Сиренето по-скъпо от месото
България – Белгия на Балканите. На фона на неналичието на постоянно държавно управление, заплатите порастват, безработицата е на рекордно ниско равнище, пенсионерите се къпят в берекет под формата на добавки към пенсиите, а след две години се чака приемане на еврото. И всичко това по време на пандемия. Невероятен сюжет, заслужен за теоретичен труд. В живота обаче нищо не се случва по сюжет. Особено когато отдолу под леглото на розовите упования изскочи Торбалан. А той е към този момент тук и неговото име се назовава инфлация.
Не е нужно да имаш магистърска степен по финанси с цел да схванеш, че всичко в близост нараства. Една разходка до магазина е задоволителна. Цените под продуктите нанасят акуратен ляв прав в лицето на покупателната ни дарба. Така, макар че възнагражденията в България не стопират да порастват, компания им вършат и цените на всички артикули и услуги. В това самобитно съревнование, губещите са печално известни. Сметката ще бъде платена от редовия жител - по този начин, както повеляват разпоредбите на пазарната стопанска система.
Според последните налични данни, инфлацията в България, тоест показателят на потребителските цени, нараства до близо 5%, което е най-високата стойност от 9 години насам. Тази цифра обаче не издава същинската тежест за джоба на българския консуматор.
Ако погледнем с интерес към цените в индустрията, то може да придобием по-реална визия с какъв брой тъкмо обедняваме. Цените на производителите у нас са нарастнали с 20% за последните 12 месеца. И по-конкретно – цените при производството и разпределението на електрическа сила, топлоенергия и газ вършат тройно салто с винт до растеж от близо 40% за година. Ако това не е задоволително, то прелистваме към цените в производството на съществени метали единствено с цел да съжалим от откритието - там покачването доближава 42%. На фона на това, скокът в цените при дървения материал (+17.4%) и производството на химически артикули (+16.3%) наподобява напряко непретенциозен.
Главоломното повишаване на всичко в промишлеността се отразява надолу по веригата и в последна сметка подвига цените на стоките и услугите за крайните консуматори, които желаят или не ще би трябвало да платят сметката. Поради това, цените на храните нарастват в действително време, карайки даже най-незаинтересованите да виждат наклонността, че с 50 лв. към този момент мъчно може да се спретне ваучър за четирима.
Сумата от 50 лв. не е упомената инцидентно. Изненада или не, точно това е най-масовата банкнота в обращение в България, което би следвало да каже единствено едно – инфлация.
Ако би трябвало да бъдем по-прецизни, всичко в българската стопанска система крещи за спад в покупателната дарба в последните година-две. От номинална позиция, по-високите числа може и да заблудят някого, че българинът забогатява, само че когато цените изпреварват растежа на приходите, сметката е ясна.
Парализата вследствие на COVID-19 е главен фактор за възхода на инфлацията. Казано най-просто – търсенето е налично, само че предлагането изостава поради нарушени вериги за доставки и липса на индустриален потенциал. Тоест купувачи има, парите са налични, само че няма кой да създаде и достави търсените количества. А тези, които го вършат или създават по-малко, или подвигат цените поради повишаването на енергийните артикули, суровините и мощното търсене.
А какво се случва, когато всички желаят да закупят кг сирене, само че на щанда в магазина няма задоволително количество?
Отговорът е в заглавието.
Автор: Мартин Леков
Не е нужно да имаш магистърска степен по финанси с цел да схванеш, че всичко в близост нараства. Една разходка до магазина е задоволителна. Цените под продуктите нанасят акуратен ляв прав в лицето на покупателната ни дарба. Така, макар че възнагражденията в България не стопират да порастват, компания им вършат и цените на всички артикули и услуги. В това самобитно съревнование, губещите са печално известни. Сметката ще бъде платена от редовия жител - по този начин, както повеляват разпоредбите на пазарната стопанска система.
Според последните налични данни, инфлацията в България, тоест показателят на потребителските цени, нараства до близо 5%, което е най-високата стойност от 9 години насам. Тази цифра обаче не издава същинската тежест за джоба на българския консуматор.
Ако погледнем с интерес към цените в индустрията, то може да придобием по-реална визия с какъв брой тъкмо обедняваме. Цените на производителите у нас са нарастнали с 20% за последните 12 месеца. И по-конкретно – цените при производството и разпределението на електрическа сила, топлоенергия и газ вършат тройно салто с винт до растеж от близо 40% за година. Ако това не е задоволително, то прелистваме към цените в производството на съществени метали единствено с цел да съжалим от откритието - там покачването доближава 42%. На фона на това, скокът в цените при дървения материал (+17.4%) и производството на химически артикули (+16.3%) наподобява напряко непретенциозен.
Главоломното повишаване на всичко в промишлеността се отразява надолу по веригата и в последна сметка подвига цените на стоките и услугите за крайните консуматори, които желаят или не ще би трябвало да платят сметката. Поради това, цените на храните нарастват в действително време, карайки даже най-незаинтересованите да виждат наклонността, че с 50 лв. към този момент мъчно може да се спретне ваучър за четирима.
Сумата от 50 лв. не е упомената инцидентно. Изненада или не, точно това е най-масовата банкнота в обращение в България, което би следвало да каже единствено едно – инфлация.
Ако би трябвало да бъдем по-прецизни, всичко в българската стопанска система крещи за спад в покупателната дарба в последните година-две. От номинална позиция, по-високите числа може и да заблудят някого, че българинът забогатява, само че когато цените изпреварват растежа на приходите, сметката е ясна.
Парализата вследствие на COVID-19 е главен фактор за възхода на инфлацията. Казано най-просто – търсенето е налично, само че предлагането изостава поради нарушени вериги за доставки и липса на индустриален потенциал. Тоест купувачи има, парите са налични, само че няма кой да създаде и достави търсените количества. А тези, които го вършат или създават по-малко, или подвигат цените поради повишаването на енергийните артикули, суровините и мощното търсене.
А какво се случва, когато всички желаят да закупят кг сирене, само че на щанда в магазина няма задоволително количество?
Отговорът е в заглавието.
Автор: Мартин Леков
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ