Великите думи на Апостола, които трябва да помним и днес
България празнува 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски - това са имената, с които е прочут Васил Иванов Кунчев. Левски е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго. Неговите политически и държавнически визии следват духа на най-хубавото от европейските демократични правила.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “ - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
Дяконът, Игнатий, Джингиби, Апостолът на свободата или просто Левски - това са имената, с които е прочут Васил Иванов Кунчев. Левски е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго. Неговите политически и държавнически визии следват духа на най-хубавото от европейските демократични правила.
На 27 декември 1872 година Васил Левски е хванат от турската полиция до Къкринското ханче край Ловеч. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.
По време на разпитите се организират доста очни ставки на Левски с дейци от организацията, които удостоверяват неговата роля в нея. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
„ Каквото съм правил, в изгода народу е “ - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.
При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ