Всяко четвърто жилище в София и Пловдив пустее
България е страна на парадоксите и следващото проявяване е, че голяма част от хората населяват пренаселени къщи и жилища, а в това време над 30% от жилищата пустеят. Темата беше разисквана по време на Четвъртия народен жилищен конгрес, на който бяха показани разбори на Националния център за териториално развиване и Световната банка и други данни.
Празните домове са висок % освен в обезлюдените села и градчета, само че и в огромните. Дори в " мегаполиса " София 24% от жилищата са необитавани. Подобно е ситуацията и в Пловдив (26%). На този декор 41% от жилищата и къщите у нас са като " дядовата ръкавичка " - прекомерно гъсто обитаеми, което е типично за небогати страни. По този индикатор единствено две страни от Европейски Съюз са по-зле от нас, демонстрират данни на Евростат.
Сред другите проблеми на жилищната система в България са неприятното положение на много от постройките и растящият дял на семействата, които мръзнат през зимата, тъй като не могат да си заплащат сметките за отопление. По данни на Евростат страната ни е с най-голям % от популацията (над 30%), което не може да отоплява съответно жилището си - това е притеснителна стойност и допуска вземането на незабавни ограничения “, разяснява Минчо Бенов, шеф на " Хабитат България ". Той очерта и различен проблем - младежите с елементарни приходи мъчно могат да си разрешат да заплащат пазарен наем. Въпреки че сега наемите вървят надолу, те остават високи. В същото време общинските жилища, които биха могли да предложат по-достъпни ценови условия, са смешно малко - те са едва 2.4% от целия жилищен фонд, а делът им даже върви към още стесняване, означи Бенов. Експертът уточни, че в България изцяло отсъстват така наречен обществени жилища, каквито има в мното други страни - строят ги фондации или други организации и ги отдават под наем/продават на на налични цени, под пазарните равнища.
Липсват ясни правила за пазарните цени и за отбрана - както на наемателите, по този начин и на наемодателите, което е една от аргументите толкоз малко квартири у нас се отдават чартърен, счита Бенов. Това е другият български абсурд - наемите са високи и доста нуждаещи се не могат да си ги разрешат, а в същото време е цялостно със свободни жилища, които костват разноски на притежателите, а не им носят и левче приход. Очевидно е, че би трябвало да се търсят решения на тези несъответствия - в Западна Европа, САЩ, вече и в някои централноевропейски страни като Полша и Чехия през модела на обществени наемни организации се търсят способи необитаваните жилища да излязат на наемния пазар “, означи Бенов.
МАСОВО САНИРАНЕ
Междувременно през вчерашния ден държавното управление утвърди план на Национална тактика за възобновяване на сградния фонд в България с небосвод до 2050 година В документа се планува през идващите 10 години да върви огромно саниране, тъй че да се реализиран две цели - възобновяване на 60% от жилищата и на 17% от нежилищния фонд, което да докара до икономисване на 7 329 гигаватчаса сила годишно и до понижаване на излъчванията въглероден двуокис с 3 274 453 тона. Очаква се дейностите по излекуване на сградния фонд да доведат до създаването и поддържането на 17 600 работни места и да допринесат за увеличение на брутния вътрешен артикул с над 557 милиона лв. към 2030 година
В същото време обаче в тактиката се показва, че цената на санирането е висока - единствено за жилищните здания да вземем за пример са нужни по към 257 млн. лева годишно до 2025 година, по-късно по 0.5 милиарда лв. до 2030-а, а след това по 1 милиарда лв. годишно. Разходите до 2050 година са колосални като сума - към 25 милиарда лв.. И това е, без да се броят непредвидените разноски и съпътстващите вложения, които ще са нужни.
Правителството залага доста на еврофондовете за финансиране на " мегасанирането ", което възнамерява. Факт е, че оздравяването на постройките и повишението на енергийната успеваемост са цели новия бюджет на Европейски Съюз и са във фокуса на така наречен Зелена договорка. Освен това обаче ще се търсят и други форми на вложения в възобновяване на сградния фонд. Една от концепциите в тактиката е топлофикациите да поемат разноските за саниране в постройките, които доставят с топлинна сила.
Празните домове са висок % освен в обезлюдените села и градчета, само че и в огромните. Дори в " мегаполиса " София 24% от жилищата са необитавани. Подобно е ситуацията и в Пловдив (26%). На този декор 41% от жилищата и къщите у нас са като " дядовата ръкавичка " - прекомерно гъсто обитаеми, което е типично за небогати страни. По този индикатор единствено две страни от Европейски Съюз са по-зле от нас, демонстрират данни на Евростат.
Сред другите проблеми на жилищната система в България са неприятното положение на много от постройките и растящият дял на семействата, които мръзнат през зимата, тъй като не могат да си заплащат сметките за отопление. По данни на Евростат страната ни е с най-голям % от популацията (над 30%), което не може да отоплява съответно жилището си - това е притеснителна стойност и допуска вземането на незабавни ограничения “, разяснява Минчо Бенов, шеф на " Хабитат България ". Той очерта и различен проблем - младежите с елементарни приходи мъчно могат да си разрешат да заплащат пазарен наем. Въпреки че сега наемите вървят надолу, те остават високи. В същото време общинските жилища, които биха могли да предложат по-достъпни ценови условия, са смешно малко - те са едва 2.4% от целия жилищен фонд, а делът им даже върви към още стесняване, означи Бенов. Експертът уточни, че в България изцяло отсъстват така наречен обществени жилища, каквито има в мното други страни - строят ги фондации или други организации и ги отдават под наем/продават на на налични цени, под пазарните равнища.
Липсват ясни правила за пазарните цени и за отбрана - както на наемателите, по този начин и на наемодателите, което е една от аргументите толкоз малко квартири у нас се отдават чартърен, счита Бенов. Това е другият български абсурд - наемите са високи и доста нуждаещи се не могат да си ги разрешат, а в същото време е цялостно със свободни жилища, които костват разноски на притежателите, а не им носят и левче приход. Очевидно е, че би трябвало да се търсят решения на тези несъответствия - в Западна Европа, САЩ, вече и в някои централноевропейски страни като Полша и Чехия през модела на обществени наемни организации се търсят способи необитаваните жилища да излязат на наемния пазар “, означи Бенов.
МАСОВО САНИРАНЕ
Междувременно през вчерашния ден държавното управление утвърди план на Национална тактика за възобновяване на сградния фонд в България с небосвод до 2050 година В документа се планува през идващите 10 години да върви огромно саниране, тъй че да се реализиран две цели - възобновяване на 60% от жилищата и на 17% от нежилищния фонд, което да докара до икономисване на 7 329 гигаватчаса сила годишно и до понижаване на излъчванията въглероден двуокис с 3 274 453 тона. Очаква се дейностите по излекуване на сградния фонд да доведат до създаването и поддържането на 17 600 работни места и да допринесат за увеличение на брутния вътрешен артикул с над 557 милиона лв. към 2030 година
В същото време обаче в тактиката се показва, че цената на санирането е висока - единствено за жилищните здания да вземем за пример са нужни по към 257 млн. лева годишно до 2025 година, по-късно по 0.5 милиарда лв. до 2030-а, а след това по 1 милиарда лв. годишно. Разходите до 2050 година са колосални като сума - към 25 милиарда лв.. И това е, без да се броят непредвидените разноски и съпътстващите вложения, които ще са нужни.
Правителството залага доста на еврофондовете за финансиране на " мегасанирането ", което възнамерява. Факт е, че оздравяването на постройките и повишението на енергийната успеваемост са цели новия бюджет на Европейски Съюз и са във фокуса на така наречен Зелена договорка. Освен това обаче ще се търсят и други форми на вложения в възобновяване на сградния фонд. Една от концепциите в тактиката е топлофикациите да поемат разноските за саниране в постройките, които доставят с топлинна сила.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ