България с влошен климат за развитие на стартъпи, но остава първа на Балканите
България пада с едно място и заема 36-та позиция в Global Startup Ecosystem Index (GSEI) – международна ранглиста, която подрежда страните на база какъв брой удобен е климатът за развиването на стартъпи.
В световния показател на StartupBlink за стартъп екосистемите през 2022 година България остава най-високо класираната страна на Балканите, писа БГНЕС. След нея се подреждат Румъния (39), Хърватия (45) и Гърция (48).
Проучването се прави от консултантската организация StartupBlink, която прави оценка какъв брой елементарно е за започващите бизнеси да работят в дадена страна.
Важно е да се означи, че националният сан на България се въздейства позитивно от резултата ѝ за количеството, където тя се подрежда на 27-о място в света, в сравнение с от резултата ѝ за качество.
Сред образците за сполучливи стартъпи от България са посочени Payhawk и Ucha.se. Ucha.se е платформа за видеоуроци, която в разгара на пандемията съумя да локализира наличието си за два задгранични пазара.
Всички класирани български градове са слезли надолу в своите позиции в класацията тази година. Българската столица София, класирана на 1-во място в България, има лек спад от 2 места и заема 123-то място в международен мащаб, запазвайки позицията си на 2-ри по ред в класацията град на Балканите. София се класира в топ 100 за пет промишлености, като най-високо е мястото ѝ в региона на маркетинга и продажбите - на 81-во място в международен мащаб.
Вторият град в класацията, Варна, пада с 224 места до 644-то място в международен мащаб, като изрично утвърждава най-високо класираната София като преобладаващ български център за предприемачески нововъведения и демонстрира централизацията на българската екосистема.
България има единствено 2 града в топ 1000 на стартъп екосистемите тази година, спрямо 3 града през 2021 година, откакто Пловдив отпадна от показателя. В съпоставяне с 2020 година, когато тя е имала 4 града в класацията, виждаме ясна отрицателна наклонност в развиването на българските стартъп екосистеми.
„ Като цяло стартъп екосистемите в България са изгубили инерция “, се споделя в анотацията на откривателите от StartupBlink.
Според нея България има относително дребен пазар, само че дава отговор на няколко основни условия за започващите пбизнеси: мощна цифрова инфраструктура, ниски разноски и най-хубавите софтуерни гении. България също по този начин е основала мощна поддръжка за стартъпи с редица сполучливи акселератори, както и няколко благоприятни условия за финансиране от Европейски Съюз за локални създатели на ранен стадий на развиване.
„ Предприемачи и цифрови номади от цяла Европа виждат българската стартъп сцена и реалокират свои бизнеси в страната, привлечени от ниските разноски за живот и специфичните данъчни облекчения, предлагани от обществения бранш “, настояват анализаторите. „ България разполага с обилие от механически квалифицирани гении, профилирани в съвременни софтуерни браншове като машинно образование и разбор на данни, което допуска че екосистемата има капацитет да се трансформира в районен софтуерен център, в случай че се ползват верните политики “.
Предприети са обещаващи стъпки, като държавното управление основава нови организации за поощряване на предприемачеството и начинания като виза за започващи предприятия. Освен това България може да се похвали с най-ниските персонални и корпоративни данъчни ставки в Европейски Съюз, което оказва помощ за привличането на задгранични вложители. Повече сходни политики ще бъдат нужни, с цел да се улесни правната рамка за бизнесмените, да се предизвикват частните вложения и да се понижи зависимостта от общественото финансиране. България може да се възползва в огромна степен от насърчаването на предприемаческото мислене и изместване на фокуса от аутсорсинг към основаване на нови интернационалните започващи предприятия.
Индексът класира стартъп екосистемите в 1000 града и 100 страни по света. Всяка екосистема получава обща оценка, която е общ брой от три подоценки, измерващи количеството, качеството и бизнес средата.
Съединени американски щати, Англия и Израел заемат първите три места в класацията, следвани от Канада, Швеция и Германия. Първата десетка се добавя от Сингапур, Австралия, Франция и Китай. Съединени американски щати имат 257 града в класацията на първите 1000, като никоя друга страна не се приближава до тях. Обединеното кралство има 78 града в класацията, което го прави единствената страна, друга от Съединени американски щати, с повече от 50 града в показателя.
Сан Франциско остава най-значимата световна екосистема с голяма разлика, а Ню Йорк и Лондон заемат второ и трето място. Районът на Лос Анджелис се подрежда на четвърто място, следван от региона на Бостън, Пекин, Шанхай, Бангалор, региона на Тел Авив и Париж под номер 10.
В световния показател на StartupBlink за стартъп екосистемите през 2022 година България остава най-високо класираната страна на Балканите, писа БГНЕС. След нея се подреждат Румъния (39), Хърватия (45) и Гърция (48).
Проучването се прави от консултантската организация StartupBlink, която прави оценка какъв брой елементарно е за започващите бизнеси да работят в дадена страна.
Важно е да се означи, че националният сан на България се въздейства позитивно от резултата ѝ за количеството, където тя се подрежда на 27-о място в света, в сравнение с от резултата ѝ за качество.
Сред образците за сполучливи стартъпи от България са посочени Payhawk и Ucha.se. Ucha.se е платформа за видеоуроци, която в разгара на пандемията съумя да локализира наличието си за два задгранични пазара.
Всички класирани български градове са слезли надолу в своите позиции в класацията тази година. Българската столица София, класирана на 1-во място в България, има лек спад от 2 места и заема 123-то място в международен мащаб, запазвайки позицията си на 2-ри по ред в класацията град на Балканите. София се класира в топ 100 за пет промишлености, като най-високо е мястото ѝ в региона на маркетинга и продажбите - на 81-во място в международен мащаб.
Вторият град в класацията, Варна, пада с 224 места до 644-то място в международен мащаб, като изрично утвърждава най-високо класираната София като преобладаващ български център за предприемачески нововъведения и демонстрира централизацията на българската екосистема.
България има единствено 2 града в топ 1000 на стартъп екосистемите тази година, спрямо 3 града през 2021 година, откакто Пловдив отпадна от показателя. В съпоставяне с 2020 година, когато тя е имала 4 града в класацията, виждаме ясна отрицателна наклонност в развиването на българските стартъп екосистеми.
„ Като цяло стартъп екосистемите в България са изгубили инерция “, се споделя в анотацията на откривателите от StartupBlink.
Според нея България има относително дребен пазар, само че дава отговор на няколко основни условия за започващите пбизнеси: мощна цифрова инфраструктура, ниски разноски и най-хубавите софтуерни гении. България също по този начин е основала мощна поддръжка за стартъпи с редица сполучливи акселератори, както и няколко благоприятни условия за финансиране от Европейски Съюз за локални създатели на ранен стадий на развиване.
„ Предприемачи и цифрови номади от цяла Европа виждат българската стартъп сцена и реалокират свои бизнеси в страната, привлечени от ниските разноски за живот и специфичните данъчни облекчения, предлагани от обществения бранш “, настояват анализаторите. „ България разполага с обилие от механически квалифицирани гении, профилирани в съвременни софтуерни браншове като машинно образование и разбор на данни, което допуска че екосистемата има капацитет да се трансформира в районен софтуерен център, в случай че се ползват верните политики “.
Предприети са обещаващи стъпки, като държавното управление основава нови организации за поощряване на предприемачеството и начинания като виза за започващи предприятия. Освен това България може да се похвали с най-ниските персонални и корпоративни данъчни ставки в Европейски Съюз, което оказва помощ за привличането на задгранични вложители. Повече сходни политики ще бъдат нужни, с цел да се улесни правната рамка за бизнесмените, да се предизвикват частните вложения и да се понижи зависимостта от общественото финансиране. България може да се възползва в огромна степен от насърчаването на предприемаческото мислене и изместване на фокуса от аутсорсинг към основаване на нови интернационалните започващи предприятия.
Индексът класира стартъп екосистемите в 1000 града и 100 страни по света. Всяка екосистема получава обща оценка, която е общ брой от три подоценки, измерващи количеството, качеството и бизнес средата.
Съединени американски щати, Англия и Израел заемат първите три места в класацията, следвани от Канада, Швеция и Германия. Първата десетка се добавя от Сингапур, Австралия, Франция и Китай. Съединени американски щати имат 257 града в класацията на първите 1000, като никоя друга страна не се приближава до тях. Обединеното кралство има 78 града в класацията, което го прави единствената страна, друга от Съединени американски щати, с повече от 50 града в показателя.
Сан Франциско остава най-значимата световна екосистема с голяма разлика, а Ню Йорк и Лондон заемат второ и трето място. Районът на Лос Анджелис се подрежда на четвърто място, следван от региона на Бостън, Пекин, Шанхай, Бангалор, региона на Тел Авив и Париж под номер 10.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ