може да има капацитет за съществени отрицателни последствия за действителната стопанска система. От макропруденциална позиция ЕССР смята, че главните накърнимост са високият растеж на ипотечните заеми, признаците за надценяване на цените на жилищата и неналичието на ориентирани към кредитополучателите ограничения, които биха могли да смекчат натрупването на опасности, свързани със бранша на жилищните парцели ", написа в предизвестието на съвета.
На 11 февруари съветът разгласява – България, Хърватия, Унгария, Лихтенщайн и Словакия, и насочи рекомендации към две – Австрия и Германия, които са получили предизвестия през 2016 година и 2019 година, само че не са съумели да ги адресират в задоволителна степен. Съветът за систематичен риск прави оценка уязвимостите на жилищния пазар поради смисъла му за финансовата и макроикономическата непоклатимост. Той има мандат да издава предизвестия, когато откри значими систематични опасности, а също и да предписва ограничения за адресирането им.
Основните уязвимости, открити от съвета, са от средносрочен темперамент и се отнасят до бързото повишаване на цените на жилищата и вероятното надценяване на жилищните парцели, равнището и динамичността на задлъжнялостта на семействата, растежа на жилищните заеми и признаци на разхлабване на стандартите за кредитиране.
В предизвестието за България се показва, че цените на жилищата в страната са се покачили умерено към средата на 2020 година – към 3.5% на годишна база. Впоследствие, към средата на 2021 година, растежът се форсира до към 7% на годишна база. Оценки на Българска народна банка демонстрират, че цените на жилищата са леко надценени към края на 2020 година, написа съветът.
В същото време годишният растеж на жилищните заеми се е нараснал доста през последните години, достигайки 13% към август 2021 година
Българската обстановка обаче има няколко стабилизиращи фактора – високото равнище на хранителни запаси на неприятните заеми (48.1% по отношение на 25.7% приблизително за ЕС); ниският размер задлъжнялост измежду притежателите на жилища; положителната капитализация на българските банки.
Много от отпуснатите заеми обаче са с променливи лихви, което прави семействата уязвими на по-значими промени в равнищата.
Въпреки че делът на ипотечните заеми в портфейлите на банките е стеснен, а равнището на задлъжнялостта на семействата сега е ниско, удобните условия за ипотечно финансиране биха могли да основат риск в средносрочен небосвод от " серпантина, разрастваща се сред цените на жилищата и ипотечните заеми ". Повишаващите се цени на жилищата значат, че цената на обезпечението се усилва, което е добре за кредитополучателите. От друга страна обаче, растежът на предлагането на заеми може да окаже напън за в допълнение повдигане на цените на жилищата.
" В средносрочен небосвод сходна серпантина може да докара до балон при цените на жилищата, движен от кредитирането, и надлежно – до прекалено задлъжнели семейства ", показва съветът за систематичен риск.
Институцията напомня, свързани най-много с повишението на антицикличния финансов буфер и въвеждането в законодателството на ограничения за отговорно кредитиране във връзка с оценката на кредитополучателите. Според разбора на евроинституцията обаче тези ограничения са единствено отчасти подобаващи и задоволителни.
Това е главният извод от от Европейския съвет за систематичен риск (ЕССР) – институция, която е част от новата европейска система за финансов контрол, основана след световната финансова рецесия.
" Европейският съвет за систематичен риск разпознава средносрочни уязвимости в бранша на жилищните парцели в България като източник на систематичен риск за финансовата непоклатимост, който може да има капацитет за съществени отрицателни последствия за действителната стопанска система. От макропруденциална позиция ЕССР смята, че главните накърнимост са високият растеж на ипотечните заеми, признаците за надценяване на цените на жилищата и неналичието на ориентирани към кредитополучателите ограничения, които биха могли да смекчат натрупването на опасности, свързани със бранша на жилищните парцели ", написа в предизвестието на съвета.
На 11 февруари съветът разгласява – България, Хърватия, Унгария, Лихтенщайн и Словакия, и насочи рекомендации към две – Австрия и Германия, които са получили предизвестия през 2016 година и 2019 година, само че не са съумели да ги адресират в задоволителна степен. Съветът за систематичен риск прави оценка уязвимостите на жилищния пазар поради смисъла му за финансовата и макроикономическата непоклатимост. Той има мандат да издава предизвестия, когато откри значими систематични опасности, а също и да предписва ограничения за адресирането им.
Основните уязвимости, открити от съвета, са от средносрочен темперамент и се отнасят до бързото повишаване на цените на жилищата и вероятното надценяване на жилищните парцели, равнището и динамичността на задлъжнялостта на семействата, растежа на жилищните заеми и признаци на разхлабване на стандартите за кредитиране.
В предизвестието за България се показва, че цените на жилищата в страната са се покачили умерено към средата на 2020 година – към 3.5% на годишна база. Впоследствие, към средата на 2021 година, растежът се форсира до към 7% на годишна база. Оценки на Българска народна банка демонстрират, че цените на жилищата са леко надценени към края на 2020 година, написа съветът.
В същото време годишният растеж на жилищните заеми се е нараснал доста през последните години, достигайки 13% към август 2021 година
Българската обстановка обаче има няколко стабилизиращи фактора – високото равнище на хранителни запаси на неприятните заеми (48.1% по отношение на 25.7% приблизително за ЕС); ниският размер задлъжнялост измежду притежателите на жилища; положителната капитализация на българските банки.
Много от отпуснатите заеми обаче са с променливи лихви, което прави семействата уязвими на по-значими промени в равнищата.
Въпреки че делът на ипотечните заеми в портфейлите на банките е стеснен, а равнището на задлъжнялостта на семействата сега е ниско, удобните условия за ипотечно финансиране биха могли да основат риск в средносрочен небосвод от " серпантина, разрастваща се сред цените на жилищата и ипотечните заеми ". Повишаващите се цени на жилищата значат, че цената на обезпечението се усилва, което е добре за кредитополучателите. От друга страна обаче, растежът на предлагането на заеми може да окаже напън за в допълнение повдигане на цените на жилищата.
" В средносрочен небосвод сходна серпантина може да докара до балон при цените на жилищата, движен от кредитирането, и надлежно – до прекалено задлъжнели семейства ", показва съветът за систематичен риск.
Институцията напомня, свързани най-много с повишението на антицикличния финансов буфер и въвеждането в законодателството на ограничения за отговорно кредитиране във връзка с оценката на кредитополучателите. Според разбора на евроинституцията обаче тези ограничения са единствено отчасти подобаващи и задоволителни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ