Изпуска се моментът. Кой забави членството на България в еврозоната
България се отхвърли от задачата си да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година Служебното държавно управление упреква депутатите в предходния парламент, че не са приели нужните закони, а някои партии упрекват кабинета, че изобщо не се е опитал да разбере дали участието е допустимо в този момент. Кое е вярното?
Влизането на България в еврозоната се отсрочва. Страната няма да стане членка на валутния съюз от 1 януари 2024 година , какъвто беше проектът. Новата цел е това да стане шест месеца по-късно – в средата на идната година, само че не е несъмнено дали това ще се реализира. Как се стигна до тук?
Служебното държавно управление споделя, че България не извършва критериите в две насоки – законодателство и инфлация. Причините, посочени от кабинета, са две – предходното Народно заседание не е приело нужните законови ремонти, а инфлацията в страната е по-висока, в сравнение с е заложено в условията за участие, поради „ външни и вътрешни фактори “.
Според служебната финансова министърка Росица Велкова няма смисъл България да желае в този момент оценка дали е подготвена за участие в еврозоната. Тази оценка се изготвя от Европейската комисия и служи за основа за решението за допускане на една страна във валутния съюз. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
Според някои политици и специалисти обаче не е работа на служебното държавно управление да се отхвърля от този период като не подава искане за оценка на напредъка на страната. Те считат, че това може да се пояснява като липса на воля за влизане на България в еврозораната от страна на кабинета и президента Румен Радев , който го е назначил.
Други показват, че България не извършва критериите и това е резултат от дейностите на съответни хора. От четирите закона, които България би трябвало да одобри, до второ гласоподаване в Народното събрание не е итигнал нито един. Три от тях са импортирани от служебния кабинет, само че не са признати, а един даже не е импортиран.
Единственият сигурен резултат е, че страната няма да влезе в еврозоната в периода, който сама си беше сложила. Въпросът в този момент е ще си сложи ли в действителност нова цел, която да извърши.
„ Това е рискът – изпуска се моментът и въобще няма политически гаранции, че идната година ще има политическа воля да се държи същия курс “, сподели пред Свободна Европа икономистът Лъчезар Богданов .
Какво реши държавното управление
Служебната министърка на финансите, че България няма да се причисли към еврозоната на 1 януари 2024 година – датата, която страната сама беше заложила.
Тя сподели, че държавното управление няма да подаде искане за така наречен конвергентен отчет. Той се изготвя от Европейската комисия и прави оценка готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се причислят. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
По думите на Велкова повода за това решение е, че България не извършва всички критерии за присъединение към валутния съюз. Първият посочен от нея проблем е фактът, че не са признати промени в съответни три закона, за които България сама е поела ангажимент при присъединението си към валутно-курсовия механизъм ERM II – така наречен чакалня на еврозоната. Вторият е инфлацията, която е по-висока от заложения в условията предел.
По-рано, че инфлацията е индикатор, по който страната може да договаря. Сега обаче тя сподели, че България не може да отговори на този аршин.
Велкова сподели още, че страните от еврозоната и Европейската комисия не считат, че България е подготвена за участие поради „ изоставането “ на законовите промени. Без единодушието на всички страни членки няма по какъв начин да бъде призната нова страна.
Служебната министърка на финансите сподели, че решението България да не желае оценка за готовността си за участие в еврозоната е взето след диалози с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис .
Свободна Европа попита екипа на ръководителя на Еврогрупата дали са водени такива диалози с българското държавно управление. От там оповестиха, че той е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България. В отговор на въпрос за резултата от тези азговори от екипа на Донаху споделиха, че той се е съгласил да „ продължи постоянните си срещи с българското държавно управление за следене на напредъка “ на страната.
Свободна Европа насочи въпроси и към Европейската комисия. До публицистичното довеждане докрай на текста не бяха получени отговори.
Спазва ли България критериите
Приемането на една страна в еврозоната зависи от изпълняването на така наречен Маастрихтски критерии . Те са четири:
ценова непоклатимост – инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на 3-те страни членки на еврозоната с най-хубави показатели;стабилни и устойчиви обществени финанси - страната би трябвало да не е обект на процедура при несъразмерен недостиг ;стабилност на валутните курсове - страната би трябвало да взе участие във валутния механизъм (ERM II) в продължение на минимум две години и да няма съществени отклонения в курса на нейната валута по отношение на еврото. В случая на България такива отклонения няма по какъв начин да има - валутният курс на българския лев е закрепен към еврото;дългосрочни лихвени проценти - дълготрайният лихвен % в страната не би трябвало да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в трите страни членки с най-хубави индикатори в региона на ценовата непоклатимост.
България сега дава отговор на три от четирите Маастрихтски критерия. Проблемът е с равнището на инфлацията, която в България доста е по-висока в сравнение с в страните с най-хубави индикатори.
Изчисленията се вършат на база годишна инфлация за 12-месечен интервал. В взаимозависимост от интервала, който се вземе, числата може да са разнообразни. Българското финансово мининстерство показва, че България няма по какъв начин да отговори на това условие, даже от уравненоето да се изключат трите страни с най-хубави индикатори, както беше направено за Хърватия.
Годишната инфлация за януари в България е 16,4% по данни на Национален статистически институт. Средната инфлация за януари за цялата еврозона за януари е 8,5% по оценка на. Тези цифри са единствено кратковременен резултат, а същинската оценка става въз основата на междинния размер на инфлацията за 12-месечен интервал.
Освен да дават отговор на Маастрихтските критерии обаче страните трябвада подсигуряват, че националното им законодателство е хармонизирано с това на страните от еврозоната. Тук България също има проблем.
Кои закони се бавят
Става дума за три съответни закона, които България е поела анжажимент да промени, само че не го е направила. Това са Кодекса за застраховането, Търговския закон и Закона за ограниченията против изпирането на пари, сподели Росица Велкова. И трите закона бяха импортирани от Министерския съвет, само че депутатите от 48-ото Народно заседание по този начин и не ги одобриха дефинитивно.
Промените в Кодекса за застраховането целят да подсигуряват спазването на разпоредбите в европейската застрахователна система „ Зелена карта “. Те плануват българските застрахователи да са длъжни да изплащат компенсации незабавно, в случай че техен клиент взе участие в случай в чужбина.
Промените трябваше да се разискват на второ четене в Комисията по икономическа политика и нововъведения в Народното събрание. Две съвещания на тази комисия обаче липса на кворум. На съвещанието не участваха депутатите от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от ГЕРБ . Участваха народни представители от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, които поддържат приемането на измененията, и двама от ГЕРБ, които се изрекоха срещу тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките.
Промените в Търговския закон бяха свързани с производството по неплатежоспособност и целяха да понижат неговата дълготрайност и да усилят събираемостта на вземанията. Проектът на Министерския съвет беше признат на първо четене. Срокът за оферти сред първо и второ четене беше 25 януари – седмица преди разпускането на 48-ото Народно заседание. До гласоподаване на второ четене по този начин и не се стигна.
Промените в Закона за ограниченията против изпирането на пари предвиждаха промени в режима на идентифициране на действителните притежатели на сдружения, както и опция в регистрите да се отбелязва открито противоречие в данните за действителния притежател. Този законопроект също не е гласуван на второ четене в правната комисия.
Има и още един - четвърти - законопроект, който въобще не е импортиран от Министерския съвет – за промени в Закона за Българската национална банка . Той би трябвало да регламентира пълномощията на Българска народна банка след приемането на еврото. По думите на Росица Велкова държавното управление работи по този законопроект и следва да го показа за публично разискване.
Пропусна ли България късмет
Служебното държавно управление стимулира решението си да не подаде искане за оценка на готовността на България за участие в еврозоната, с това че страната не дава отговор на условията. То трансферира отговорността за това 48-ото Народно заседание, което не е приело нужните законови промени.
Някои политици от предходния парламент обаче сложиха въпроса дали решението на държавното управление да не изиска конвергентен отчет е обосновано. Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ сподели, че като отхвърля да изиска отчет за готовността на България, кабинетът нарушава решението на Народното събрание, което го задължи да направи всичко допустимо България да влезе в еврозоната при започване на 2024 година
„ Всички пояснения какво щяло да написа в конвергентния отчет на Европейската комисия са догатки “, сподели той, представен от пресцентъра на партията си. „ Задължение на държавното управление е да изиска подобен отчет. В него може да се означи, че въпросните закони могат да бъдат признати преди приемането на България в еврозоната по този начин, че да сме изпълнили изискванията. “
Според икономиста и създател на „ Експат капитал “ Никола Янков , за решението на служебното държавно управление няма задоволително причини.
„ Няма причини, с които да се желае отсрочване на подобен отчет с изключение на неналичието на политическа воля за присъединение към еврозоната от страна на служебното държавно управление и надлежно президента “, сподели Янков пред Свободна Европа.
Той добави, че законите може да се одобряват незабавно след свикването на идващото Наородно заседание. Колкото до инфлацията той уточни, че тя спада, както и че е допустимо да се пеговаря за изключение.
Какво още може да се обърка
Новата най-близка цел на България за влизане, сподели финансовата министърка. За задачата страната би трябвало да извърши изискванията доникъде на тази година и да изиска изключителна оценка на готовността си за въвеждането на еврото.
„ Беше контрактувано да подадем конвергентен отчет сега, в който си осъществим уговорките и бъдат признати законопроектите, които служебното държавно управление още веднъж ще внесе в новосформираното Народното събрание “, сподели Велкова в петък. Тя добави, че би трябвало да се извърши и критерия за инфлацията, а дефицитът да остане под 3%.
Според икономиста от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов това би било допустимо единствено в случай че има политическа воля - както от страна на служебното държавно управление, което ще ръководи страната най-малко до след изборите на 2 април, по този начин и от партиите в идващото Народно заседание.
„ Въпросът е да е ясно политически дали по-късно се продължава този курс или идва някакво друго болшинство, което обръща курса в друга посока “, сподели Богданов пред Свободна Европа.
„ Това гледат всички евентуални вложители, всички, които следят и правят оценка политическия риск - дали в България има устойчива политическа воля да се води рационална макроикономическа и бюджетна политика и да имаме работещи институции, или това е конюнктурно. “
Икономистът вижда няколко неща, които могат да блокират влизането на България в еврозоната освен при започване на 2024 г, а и по-късно.
Първото е приемане на бюджет с недостиг от над 3% - границата, заложена в Маастрихтските критерии. Служебното държавно управление възнамерява да одобри и внесе в Народното събрание план за бюджет.
По думите на финансовата министърка Росица Велкова пред в неделя по предварителни калкулации дефицитът в него ще е към 6% . Тя сподели още, че е „ въпрос на политически решения “ той да бъде свален до 3%, тъй че да дава отговор на критериите за участие в еврозоната.
„ Какво споделяме на еврозоната – тази година не стана, само че другата ни вземете с 6% недостиг. Това е неуместно. Не работи по този начин “, сподели Богданов.
Вторият риск е да не се одобряват законовите промени , които са изискване за участие в еврозоната. Според Богданов залогът е прекомерно огромен, с цел да се позволява напън от избрани браншови организации да блокира приемането на тези закони.
„ Това подкопава цялата визия, че за България това е народен приоритет “, сподели той.
Процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Четири от партиите в 48-ото национално заседание – ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ на договарянията на страната за приемане на еврото, тъй че това да се случи на 1 януари 2024 година
Други партии в Народното събрание обаче бяха срещу приемането на еврото. измежду тях са „ Вързаждане “ и Българска социалистическа партия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Влизането на България в еврозоната се отсрочва. Страната няма да стане членка на валутния съюз от 1 януари 2024 година , какъвто беше проектът. Новата цел е това да стане шест месеца по-късно – в средата на идната година, само че не е несъмнено дали това ще се реализира. Как се стигна до тук?
Служебното държавно управление споделя, че България не извършва критериите в две насоки – законодателство и инфлация. Причините, посочени от кабинета, са две – предходното Народно заседание не е приело нужните законови ремонти, а инфлацията в страната е по-висока, в сравнение с е заложено в условията за участие, поради „ външни и вътрешни фактори “.
Според служебната финансова министърка Росица Велкова няма смисъл България да желае в този момент оценка дали е подготвена за участие в еврозоната. Тази оценка се изготвя от Европейската комисия и служи за основа за решението за допускане на една страна във валутния съюз. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
Според някои политици и специалисти обаче не е работа на служебното държавно управление да се отхвърля от този период като не подава искане за оценка на напредъка на страната. Те считат, че това може да се пояснява като липса на воля за влизане на България в еврозораната от страна на кабинета и президента Румен Радев , който го е назначил.
Други показват, че България не извършва критериите и това е резултат от дейностите на съответни хора. От четирите закона, които България би трябвало да одобри, до второ гласоподаване в Народното събрание не е итигнал нито един. Три от тях са импортирани от служебния кабинет, само че не са признати, а един даже не е импортиран.
Единственият сигурен резултат е, че страната няма да влезе в еврозоната в периода, който сама си беше сложила. Въпросът в този момент е ще си сложи ли в действителност нова цел, която да извърши.
„ Това е рискът – изпуска се моментът и въобще няма политически гаранции, че идната година ще има политическа воля да се държи същия курс “, сподели пред Свободна Европа икономистът Лъчезар Богданов .
Какво реши държавното управление
Служебната министърка на финансите, че България няма да се причисли към еврозоната на 1 януари 2024 година – датата, която страната сама беше заложила.
Тя сподели, че държавното управление няма да подаде искане за така наречен конвергентен отчет. Той се изготвя от Европейската комисия и прави оценка готовността на страните, които не са част от еврозоната, да се причислят. Без да изиска такава оценка, България сигурно не може да одобри еврото.
По думите на Велкова повода за това решение е, че България не извършва всички критерии за присъединение към валутния съюз. Първият посочен от нея проблем е фактът, че не са признати промени в съответни три закона, за които България сама е поела ангажимент при присъединението си към валутно-курсовия механизъм ERM II – така наречен чакалня на еврозоната. Вторият е инфлацията, която е по-висока от заложения в условията предел.
По-рано, че инфлацията е индикатор, по който страната може да договаря. Сега обаче тя сподели, че България не може да отговори на този аршин.
Велкова сподели още, че страните от еврозоната и Европейската комисия не считат, че България е подготвена за участие поради „ изоставането “ на законовите промени. Без единодушието на всички страни членки няма по какъв начин да бъде призната нова страна.
Служебната министърка на финансите сподели, че решението България да не желае оценка за готовността си за участие в еврозоната е взето след диалози с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донаху и със заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис .
Свободна Европа попита екипа на ръководителя на Еврогрупата дали са водени такива диалози с българското държавно управление. От там оповестиха, че той е обсъждал с българската министърка на финансите напредъка на България. В отговор на въпрос за резултата от тези азговори от екипа на Донаху споделиха, че той се е съгласил да „ продължи постоянните си срещи с българското държавно управление за следене на напредъка “ на страната.
Свободна Европа насочи въпроси и към Европейската комисия. До публицистичното довеждане докрай на текста не бяха получени отговори.
Спазва ли България критериите
Приемането на една страна в еврозоната зависи от изпълняването на така наречен Маастрихтски критерии . Те са четири:
ценова непоклатимост – инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на 3-те страни членки на еврозоната с най-хубави показатели;стабилни и устойчиви обществени финанси - страната би трябвало да не е обект на процедура при несъразмерен недостиг ;стабилност на валутните курсове - страната би трябвало да взе участие във валутния механизъм (ERM II) в продължение на минимум две години и да няма съществени отклонения в курса на нейната валута по отношение на еврото. В случая на България такива отклонения няма по какъв начин да има - валутният курс на българския лев е закрепен към еврото;дългосрочни лихвени проценти - дълготрайният лихвен % в страната не би трябвало да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в трите страни членки с най-хубави индикатори в региона на ценовата непоклатимост.
България сега дава отговор на три от четирите Маастрихтски критерия. Проблемът е с равнището на инфлацията, която в България доста е по-висока в сравнение с в страните с най-хубави индикатори.
Изчисленията се вършат на база годишна инфлация за 12-месечен интервал. В взаимозависимост от интервала, който се вземе, числата може да са разнообразни. Българското финансово мининстерство показва, че България няма по какъв начин да отговори на това условие, даже от уравненоето да се изключат трите страни с най-хубави индикатори, както беше направено за Хърватия.
Годишната инфлация за януари в България е 16,4% по данни на Национален статистически институт. Средната инфлация за януари за цялата еврозона за януари е 8,5% по оценка на. Тези цифри са единствено кратковременен резултат, а същинската оценка става въз основата на междинния размер на инфлацията за 12-месечен интервал.
Освен да дават отговор на Маастрихтските критерии обаче страните трябвада подсигуряват, че националното им законодателство е хармонизирано с това на страните от еврозоната. Тук България също има проблем.
Кои закони се бавят
Става дума за три съответни закона, които България е поела анжажимент да промени, само че не го е направила. Това са Кодекса за застраховането, Търговския закон и Закона за ограниченията против изпирането на пари, сподели Росица Велкова. И трите закона бяха импортирани от Министерския съвет, само че депутатите от 48-ото Народно заседание по този начин и не ги одобриха дефинитивно.
Промените в Кодекса за застраховането целят да подсигуряват спазването на разпоредбите в европейската застрахователна система „ Зелена карта “. Те плануват българските застрахователи да са длъжни да изплащат компенсации незабавно, в случай че техен клиент взе участие в случай в чужбина.
Промените трябваше да се разискват на второ четене в Комисията по икономическа политика и нововъведения в Народното събрание. Две съвещания на тази комисия обаче липса на кворум. На съвещанието не участваха депутатите от Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, „ Български напредък “ и част от ГЕРБ . Участваха народни представители от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, които поддържат приемането на измененията, и двама от ГЕРБ, които се изрекоха срещу тях с аргумента, че това ще оскъпи застраховките.
Промените в Търговския закон бяха свързани с производството по неплатежоспособност и целяха да понижат неговата дълготрайност и да усилят събираемостта на вземанията. Проектът на Министерския съвет беше признат на първо четене. Срокът за оферти сред първо и второ четене беше 25 януари – седмица преди разпускането на 48-ото Народно заседание. До гласоподаване на второ четене по този начин и не се стигна.
Промените в Закона за ограниченията против изпирането на пари предвиждаха промени в режима на идентифициране на действителните притежатели на сдружения, както и опция в регистрите да се отбелязва открито противоречие в данните за действителния притежател. Този законопроект също не е гласуван на второ четене в правната комисия.
Има и още един - четвърти - законопроект, който въобще не е импортиран от Министерския съвет – за промени в Закона за Българската национална банка . Той би трябвало да регламентира пълномощията на Българска народна банка след приемането на еврото. По думите на Росица Велкова държавното управление работи по този законопроект и следва да го показа за публично разискване.
Пропусна ли България късмет
Служебното държавно управление стимулира решението си да не подаде искане за оценка на готовността на България за участие в еврозоната, с това че страната не дава отговор на условията. То трансферира отговорността за това 48-ото Народно заседание, което не е приело нужните законови промени.
Някои политици от предходния парламент обаче сложиха въпроса дали решението на държавното управление да не изиска конвергентен отчет е обосновано. Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ сподели, че като отхвърля да изиска отчет за готовността на България, кабинетът нарушава решението на Народното събрание, което го задължи да направи всичко допустимо България да влезе в еврозоната при започване на 2024 година
„ Всички пояснения какво щяло да написа в конвергентния отчет на Европейската комисия са догатки “, сподели той, представен от пресцентъра на партията си. „ Задължение на държавното управление е да изиска подобен отчет. В него може да се означи, че въпросните закони могат да бъдат признати преди приемането на България в еврозоната по този начин, че да сме изпълнили изискванията. “
Според икономиста и създател на „ Експат капитал “ Никола Янков , за решението на служебното държавно управление няма задоволително причини.
„ Няма причини, с които да се желае отсрочване на подобен отчет с изключение на неналичието на политическа воля за присъединение към еврозоната от страна на служебното държавно управление и надлежно президента “, сподели Янков пред Свободна Европа.
Той добави, че законите може да се одобряват незабавно след свикването на идващото Наородно заседание. Колкото до инфлацията той уточни, че тя спада, както и че е допустимо да се пеговаря за изключение.
Какво още може да се обърка
Новата най-близка цел на България за влизане, сподели финансовата министърка. За задачата страната би трябвало да извърши изискванията доникъде на тази година и да изиска изключителна оценка на готовността си за въвеждането на еврото.
„ Беше контрактувано да подадем конвергентен отчет сега, в който си осъществим уговорките и бъдат признати законопроектите, които служебното държавно управление още веднъж ще внесе в новосформираното Народното събрание “, сподели Велкова в петък. Тя добави, че би трябвало да се извърши и критерия за инфлацията, а дефицитът да остане под 3%.
Според икономиста от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов това би било допустимо единствено в случай че има политическа воля - както от страна на служебното държавно управление, което ще ръководи страната най-малко до след изборите на 2 април, по този начин и от партиите в идващото Народно заседание.
„ Въпросът е да е ясно политически дали по-късно се продължава този курс или идва някакво друго болшинство, което обръща курса в друга посока “, сподели Богданов пред Свободна Европа.
„ Това гледат всички евентуални вложители, всички, които следят и правят оценка политическия риск - дали в България има устойчива политическа воля да се води рационална макроикономическа и бюджетна политика и да имаме работещи институции, или това е конюнктурно. “
Икономистът вижда няколко неща, които могат да блокират влизането на България в еврозоната освен при започване на 2024 г, а и по-късно.
Първото е приемане на бюджет с недостиг от над 3% - границата, заложена в Маастрихтските критерии. Служебното държавно управление възнамерява да одобри и внесе в Народното събрание план за бюджет.
По думите на финансовата министърка Росица Велкова пред в неделя по предварителни калкулации дефицитът в него ще е към 6% . Тя сподели още, че е „ въпрос на политически решения “ той да бъде свален до 3%, тъй че да дава отговор на критериите за участие в еврозоната.
„ Какво споделяме на еврозоната – тази година не стана, само че другата ни вземете с 6% недостиг. Това е неуместно. Не работи по този начин “, сподели Богданов.
Вторият риск е да не се одобряват законовите промени , които са изискване за участие в еврозоната. Според Богданов залогът е прекомерно огромен, с цел да се позволява напън от избрани браншови организации да блокира приемането на тези закони.
„ Това подкопава цялата визия, че за България това е народен приоритет “, сподели той.
Процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз. Четири от партиите в 48-ото национално заседание – ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “, Движение за права и свободи и „ Демократична България “ на договарянията на страната за приемане на еврото, тъй че това да се случи на 1 януари 2024 година
Други партии в Народното събрание обаче бяха срещу приемането на еврото. измежду тях са „ Вързаждане “ и Българска социалистическа партия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ