България падна с пет позиции в световната класация за конкурентоспособност
България се подреди на 53-то място от 64 страни в Годишника на международната конкурентоспособност за 2021 година. Според проучването на Института за развиване на ръководството в Швейцария през последните 12 години българската стопанска система продължава да пораства, само че със относително ниски темпове и към момента е надалеч от цялостния си капацитет .
Тази година страната ни бележи спад с пет позиции в международната ранглиста за конкурентоспособност спрямо 2020 г. и с 15 позиции спрямо 2009 г , когато България е заемала 38-о място.
Така българската стопанска система остава измежду най-неконкурентоспособните в Европа, само че по-притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори на конкурентоспособност не престават да са в застой. А опцията за реализиране на промени и бърз стопански прогрес се лимитира в допълнение , регистрират създателите на отчета.
Според тях, главните провокации и недостатъци пред конкурентоспособността на България за 2021 година са политическата неустойчивост и бавният ритъм на имунизация против Covid-19, лимитираният достъп до електронно ръководство, бавният енергиен преход и високите енергийни разноски на бизнеса, изоставащото качество на университетското обучение, " приключването на мозъци " и ниските разноски за научно-изследователска и развойна активност, както и трайните проблеми в региона на ръководството и корупцията.
Извънредното състояние, провокираното от пандемията, е довело до спад в бизнес циклите. Очаква се спад в сферите на заетостта, приходите на семействата и насъбраните доходи за частния бранш, гласи още изследването. Тъй като обществената накърнимост е изострена от продължаващата рецесия, съществуват евентуални закани за показателя на беднотия и виталния стандарт.
Според изследването България има огромен капацитет за усъвършенстване на инфраструктурата в софтуерния бранш и жизненоважните научноизследователски области. Годишникът също по този начин отбелязва, че кибер-сигурността и отбраната на данните не са приоритет в България, което компрометира цифровата архитектура.
България се подрежда измежду 10-те страни с най-ниско (или конкурентно от гл.т. на бизнеса) заплащане на мениджмънт личния състав, експертите в областта на услугите и дълготраен напредък на работната мощ. Ниската ставка на корпоративния налог в страната притегля задграничните вложители и усъвършенства средата за световен аутсорсинг. Въпреки това България страда от неустановеност на пазара, неефективно финансово ръководство, понижено качество на образованието, приключване на мозъци, емиграция и демотивирана работна мощ, се регистрира в изследването. Правителствената успеваемост се счита за ниска в основни области като правосъдна власт, законодателство, политика на централната банка, контракти в обществения бранш и даване на тласъци за поощряване на предприемачеството и икономическия напредък.
Тази година страната ни бележи спад с пет позиции в международната ранглиста за конкурентоспособност спрямо 2020 г. и с 15 позиции спрямо 2009 г , когато България е заемала 38-о място.
Така българската стопанска система остава измежду най-неконкурентоспособните в Европа, само че по-притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори на конкурентоспособност не престават да са в застой. А опцията за реализиране на промени и бърз стопански прогрес се лимитира в допълнение , регистрират създателите на отчета.
Според тях, главните провокации и недостатъци пред конкурентоспособността на България за 2021 година са политическата неустойчивост и бавният ритъм на имунизация против Covid-19, лимитираният достъп до електронно ръководство, бавният енергиен преход и високите енергийни разноски на бизнеса, изоставащото качество на университетското обучение, " приключването на мозъци " и ниските разноски за научно-изследователска и развойна активност, както и трайните проблеми в региона на ръководството и корупцията.
Извънредното състояние, провокираното от пандемията, е довело до спад в бизнес циклите. Очаква се спад в сферите на заетостта, приходите на семействата и насъбраните доходи за частния бранш, гласи още изследването. Тъй като обществената накърнимост е изострена от продължаващата рецесия, съществуват евентуални закани за показателя на беднотия и виталния стандарт.
Според изследването България има огромен капацитет за усъвършенстване на инфраструктурата в софтуерния бранш и жизненоважните научноизследователски области. Годишникът също по този начин отбелязва, че кибер-сигурността и отбраната на данните не са приоритет в България, което компрометира цифровата архитектура.
България се подрежда измежду 10-те страни с най-ниско (или конкурентно от гл.т. на бизнеса) заплащане на мениджмънт личния състав, експертите в областта на услугите и дълготраен напредък на работната мощ. Ниската ставка на корпоративния налог в страната притегля задграничните вложители и усъвършенства средата за световен аутсорсинг. Въпреки това България страда от неустановеност на пазара, неефективно финансово ръководство, понижено качество на образованието, приключване на мозъци, емиграция и демотивирана работна мощ, се регистрира в изследването. Правителствената успеваемост се счита за ниска в основни области като правосъдна власт, законодателство, политика на централната банка, контракти в обществения бранш и даване на тласъци за поощряване на предприемачеството и икономическия напредък.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ