За трети път Европейската комисия издава препоръки за здравната система на България
България е една от 13 страни в Европейския съюз, в които се регистрира усложнен достъп до медицински услуги и е една от петте страни, към които Европейската комисия насочва рекомендации за промени в здравната система. Това е третият отчет, съпроводен с рекомендации, които страната получава, до момента в който за другите европейски страни не са се налагали по толкоз.
Това заяви Филип Домански от Генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните " в Европейската комисия по време на Шестия народен конгрес на пациентските организации, който се организира през днешния ден и на следващия ден в София.
Докладът демонстрира доста леки усъвършенствания в работата на здравната система, само че към момента и огромни пропуски и проблеми, в това число обстоятелството, че съвсем половината от малцинственото население не е обхванато от опазването на здравето, както и прекомерно високия дял на средствата за здраве, които се покриват от персоналните финанси вместо от обществения здравен фонд - 48.4%.
Препоръките са подкрепени от анкета измежду популацията, която подрежда България на шесто място изпод нагоре по облекчаване на пациентите във връзка с цената за профилактика и лекуване, времето за очакване за медицински процедури и отдалечеността на лечебните заведения. При предходната такава анкета през 2014 година страната ни е била на 3-то място измежду най-недостъпните здравни системи след Литва и Румъния.
Сериозен проблем, който Европейска комисия следи е и приключването и застаряването на медицински фрагменти. От една страна, близо 90% от младите завършващи медици са подготвени да емигрират, а от друга - лекарите в здравната система всеобщо са в пенсионна възраст и излизат от нея. Недостигът на експерти е осезателен на фона на стандартите и междинните равнища за останалите членки на Европейски Съюз, само че разликата е още по-драстична във връзка с медицинските сестри, които в България са тъкмо на половина по-малко, в сравнение с са приблизително в Европейски Съюз.
Като позитивни стъпки в бавната здравна промяна в България, Европейската комисия прави оценка правенето на Националната здравна карта, без значение от административните спънки пред нея сега (картата беше анулирана на първа инстанция от Върховния административен съд), както и това което тя планува - Националната здравноосигурителна каса да може да сортира лечебните заведения, с които да работи по отношение на потребностите на популацията, вместо да подписва контракти с всички, които са декларирали предпочитание, както е в този момент.
Препоръките на Комисията обобщват трите съществени казуса и споделят:
- да се усили обсега на здравноосигурените
- да се понижат персоналните разноски за опазване на здравето, като се усилят обществените
- и да се основат тласъци за младите лекари да остават в страната.
Председателят на здравната комисия в Народното събрание Даниела Дариткова разяснява резултатите, като разгласи, че се чака през идната година да е подготвена основата, върху която ще проработи така наречен електронно опазване на здравето, на което се разпореждат огромни очаквания да усъвършенства и облекчи системата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Здравеопазване (610)
Това заяви Филип Домански от Генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните " в Европейската комисия по време на Шестия народен конгрес на пациентските организации, който се организира през днешния ден и на следващия ден в София.
Докладът демонстрира доста леки усъвършенствания в работата на здравната система, само че към момента и огромни пропуски и проблеми, в това число обстоятелството, че съвсем половината от малцинственото население не е обхванато от опазването на здравето, както и прекомерно високия дял на средствата за здраве, които се покриват от персоналните финанси вместо от обществения здравен фонд - 48.4%.
Препоръките са подкрепени от анкета измежду популацията, която подрежда България на шесто място изпод нагоре по облекчаване на пациентите във връзка с цената за профилактика и лекуване, времето за очакване за медицински процедури и отдалечеността на лечебните заведения. При предходната такава анкета през 2014 година страната ни е била на 3-то място измежду най-недостъпните здравни системи след Литва и Румъния.
Сериозен проблем, който Европейска комисия следи е и приключването и застаряването на медицински фрагменти. От една страна, близо 90% от младите завършващи медици са подготвени да емигрират, а от друга - лекарите в здравната система всеобщо са в пенсионна възраст и излизат от нея. Недостигът на експерти е осезателен на фона на стандартите и междинните равнища за останалите членки на Европейски Съюз, само че разликата е още по-драстична във връзка с медицинските сестри, които в България са тъкмо на половина по-малко, в сравнение с са приблизително в Европейски Съюз.
Като позитивни стъпки в бавната здравна промяна в България, Европейската комисия прави оценка правенето на Националната здравна карта, без значение от административните спънки пред нея сега (картата беше анулирана на първа инстанция от Върховния административен съд), както и това което тя планува - Националната здравноосигурителна каса да може да сортира лечебните заведения, с които да работи по отношение на потребностите на популацията, вместо да подписва контракти с всички, които са декларирали предпочитание, както е в този момент.
Препоръките на Комисията обобщват трите съществени казуса и споделят:
- да се усили обсега на здравноосигурените
- да се понижат персоналните разноски за опазване на здравето, като се усилят обществените
- и да се основат тласъци за младите лекари да остават в страната.
Председателят на здравната комисия в Народното събрание Даниела Дариткова разяснява резултатите, като разгласи, че се чака през идната година да е подготвена основата, върху която ще проработи така наречен електронно опазване на здравето, на което се разпореждат огромни очаквания да усъвършенства и облекчи системата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Здравеопазване (610)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ