Отбранителна политика или "снишаване"
България е евентуално единствената страна в Европа, която не възприема съществено нуждата да има отбранителна политика.
След края на Косовската рецесия, гражданската война в Македония и приемането на страната ни в НАТО, България заживя в равнодушие за военната си сигурност. След 2001 година нито едно постоянно българско държавно управление не е проявявало изчерпателен интерес към развиването на отбранителните качества. Известно изключение е интервалът 2004-2005 година, само че тогава ползата се изчерпва с усвояването на два милиарда лв., които, както е известно, способстваха прекомерно малко за бойния капацитет на Българската войска.
Добилите известност " нови закани " - стопански, обществени, демографски, екологични и други невоенни рецесии, ни накараха да забравим, че би трябвало да сме признателни за мира и да не забравяме, че той не ни е даден по право. Той би трябвало да бъде съхраняван и да бъде употребен за подготовка за " непослушен " интервал.
На Българската войска се гледа най-вече като на профилирана и тежковъоръжена полиция – употребява се за защита на границата, противопоставяне на тероризма и даже на проведената престъпност. Тези задания несъмнено са значими, само че надали са съществени за постоянна въоръжена мощ. Колкото и заплашителен да наподобява тероризмът, колкото и да се раздухва опасността от " тълпите джихадисти, които напират да преминат границата ", това са съпътстващи за армията задания. Главното предопределение на всяка постоянна войска по света е да се приготвя да се бори против въоръжен съперник – постоянни или нередовни противникови въоръжени сили.
Днес Българската войска е със мощно лимитирани качества за това главно свое предопределение.
Публично известните обстоятелства
Като се изключат някои модерни информационни системи, хеликоптерите Cougar и Panther, колите с нараснала проходимост Mercedes и транспортните самолети Spartan, армията е въоръжена с съоръжение, създадено най-рано през 80-те години на ХХ век, в останалите в историята Съюз на съветските социалистически републики и Народна република България. Западното съоръжение се поддържа със съществени компликации и ограничавания, заради незадоволителните финансови запаси. " Социалистическото " съоръжение е на процедура на края или оттатък своя софтуерен запас.
Налице е разумна кадрова рецесия - въоръжените сили не са конкурентноспособни на пазара на труда.
С бойната подготовка се вършат редица взаимни отстъпки, още веднъж заради вездесъщите финансови ограничавания. Станалият прочут случай от есента на 2017 година с водачите от изтребителната авиационна база е единствено фрапантен образец.
Всички тези фактори неизбежно се отразяват на мотивацията и професионализма в армията. Нито една постоянна войска в света няма намерено да признае некадърност да извърши дилемите си. Това би било несъвместимо с професионалната нравственос. Затова беше направена " корекцията " в Доклада за положението на защитата и въоръжените сили за 2016 година - беше употребявано обтекаемото определение " със усложнения и нараснал риск ". Но надали при изредените обстоятелства остава подозрение, че Българска войска е надалеч от визията за модерна боеспособна въоръжена мощ.
" НАТО ни пази "
Тогава може би България е дейна в самодейностите на съюзната защита и съдействието с нашите съдружници и по този начин подсигурява своята защита?
Не. България е доста надалеч от " деен член " на НАТО. Водещи политически партии в България интензивно се опълчват на военното съдействие със съюзни страни. Разполагането на съюзни сили на българска територия се посреща с открита неприязън от парламентарни сили. (А това е главният смисъл на съюзната защита – страните от " вътрешността " на НАТО да са в подготвеност да разположат свои сили за защитата на граничните съюзни страни (каквато е България).
Участието в многонационални формирования е алегорично, планове за взаимно придобиване на военно съоръжение на процедура липсват, а взаимните учения със съдружници са лимитирани. Налице е необяснима бездейност при построяването на двустранни и многостранни партньорства с нашите европейски и американски съдружници.
Това наподобява се " компенсира " с интензивност в двустранни " специфични " връзки с Русия и Турция. България не може да желае милитаризация на Черно море, само че не би трябвало да се не помни, че тази милитаризация не беше стартирана от страните от НАТО и Европейски Съюз, а от съветските военни интервенции и превръщането на Крим във военна зона. България не може да желае неустойчив 80 милионен комшия, само че стабилността на Турция се подкопава не от Европа или Съединени американски щати, а от хазартната вътрешна и външна политика на турския ръководещ хайлайф.
Освен това не би трябвало да се не помни, че и НАТО и Европейски Съюз са съюзи на суверенни страни. " НАТО ни пази! " е неистина, пусната в обращение от мними последователи на участието ни в пакта. По-късно тя беше драговолно публикувана от тези, за които НАТО е към момента съперник и България по никакъв метод не би трябвало да способства за военния му потенциал.
Нашите съдружници ще ни окажат помощ, само че ние би трябвало да изградим лични отбранителни качества. Трябва да сме в положение да способстваме за сигурността на останалите. Никой няма да оказва помощ на България макар нейното предпочитание или при демонстриране на неангажираност към съюзните каузи.
Като интеграция със съюзните армии и отбранителни промишлености България е доста надалеч даже от релативно новите членове на НАТО. За разлика от Полша, Балтийските страни и даже Румъния, ние нямаме многонационални военни формирования на наша територия. По отношение на индустриалното съдействие са направени напълно алегорични опити. Гърция постоянно се дава за образец за независимо национално решение в защитата. Но там водещите немски индустриални концерни създават танкове и подводници за гръцката войска в свои предприятия на гръцка територия. В Румъния са се открили такива компании като Lockheed-Martin, Eurocopter и General Dynamics, както и водещи холандски и английски корабостроители. Хърватия включи личната си промишленост в производството на бойни бронирани машини дружно с Patria и едни от водещите производители на оръжейни системи за този клас машини в света – Kongsberg (доставчици за американската войска за бойните машини Stryker). Веднъж открили дълготрайни съдействия, всички тези страни получават преференциални позиции при придобиването на използвано съоръжение от водещите западни индустриални страни (основно Съединени американски щати и Германия).
На този декор, публичният и политически спор в България е доминиран от неузрял и манипулативен звук. България не може да превъоръжи армията посредством неуместните хрумвания " да си произведем сами ", не може и да се откаже от превъоръжаване. Подобно на останалите източно и южноевропейски страни, България може да предприеме рационален метод посредством който да откри съдействие с водещите западни компании. Това би разрешило осъществяването на трансфер на технологии и установяването на индустриални и поддържащи мощности на територията на България. И несъмнено – когато е целесъобразно и преференциално – да придобива и използвано съоръжение.
Няма военни закани?
Ако България не приготвя въоръжените си сили и взе участие алегорично в съюзната защита, остава единствено едно разумно пояснение за практическата липса на отбранителна политика – да се приема, че военни закани липсват.
Да оставим настрани това неповторимо българско просветление, до което съдружниците и възможните ни съперници очевидно не са достигнали. В противоположен случай нямаше да усилват военните си бюджети и да влагат в милиардни стратегии за ново въоръжение.
Фактите са: средата за сигурност в района е не просто нестабилна. Тя се характеризира с открита неприязън, сдържана преди всичко от салдото на силите.
Украйна се намира в положение на необявена война, а крайните й източни региони и Крим са окупирани. Полуостровът, дружно с така наречен Калининградски анклав (Източна Прусия), е трансфорат във военна зона, наситена с оръжейни системи включващи в обсега си половин Европа.
НАТО даде спомагателни гаранции на Полша и Балтийските страни, само че въпросът за бъдещи военни провокации остава открит в " буферни страни " като Молдова и Беларус.
Повече от явно е, че Русия ще употребява всички средства (включително насилие), с цел да предотврати влизането на Западните Балкани в НАТО и Европейски Съюз. В Черна гора беше проведен несполучлив опит за прелом. В Босна се изпращат наемници за подготовка на радикални сръбски групи, които елементарно могат да бъдат задействани за провокиране на принуждение и завръщане към кошмарите от близкото минало. В Сърбия се работи с композиция сред дарове и закани и се върви към нарастване на военното наличие в " филантропичния център " в Ниш.
Най-притеснително остава ситуацията в изключително близката ни Македония.Единственият късмет за разцвет на Македония е бързото влизане в НАТО и Европейски Съюз, съчетано със засилено съдействие по оста София-Скопие-Тирана. Но сме очевидци по какъв начин бяха задействани радикални групи в Македония, Гърция и даже България, които да се опълчват на участието на Македония. И защото присъединението е развой, а не еднократен акт, можем сме сигурни, че в идващите 10 години Западните Балкани и Македония в частност ще бъдат употребявани за инструмент за дестабилизация на Европа и НАТО.
И това не е всичко. Югоизтокът е източник на не просто евентуални, а действителни закани. И тук не става въпрос за внушенията за " тълпите джихадисти ", преминаващи нелегално българо-турската граница. Традиционно, за източник на евентуална опасност се счита несъразмерно мощната турска страна. Трябва да си даваме и сметка, че Турция се трансформира в различен вид източник на неустановеност. Тя се намира под сериозния напън на събитията в Близкия Изток и е ангажирана във въоръжени спорове с неразбираем времеви небосвод по цялата си южна граница. Но най-сериозните провокации пред Турция не са свързани с непосредствени външни военни закани, а с вътрешното й положение и нееднозначните й връзки със съдружниците и от НАТО. България би трябвало да си дава сметка, че в обозримо бъдеще на границата си може да няма постоянен комшия, а страна с непреодолими вътрешни несъгласия и непредвидима външна политика.
При тези условия е разумно България да търси сигурност в укрепването на личните си сили и съдействието със съдружниците си от Европа и Северна Америка. Вместо това се показва индиферентност и задълбочаване на връзките с двата съществени източника на неустойчивост в района – Русия и Турция.
Настоящият отговор на България
Все отново не можем да си представим, че тотално помрачение в действителност е обхванало върховете на страната. Тогава се постанова изводът, че в най-голяма степен се разчита на българската дипломация. Тя уви, се състои в максимата " да не се набутваме сред шамарите ". Но в случай че рецесията настъпи, т.е. някоя от заинтригуваните страни не се съобрази с желанието на България " да се сниши ", тогава ще можем да разчитаме само на личните си сили и на помощта, която можем да получим от съдружниците ни. А те сигурно няма да са изключително въодушевени да оказват помощ на страна, която сама не желае да се погрижи за своята сигурност.
Наистина ли България не може да си разреши мощна защита
България може да си разреши съответна защита, без да затруднява естественото действие на стопанската система и обществото. " Адекватна защита " значи заделянето на 2-2,5% от Брутният вътрешен продукт за защита и поддържането на до 30 хиляди военнослужещи на дейна военна работа. Ако при Брутният вътрешен продукт от 66 милиарда лв. и обществени разноски от 25 милиарда лв., България отделя над 1,5 милиарда лв. за защита през 2008 година, то няма причина в този момент сходни суми да са " непостижими ", при Брутният вътрешен продукт от към 100 милиарда лв. и обществени разноски от към 35 милиарда
Очевидно не става въпрос за липса на благоприятни условия,
а за липса на политическа воля
Вярно е, че в дълготраен проект тези разноски може да са по-полезни, в случай че бъдат ориентирани в опазване на здравето, обучение, обществена сфера или да разрешат понижаване на данъчната тежест. Но основната дума е " дълготраен ". А ние сме изправени пред действителни и непосредствени закани. Ако съумеем да изградим потенциал за реакция, ние можем да избираме дали и по какъв начин да се намесим в изискванията на рецесия. Ако нямаме сходен потенциал – можем да стоим и да следим по какъв начин течението ни отнася. И да се надяваме на помощ " свише ".
Авторът Георги Цветков е основен помощник във Военната академия " Г.С. Раковски ", катедра " Мениджмънт на сигурността и защитата ",преподава национална сигурност. Член е на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България
След края на Косовската рецесия, гражданската война в Македония и приемането на страната ни в НАТО, България заживя в равнодушие за военната си сигурност. След 2001 година нито едно постоянно българско държавно управление не е проявявало изчерпателен интерес към развиването на отбранителните качества. Известно изключение е интервалът 2004-2005 година, само че тогава ползата се изчерпва с усвояването на два милиарда лв., които, както е известно, способстваха прекомерно малко за бойния капацитет на Българската войска.
Добилите известност " нови закани " - стопански, обществени, демографски, екологични и други невоенни рецесии, ни накараха да забравим, че би трябвало да сме признателни за мира и да не забравяме, че той не ни е даден по право. Той би трябвало да бъде съхраняван и да бъде употребен за подготовка за " непослушен " интервал.
На Българската войска се гледа най-вече като на профилирана и тежковъоръжена полиция – употребява се за защита на границата, противопоставяне на тероризма и даже на проведената престъпност. Тези задания несъмнено са значими, само че надали са съществени за постоянна въоръжена мощ. Колкото и заплашителен да наподобява тероризмът, колкото и да се раздухва опасността от " тълпите джихадисти, които напират да преминат границата ", това са съпътстващи за армията задания. Главното предопределение на всяка постоянна войска по света е да се приготвя да се бори против въоръжен съперник – постоянни или нередовни противникови въоръжени сили.
Днес Българската войска е със мощно лимитирани качества за това главно свое предопределение.
Публично известните обстоятелства
Като се изключат някои модерни информационни системи, хеликоптерите Cougar и Panther, колите с нараснала проходимост Mercedes и транспортните самолети Spartan, армията е въоръжена с съоръжение, създадено най-рано през 80-те години на ХХ век, в останалите в историята Съюз на съветските социалистически републики и Народна република България. Западното съоръжение се поддържа със съществени компликации и ограничавания, заради незадоволителните финансови запаси. " Социалистическото " съоръжение е на процедура на края или оттатък своя софтуерен запас.
Налице е разумна кадрова рецесия - въоръжените сили не са конкурентноспособни на пазара на труда.
С бойната подготовка се вършат редица взаимни отстъпки, още веднъж заради вездесъщите финансови ограничавания. Станалият прочут случай от есента на 2017 година с водачите от изтребителната авиационна база е единствено фрапантен образец.
Всички тези фактори неизбежно се отразяват на мотивацията и професионализма в армията. Нито една постоянна войска в света няма намерено да признае некадърност да извърши дилемите си. Това би било несъвместимо с професионалната нравственос. Затова беше направена " корекцията " в Доклада за положението на защитата и въоръжените сили за 2016 година - беше употребявано обтекаемото определение " със усложнения и нараснал риск ". Но надали при изредените обстоятелства остава подозрение, че Българска войска е надалеч от визията за модерна боеспособна въоръжена мощ.
" НАТО ни пази "
Тогава може би България е дейна в самодейностите на съюзната защита и съдействието с нашите съдружници и по този начин подсигурява своята защита?
Не. България е доста надалеч от " деен член " на НАТО. Водещи политически партии в България интензивно се опълчват на военното съдействие със съюзни страни. Разполагането на съюзни сили на българска територия се посреща с открита неприязън от парламентарни сили. (А това е главният смисъл на съюзната защита – страните от " вътрешността " на НАТО да са в подготвеност да разположат свои сили за защитата на граничните съюзни страни (каквато е България).
Участието в многонационални формирования е алегорично, планове за взаимно придобиване на военно съоръжение на процедура липсват, а взаимните учения със съдружници са лимитирани. Налице е необяснима бездейност при построяването на двустранни и многостранни партньорства с нашите европейски и американски съдружници.
Това наподобява се " компенсира " с интензивност в двустранни " специфични " връзки с Русия и Турция. България не може да желае милитаризация на Черно море, само че не би трябвало да се не помни, че тази милитаризация не беше стартирана от страните от НАТО и Европейски Съюз, а от съветските военни интервенции и превръщането на Крим във военна зона. България не може да желае неустойчив 80 милионен комшия, само че стабилността на Турция се подкопава не от Европа или Съединени американски щати, а от хазартната вътрешна и външна политика на турския ръководещ хайлайф.
Освен това не би трябвало да се не помни, че и НАТО и Европейски Съюз са съюзи на суверенни страни. " НАТО ни пази! " е неистина, пусната в обращение от мними последователи на участието ни в пакта. По-късно тя беше драговолно публикувана от тези, за които НАТО е към момента съперник и България по никакъв метод не би трябвало да способства за военния му потенциал.
Нашите съдружници ще ни окажат помощ, само че ние би трябвало да изградим лични отбранителни качества. Трябва да сме в положение да способстваме за сигурността на останалите. Никой няма да оказва помощ на България макар нейното предпочитание или при демонстриране на неангажираност към съюзните каузи.
Като интеграция със съюзните армии и отбранителни промишлености България е доста надалеч даже от релативно новите членове на НАТО. За разлика от Полша, Балтийските страни и даже Румъния, ние нямаме многонационални военни формирования на наша територия. По отношение на индустриалното съдействие са направени напълно алегорични опити. Гърция постоянно се дава за образец за независимо национално решение в защитата. Но там водещите немски индустриални концерни създават танкове и подводници за гръцката войска в свои предприятия на гръцка територия. В Румъния са се открили такива компании като Lockheed-Martin, Eurocopter и General Dynamics, както и водещи холандски и английски корабостроители. Хърватия включи личната си промишленост в производството на бойни бронирани машини дружно с Patria и едни от водещите производители на оръжейни системи за този клас машини в света – Kongsberg (доставчици за американската войска за бойните машини Stryker). Веднъж открили дълготрайни съдействия, всички тези страни получават преференциални позиции при придобиването на използвано съоръжение от водещите западни индустриални страни (основно Съединени американски щати и Германия).
На този декор, публичният и политически спор в България е доминиран от неузрял и манипулативен звук. България не може да превъоръжи армията посредством неуместните хрумвания " да си произведем сами ", не може и да се откаже от превъоръжаване. Подобно на останалите източно и южноевропейски страни, България може да предприеме рационален метод посредством който да откри съдействие с водещите западни компании. Това би разрешило осъществяването на трансфер на технологии и установяването на индустриални и поддържащи мощности на територията на България. И несъмнено – когато е целесъобразно и преференциално – да придобива и използвано съоръжение.
Няма военни закани?
Ако България не приготвя въоръжените си сили и взе участие алегорично в съюзната защита, остава единствено едно разумно пояснение за практическата липса на отбранителна политика – да се приема, че военни закани липсват.
Да оставим настрани това неповторимо българско просветление, до което съдружниците и възможните ни съперници очевидно не са достигнали. В противоположен случай нямаше да усилват военните си бюджети и да влагат в милиардни стратегии за ново въоръжение.
Фактите са: средата за сигурност в района е не просто нестабилна. Тя се характеризира с открита неприязън, сдържана преди всичко от салдото на силите.
Украйна се намира в положение на необявена война, а крайните й източни региони и Крим са окупирани. Полуостровът, дружно с така наречен Калининградски анклав (Източна Прусия), е трансфорат във военна зона, наситена с оръжейни системи включващи в обсега си половин Европа.
НАТО даде спомагателни гаранции на Полша и Балтийските страни, само че въпросът за бъдещи военни провокации остава открит в " буферни страни " като Молдова и Беларус.
Повече от явно е, че Русия ще употребява всички средства (включително насилие), с цел да предотврати влизането на Западните Балкани в НАТО и Европейски Съюз. В Черна гора беше проведен несполучлив опит за прелом. В Босна се изпращат наемници за подготовка на радикални сръбски групи, които елементарно могат да бъдат задействани за провокиране на принуждение и завръщане към кошмарите от близкото минало. В Сърбия се работи с композиция сред дарове и закани и се върви към нарастване на военното наличие в " филантропичния център " в Ниш.
Най-притеснително остава ситуацията в изключително близката ни Македония.Единственият късмет за разцвет на Македония е бързото влизане в НАТО и Европейски Съюз, съчетано със засилено съдействие по оста София-Скопие-Тирана. Но сме очевидци по какъв начин бяха задействани радикални групи в Македония, Гърция и даже България, които да се опълчват на участието на Македония. И защото присъединението е развой, а не еднократен акт, можем сме сигурни, че в идващите 10 години Западните Балкани и Македония в частност ще бъдат употребявани за инструмент за дестабилизация на Европа и НАТО.
И това не е всичко. Югоизтокът е източник на не просто евентуални, а действителни закани. И тук не става въпрос за внушенията за " тълпите джихадисти ", преминаващи нелегално българо-турската граница. Традиционно, за източник на евентуална опасност се счита несъразмерно мощната турска страна. Трябва да си даваме и сметка, че Турция се трансформира в различен вид източник на неустановеност. Тя се намира под сериозния напън на събитията в Близкия Изток и е ангажирана във въоръжени спорове с неразбираем времеви небосвод по цялата си южна граница. Но най-сериозните провокации пред Турция не са свързани с непосредствени външни военни закани, а с вътрешното й положение и нееднозначните й връзки със съдружниците и от НАТО. България би трябвало да си дава сметка, че в обозримо бъдеще на границата си може да няма постоянен комшия, а страна с непреодолими вътрешни несъгласия и непредвидима външна политика.
При тези условия е разумно България да търси сигурност в укрепването на личните си сили и съдействието със съдружниците си от Европа и Северна Америка. Вместо това се показва индиферентност и задълбочаване на връзките с двата съществени източника на неустойчивост в района – Русия и Турция.
Настоящият отговор на България
Все отново не можем да си представим, че тотално помрачение в действителност е обхванало върховете на страната. Тогава се постанова изводът, че в най-голяма степен се разчита на българската дипломация. Тя уви, се състои в максимата " да не се набутваме сред шамарите ". Но в случай че рецесията настъпи, т.е. някоя от заинтригуваните страни не се съобрази с желанието на България " да се сниши ", тогава ще можем да разчитаме само на личните си сили и на помощта, която можем да получим от съдружниците ни. А те сигурно няма да са изключително въодушевени да оказват помощ на страна, която сама не желае да се погрижи за своята сигурност.
Наистина ли България не може да си разреши мощна защита
България може да си разреши съответна защита, без да затруднява естественото действие на стопанската система и обществото. " Адекватна защита " значи заделянето на 2-2,5% от Брутният вътрешен продукт за защита и поддържането на до 30 хиляди военнослужещи на дейна военна работа. Ако при Брутният вътрешен продукт от 66 милиарда лв. и обществени разноски от 25 милиарда лв., България отделя над 1,5 милиарда лв. за защита през 2008 година, то няма причина в този момент сходни суми да са " непостижими ", при Брутният вътрешен продукт от към 100 милиарда лв. и обществени разноски от към 35 милиарда
Очевидно не става въпрос за липса на благоприятни условия,
а за липса на политическа воля
Вярно е, че в дълготраен проект тези разноски може да са по-полезни, в случай че бъдат ориентирани в опазване на здравето, обучение, обществена сфера или да разрешат понижаване на данъчната тежест. Но основната дума е " дълготраен ". А ние сме изправени пред действителни и непосредствени закани. Ако съумеем да изградим потенциал за реакция, ние можем да избираме дали и по какъв начин да се намесим в изискванията на рецесия. Ако нямаме сходен потенциал – можем да стоим и да следим по какъв начин течението ни отнася. И да се надяваме на помощ " свише ".
Авторът Георги Цветков е основен помощник във Военната академия " Г.С. Раковски ", катедра " Мениджмънт на сигурността и защитата ",преподава национална сигурност. Член е на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ