Под 10% от жилищата в страната са застраховани
България е страната с най-нисък дял на имущественото обезпечаване в целия Европейски Съюз - застрахованите жилища и аграрни парцели са не повече от 10%. Тези данни разгласи Константин Велев, ръководител на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), по време на юбилейната конференция " 140 години обезпечаване в България ".
Според Велев е показателна разликата сред каузи на брутния премиен доход по линия на имущественото обезпечаване - приблизително за Европа този дял е 36,5%, до момента в който в България е едвам 13,8%. Той уточни, че единствено за последния месец в България са се случили две тежки естествени бедствия, вредите от които към момента се правят оценка. Между 2010 и 2019 година вредите от бедствия възлизат на 1,1 милиарда $, което се равнява на към 0.2% от брутния вътрешен артикул на страната общо за интервала 2011 - 2019 година Въпреки това българите всеобщо не застраховат домовете и земеделските си парцели. Според Велев аргументите за това са доста - ниските приходи и лимитираната покупателна дарба на огромна част от популацията, упованията на жителите, че страната ще им помогне при положение на злополучие и оттова - неналичието на тласък за обезпечаване. Влияние оказват също незадоволителната осведоменост за изгодите от застрахователните артикули, както и битуващите към момента устойчиви отрицателни настройки към застраховането.
Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, акцентира Велев, като уточни, че през 2018 година 19% от семействата са имали минимални здравни разноски, което е най-ниското ниво в целия Европейски Съюз. Делът на българските пенсионери в беднотия е в пъти по-висок (34,6 на сто) от междинния за Европа (16 на сто), уточни Велев. Според него в тази обстановка и при продължителен недостиг на Национален осигурителен институт е очевидна нуждата от вдишване на персонална отговорност за самостоятелното богатство през пенсионния интервал. Съществуват редица капиталови благоприятни условия в тази връзка, измежду които са и капиталовите и спестовните застраховки " Живот ".
Михаела Кьолер, общоприет шеф на Insurance Europe, се оплака от стремглаво възходящите през години регулаторни условия към застрахователите. Тя уточни, че това изисква заделянето на голям запас от страна на бизнеса, което не способства за ефикасното му развиване. Кьолер сподели, че през годините се ускорява процесът на транспорт на риска към потребителите, което не е от изгода за тях. Михаела Кьолер се спря и на обсъжданите промени в Директивата за разпространяване на застрахователни артикули във връзка с повишение условията за откриване на информация за потребителите. Тя даде образец от практиката, че за подписване на животозастрахователна лавица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на разнообразни документи и изрази безпокойство, че повишението на броя документи, с които потребителите би трябвало да се срещнат, може да докара до противоположен на целения резултат за по-висока потребителска осведоменост. > >
>
Според Велев е показателна разликата сред каузи на брутния премиен доход по линия на имущественото обезпечаване - приблизително за Европа този дял е 36,5%, до момента в който в България е едвам 13,8%. Той уточни, че единствено за последния месец в България са се случили две тежки естествени бедствия, вредите от които към момента се правят оценка. Между 2010 и 2019 година вредите от бедствия възлизат на 1,1 милиарда $, което се равнява на към 0.2% от брутния вътрешен артикул на страната общо за интервала 2011 - 2019 година Въпреки това българите всеобщо не застраховат домовете и земеделските си парцели. Според Велев аргументите за това са доста - ниските приходи и лимитираната покупателна дарба на огромна част от популацията, упованията на жителите, че страната ще им помогне при положение на злополучие и оттова - неналичието на тласък за обезпечаване. Влияние оказват също незадоволителната осведоменост за изгодите от застрахователните артикули, както и битуващите към момента устойчиви отрицателни настройки към застраховането.
Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, акцентира Велев, като уточни, че през 2018 година 19% от семействата са имали минимални здравни разноски, което е най-ниското ниво в целия Европейски Съюз. Делът на българските пенсионери в беднотия е в пъти по-висок (34,6 на сто) от междинния за Европа (16 на сто), уточни Велев. Според него в тази обстановка и при продължителен недостиг на Национален осигурителен институт е очевидна нуждата от вдишване на персонална отговорност за самостоятелното богатство през пенсионния интервал. Съществуват редица капиталови благоприятни условия в тази връзка, измежду които са и капиталовите и спестовните застраховки " Живот ".
Михаела Кьолер, общоприет шеф на Insurance Europe, се оплака от стремглаво възходящите през години регулаторни условия към застрахователите. Тя уточни, че това изисква заделянето на голям запас от страна на бизнеса, което не способства за ефикасното му развиване. Кьолер сподели, че през годините се ускорява процесът на транспорт на риска към потребителите, което не е от изгода за тях. Михаела Кьолер се спря и на обсъжданите промени в Директивата за разпространяване на застрахователни артикули във връзка с повишение условията за откриване на информация за потребителите. Тя даде образец от практиката, че за подписване на животозастрахователна лавица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на разнообразни документи и изрази безпокойство, че повишението на броя документи, с които потребителите би трябвало да се срещнат, може да докара до противоположен на целения резултат за по-висока потребителска осведоменост. > >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ