България и Румъния са по много показатели тайните отличнички в

България и Румъния са по доста индикатори тайните отличнички в Европейски Съюз, само че има една сериозна заплаха, която заплашва в идентична степен и двете страни.

Това се споделя в разбор на немския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Основната теза на разбора гласи: политическата неустановеност може да се отрази негативно на стопанската система както в Румъния, по този начин и в България. Авторът се стопира на румънските митинги против корупцията и реакцията на държавното управление в Букурещ, а за ситуацията в България написа:

„ В София ръководи краткотрайно държавно управление и никой не знае дали парламентарните избори през март ще донесат непоклатимост. Редица стопански планове са замразени, в министерствата никой не поема отговорност, оплаква се Митко Василев, основен шеф на Германо-българската индустриално-търговска камара. „ Неизвестността тормози компаниите, нашите вложители изчакват ”, споделя Василев."

При това България и Румъния наподобяват в действителност добре в икономическо отношение, написа по-нататък създателят и излага обстоятелствата: През 2015 и 2016 година на никое място другаде в Европа не е имало подобен стопански растеж - 3,5% в България и цели 4,3% в Румъния. Двете страни с лекост извършват критериите от Маастрихт, които са препъни-камък за множеството страни от Европейски Съюз. „ Отличниците ”, както ги назовава създателят, имат невисок държавен дълг - в Румъния 40% от Брутният вътрешен продукт, в България по-малко от 30%, като през 2016 година България даже съумя да осъществя бюджетен остатък. И в двете страни безработицата е ниска, заплащането в индустрията нараства приблизително със 7 на 100 годишно, цените са постоянни.

„ Но това удобно състояние може да се окаже под опасност ”, установи създателят и насочва взор към протичащото се по румънските улици и възможните стопански последствия. А за България написа следното:

„ В прилежаща България консервативното държавно управление подаде оставка, откакто на президентските избори победи подкрепеният от социалистите претендент Румен Радев. Най-голямата компликация се състои в това, че под ръководството на краткотрайното държавно управление европейските дотации не се усвояват в задоволителна мяра, споделя Емил Калчев, доцент по финанси в Нов български университет. „ Много планове се бавят или са напълно спрени, а това основава съществени проблеми на стопанската система, която е подвластна от публични поръчки ”, показва Калчев и прибавя, че още през 2016 капиталовата активност е била слаба. „ Предвид на сегашната неустановеност през 2017 няма да бъде по-добре ”, предизвестява специалистът.

Икономистът Румен Добрински от виенския Институт за сравнителни стопански проучвания удостоверява, че директните вложения вървят мудно: „ Политическата неустановеност въобще не благоприятства активността на задграничните вложители ”, споделя специалистът, само че прибавя, че въпреки всичко този аспект не трябва да се надценява, тъй като другояче българската стопанска система продължавала да се развива добре: заради нестабилното състояние в Турция, в туризма била маркирана рекордна година, добре се развивали както вътрешното ползване, по този начин и износът.

И още нещо споделя Добрински: голословни са съгласно него опасенията, че новият президент Румен Радев може да отдалечи страната от Европейски Съюз и да я сближи с Русия. Тези подозрения се породиха заради събитието, че подкрепящата го Българска социалистическа партия поддържа близки връзки с Москва. „ Вярно, че Радев отхвърля глобите против Русия. Но в това време той ясно се ангажира с НАТО и с Европейски Съюз ”, твърди икономистът. ” /БГНЕС

------------------------

Анализът на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" е оповестен в Дойче веле