България продължава да не спазва изискванията на Орхуската конвенция и

България продължава да не съблюдава условията на Орхуската спогодба и може да бъде първата страна, изключена от нея, предизвестява обединението от неправителствени организации и цивилен групи „ За да остане природа в България “. Това излиза наяве от първия отчет на Комитета за сходство по конвенцията от 18 февруари 2019 за напредъка по осъществяването на негово решение VI/8d по отношение на използването на конвенцията в България.

В отчета, съгласно обединението е посочено, че страната ни би трябвало да извърши условията на решение VI/8d на Съвета на страните членки на Орхуската спогодба до 1 октомври 2019 година, в противоположен случай следва прекъсване на правата й по Конвенцията.

Евентуалното изключване значи българските жители да останат с лимитирани права на чиста околна среда и достъп до екологично правораздаване, защото към момента няма инициирани законодателни промени, с които обществеността да се разреши да апелира общи и подробни устройствени проекти, както и позволения за градеж в нарушаване на екологичното законодателство. От страната се чака да предприеме законодателни или административни ограничения, с цел да не се позволява реализацията на рискови за околната среда капиталови планове посредством голословно използване на предварителния осъществявания на решенията им по Оценка на въздействието върху околната среда. Липсата на достъп до правораздаване е съществено нарушаване на Орхуската спогодба и слага под риск участието на България в нея. От приемането на Конвенцията през 1998 година предизвестия за изключване от Конвенцията са изпращани още само на Украйна и Туркменистан.

От Коалиция „ За да остане природа в България “ напомнят, че неналичието на цивилен надзор и възприятието за безотговорност в органите на локалното самоуправление доведоха до редица строителни нарушавания, като строителство в градските паркове и предпазените територии, както и до презастрояването на Черноморието и планинските ни курорти.

Предистория на казуса с неналичието на достъп до екологично правораздаване в България

В тотално несъгласие с европейското право да живеят в екологосъобразна и безвредна среда, българските жители към момента нямат пълноценна опция да реагират на безбройните строителни нарушавания, в това число при последните случаи на заличаване на дюните по Черноморието.

Причината е, че Законът за устройство на територията съдържа мощни ограничавания във връзка с обжалваемостта на устройствени проекти и разрешенията за градеж, които се простират единствено до съсобственици и някои съседи. Това основава условия за корупция, тъй като оставя изхода от сходни решения напълно в ръцете на две евентуално заинтригувани страни: общините и вложителите.

През 2011 година обединението от природозащитни организации „ За да остане природа в България” се обърна към Комитета за използване на Орхуската спогодба - най-влиятелната интернационална институция за отбрана на гражданските права в региона на екологията. Целта на Коалицията беше да се даде опция на жителите да заемат дейна и пълноценна позиция във връзка с качеството на живот и сигурността им.

Заради множеството случаи на стеснен достъп до правораздаване на жителите, Комитетът за използване на Орхуската спогодба взе извънредно изрично решение през 2014 година, което има европейска значителност, защото задължава държавите-членки да дават достъп до правораздаване във всички случаи на застрояване в нарушаване на екологичното законодателство. Именно то ще даде опция на жителите да пазят ползите си от недобросъвестни строителни бизнесмени и корумпирани общински служители, означават природозащитниците.

Примери за необжалваемост, съгласно обединението „ За да остане природа в Балгария “ са:

устройствени проекти и капиталови планове, които са утвърдени в нарушаване на екологичните закони:



Ски зона Банско в Национален парк „ Пирин “ - устройственият проект на ски зоната е утвърден от Община Банско, макар доказателствата за нарушавания на концесионния контракт, които бяха доказани от Министерство на околната среда и водите през 2010 година

Лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк „ Рила “ - разрешението му за градеж е издадено от Община Сапарева баня без настояща оценка за влияние върху околната среда и е построен върху свлачище

Общ организационен проект на Община Царево в Природен парк „ Странджа “ - утвърден от Министерство на районното развиване и благоустройството през 2008 година със съществени нарушавания на европейските наставления за Натура 2000

Общ организационен проект на Община Варна - утвърден от Министерство на районното развиване и благоустройството с процедурни нарушавания

Ски център Супер Перелик в Родопите – общият организационен проект на ски-центъра е утвърден от Община Смолян без екологична оценка

Камчийски пясъци – подробният организационен проект на плана " Камчия парк " е утвърден от Община Долни чифлик без екологична оценка и очакван върху преднамерено закрита предпазена околност

Корал – подробният организационен проект на курортно населено място върху някогашния къмпинг " Корал ", утвърден от Община Царево с процедурни нарушавания



Иракли - разрешителни за градеж за курортни селища, утвърдени от Община Несебър без оценка за влияние върху околната среда