България похарчи милиарди за самолетите F-16, което няма да допринесе

България похарчи милиарди за самолетите F-16, което няма да способства в рационални периоди за нашите отбранителни качества, счита националният представител от „ Възраждане “

Интервю на Tribune с народния представител от ПГ на „ Възраждане “, учредителен секретар на партията и някогашен боен авиатор Николай Дренчев за военната помощ, която България ще даде на Украйна, договорката за закупуване на изтребителите F-16 и кадровите проблеми в българската войска.  

Г-н Дренчев, в петък депутатите дефинитивно утвърдиха листата с оръжия, които България ще изпрати на Украйна. Служебният министър на защитата Димитър Стоянов разгласи предходната седмица, че ще дадем на Киев въоръжение, което те са поискали предпочитано от нас. Списъкът отговарял на неговия „ закостенял метод “. От самото начало „ Възраждане “ е изрично срещу даването на военна помощ на Украйна. Как оценявате това, което в последна сметка ще изпратим и по какъв метод, съгласно Вас, би била ощетена българската войска от това решение?

Този проблем има две разнообразни измерения. От една страна стоят външнополитическите причини, от друга - чисто военните. Лично за мен в този случай външнополитическите би трябвало доста по-внимателно да се изследват, тъй като с този акт ние към този момент се въвличаме материално във войната в Украйна. Една война, която е братоубийствена, която никога не би трябвало да се насърчава, а в противен случай трябваше да се накарат двете страни да сключат помирение, да прекратят огъня и оттова нататък спорът да се позволи на масата за договаряния. Моето мнение, както и мнението на парламентарната група на „ Възраждане “ е, че в действителност големият губещ от войната няма да бъде Украйна, а Европа, тъй като сега имаме голямо ампутиране от енергийните суровинни запаси, което ще засегне съществено хората на Стария континент. Войната по принцип нарушава живота. Един път директно – посредством оръжия, опустошения и жертви и различен път от неналичието на опазване на здравето, енергийни благоприятни условия и изобщо от нарушаването на ритъма на живот. И в случай че бомби падат единствено в Украйна, то енергийното обедняване ще касае цяла Европа и съм сигурен, че жертвите ще бъдат доста повече в сравнение с бойното поле. Конфликтът в Украйна датира от 2014 година, когато режимът в Киев стартира да пресира съветското и българското малцинство. Не можем да подминем и двойния стандарт на Европейския съюз. Ние трябваше още тогава да се опитаме да запазим правата на малцинствата в Украйна, тъй че да не се стига до тази обстановка. Другото, което трябваше да създадем, е доста по-стриктно да се ангажираме със спазването на Минските съглашения, които бяха едно преустановяване на огъня, което в действителност се оказа, че е било единствено краткотрайно. Както стана ясно, от самото начало Украйна се е готвила за война. И в един миг в действителност „ каквото повикало, такова се обадило “. Това е във външнополитически аспект. Другото, което е наша позиция е, че по този начин или другояче, рано или късно, военните дейности ще свършат с кротичък контракт. Тогава ще се окажем на страната на неприятните и губещите, тъй като ще сме развалили връзките си и с едните, и с другите. По отношение на военната част, истината е, че нашата войска е в доста плачевно състояние. Това, което имаме са мостри от руска техника. Тя не е съветска, а руска. Мнозина споделят, че ние ще дадем остаряло оръжие и в подмяна на това ще получим съвременно такова.

Имаме ли гаранции за това, реалистично ли е?

Абсолютно нереалистично! Няма нито една такава стратегия, която би могла да ни възмезди по някакъв метод. Това, което е обсъждано на равнище предварителни диалози, е вероятно да получим военна техника, която е брак и е невероятно да се обслужва при нас. Цената ѝ е по-ниска и ще би трябвало я поддържаме и обслужваме. Реално всичко, което дадем ще бъде извадено от българските хранилища. Нямам право да влизам в конкретика. Отчитам като огромен триумф за „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, че съвещанието в петък, което потегли като закрито, след това беше намерено – обществото да чуе най-малко политическата част от този спор. Това, което България дава сега, макар че е „ остаряло желязо “ на няколко десетилетия, с едно възстановяване на системите за ръководство на огъня, с едно осъвременяване, би могла доста елементарно и бързо да запълни дефицитите, които имаме. Тепърва предстоят военни поръчки на стойности над 100 милиона $, с цел да възмездяваме тези дефицити, които бихме могли напълно елементарно да компенсираме.Истината е, че министърът е удовлетворен. Не сме се изхвърлили прекалено много в това, което даваме, само че е просто безмислено. Това, което вършим в този момент, доста наподобява на това, което сме правили по време на Втората международна война. Обявявайки една алегорична война с ръкопляскания, сме били обект на масирани бомбардировки, 50 хиляди паднали бомби, към 5 500 починали, очистване на целия живот с изселването на популацията от София и огромните градове за да се предпазят хората от бомбените набези. И това се е случило единствено с едно чисто алегорично оповестяване на война. Горе-долу същото е ситуацията и в този момент. Правим нещо, което няма да има никакво отражение на театъра на военните дейности, а се въвличаме по метод, който след това съм сигурен, че ще ни коства доста, тъй като Русия надали би не запомнила и дала прошка толкоз елементарно. Ние до момента сме давали оръжие, само че сме го продавали, не непосредствено, а през трети страни. Това също стана ясно и изрично от дебата в залата. Това е било комерсиална договорка. Тук към този момент ние влизаме с оръжието, което е налично в нашите хранилища и с което разполага нашата войска.  

Парламентът утвърди на второто четене и ратификацията на контракта за доставка на нови 8 самолета F-16. „ Възраждане “ е гневен съперник. Смятате, че това са самолети на чертеж. Действително чакаме първите изтребители през 2025 година, до тогава може ли да разчитаме на старите МиГ-29?

За страдание би трябвало да приземим авансово самолетите МиГ-29 заради това, че те не могат да бъдат обслужвани. По време на комисията по защита предишния четвъртък още веднъж обсъждахме този проблем. Истината е, че има елементи, които не са в наличност на никое място другаде с изключение на в Русия и в случай, че ние към този момент не сме в връзки с тях, ще приземим предварително нашите МиГ-ове. Това е голям проблем за българската авиация. Освен чисто боен, той е и имиджов. От 50-те години на предишния век до ден сегашен българските дежурни изтребители са носели бойно дежурство непрестанно, непрекъснато. Сега ние ще приземим българската авиация. Говорили сме с господин Стоянов в комисията по защита. Той твърди, че вършат опити да намерят заместващ изтребител. България похарчи милиарди за нещо, което няма да способства в рационални периоди за нашите отбранителни качества. Това е най-големият проблем.

Какви са преимуществата въпреки всичко на изтребителите F-16? Какви са характерностите им?

Аз одобрявам F-16. Нямам забележки. Макар че, нямам учредения и да съм оптимист, заради простата причина, че ние не сме виждали Block 70. Никой не го е виждал действително. На чертежи е едно, а в действителни бойни условия може да е друго. Трябва да отчетем, че Турция разполага с 300 изтребители F-16, Гърция разполага с 200. На този декор нашите 16 броя, въпреки и по-съвременни, са доста надалеч от истината.

Ние купихме аероплан четвърто потомство на цената на аероплан пето потомство. В тези F-16, които ние закупихме липсва технологията „ Стелт “ ( бел.ред. позната също като „ технология с ниска радарна видимост “) да вземем за пример, липсва опцията, която има F-35 за постигане на свръхзвукова скорост на дофорсажен режим, което го прави много по-скрит за топлопеленгаторите на съперника изобщо. Имам забележки във всяко едно отношение. Големият проблем е, че с харченето на милиарди по тази договорка не допринесохме за възстановяване на бойните благоприятни условия на България. Това в действителност ни абонира за търсене на пожарникарско решение, незабавно и на парче. Това няма нищо общо с това, което в миналото е било заложено в плана за капиталов разход, който е доста добре написан документ от специалисти, които схващат от авиация. В него доста в детайли е разказано какво би следвало да се направи,  ако се купят нови изтребители или надлежно остарели. Там е изработен разбор на всички благоприятни условия да задоволим нашите потребности и да се подсигурява, че харченето на едни пари ще докара до повишение на бойни качества. Не става въпрос за това, че самолетът е американски или е неприятен, просто той не е подобаващ за нас в актуалната обстановка.

Как стои кадровият въпрос? Имаме ли готови водачи, които могат да ръководят F-16? Доколкото знам сега наши водачи се образоват в Съединени американски щати.

Това е различен огромен проблем. Спомняте ли си преди време, по какъв начин беше тиражирана новината, че имаме един водач, който към този момент лети на F-16? Това, несъмнено, е смешно и тъпо. Например аз, когато приключих през 1991 година Военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия (бел.ред. Висше военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ гр. Долна Митрополия),   бях изпратен дружно с още 11 мои сътрудници в авиобаза „ Габровница “, където бяхме подготвени в границите на три месеца през лятото. Ние усвоихме самолета МиГ-23 за това време. Сега има някаква доста комплицирана система на образование на F-16. Аз персонално допускам министър Каракачанов, който е сключвал контракта, че умишлено се е опитвал да оскъпи целия план, евентуално поради комисионни или Бог знае за какво. Ние изпращаме водачи, които са летели на МиГ-29 и те стартират с образование на витлов аероплан, като че ли в никакъв случай не са виждали аероплан. Минават през три вида машини. Самото образование е много комплицирано. Те се връщат в България без право на инструкторска работа. Това значи, че с идването на първите самолети, ние ще имаме водачи за тях, само че няма да имаме инструктори, които да образоват идващите такива. Това, което евентуално ще е по-сложно спрямо елементарните самолети, е ръководството на оръжията, като се надявам те в действителност да са по-съвременни, с съвременни радари и така нататък Всъщност ние имаме два казуса – единият - не идват самолетите, а вторият - когато дойдат, няма да имаме задоволително водачи за тях и занапред ще се образоват на час по лъжичка.

Един водач преди всичко би трябвало да получи позволение от авиолекарската комисия. Едно заболяване, каквото и да е, може да го извади от строя. Хора сме, разболяваме се. Не може и да се носи непрекъснато бойно дежурство. Всеки от нас има семейство и други задължения. В момента апропо съществува точно този проблем в „ Граф Игнатиево “. Всеки водач, който се разболее и прекъсне годността си за полети, по-късно командването не може да го включи, не може да мине стратегия за възобновяване на подготовката, защото ресурсът е извънредно стеснен, и той не може да влезе още веднъж в ритъма за бойно дежурство. В резултат на това все по-малко хора носят бойни наряди и натоварването върху тези, които са запазили летателна валидност и могат да носят бойни наряди, е извънредно тежко. Това също е един проблем, който би трябвало да се взема решение. Аз доста желаех да стартираме решаването му от военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия. Там въпросът е следният. Да кажем за потребностите на Военновъздушните сили са ни нужни 10 водача и в Долна Митрополия се одобряват 10 души. Това обаче са момчета на 17-18 години. Авиолекарската комисия би трябвало да откри, че те ще бъдат годни за летателна работа в идващите 15-20 години. Това в някаква степен е мъчно. Трудно е също по този начин и да сме сигурни в мотивацията на тези хора. Те са младежи, ще израснат, ще досъзреят и в един миг може да се окаже, че някои от тях нямат този фокус върху авиационната работа, която пък изисква страшна отдаденост. Получава се по този начин, че ние хвърлихме милиарди за самолети, а съгласно мен трябваше да стартираме от подготовката на фрагментите. По принцип по време на война се споделя, че „ Пилотите са по-скъпи от самолетите “, тъй като самолети могат да се намерят отнякъде, да си купим, да вземем в плен, да произведем, само че водачи, които са на високо равнище и са подготвени да водят война, не просто да умрат с подвиг, а да свършат работа, такива са малко. Затова ние би трябвало да имаме повече хора. Ако ни трябват 10 водача за въоръжените сили тази година, това значи, че във военното учебно заведение би трябвало да вземем 20 или 30 индивида. Една част от тях ще завършат, ще получат гражданска компетентност, ще влязат в гражданската авиация. И тук към този момент стигаме до въпроса за статута на военнослужещия. Трябва да бъде по този начин, че водач на военен аероплан да бъде по-престижно, да е по-добре платено от водач на цивилен аероплан, защото сигурно е по-отговорно. В момента това не е по този начин. Техник на боен аероплан също би трябвало да  бъде по-престижно от механик на цивилен аероплан.

На 8 декември разговаряхме с курсанти от военния университет във Велико Търново. Там има такива дразнещи нелепи проблеми, които никой не ги е видял и те не са въпрос на пари, а на решителност при взимане на решенията и на това, че ти си сложил фокуса върху българската войска и считаш, че би трябвало да има българска войска. Става въпрос за обикновени неща, които биха могли да се подобрят и това да усъвършенства бита на курсантите, а оттова тяхната отдаденост към военната работа. В България има и проблем с офицерите. В момента имаме недопопълване на бройките, които са избрани. Освен, че са малко, са и непопълнени. В един миг ще се окажем в рецесия за младши офицери. Няма да има кой да командва ротите, кой да командва взводовете. В случай, че имаме мобизационна подготвеност, ще се получи по този начин, че ние можем да съберем хора, на които ще дадем пушки и шапки, само че няма да има кой да ги командва умело, тъй като нямаме младши офицери. Тези хора не можем да га вземем отнякъде, не можем да си ги купим.

Какви заключения би трябвало да си създадем от всичко, което казахте дотук?

Това, което България сега прави, няма да способства за възстановяване на въоръжението в армията. По-скоро ще скапе външнополитическия образ на страната, доколкото имаме подобен, поради това, че ни отрязаха и от Шенген. Ние виждаме, че България е изгубила външнополитическия си престиж, а повода е, че тя не отстоява своите ползи, по този начин както вършат Унгария, Австрия, Ирландия. Те не дават оръжие на Украйна, само че белким една Австрия е по-малко европейска страна, белким можем да обвиним една Унгария, че няма нищо общо с Европа и е част от диктаторския свят. За да ни почитат, би трябвало ние самите да се почитаме и да браним нашите ползи!