Носталгия към миналото и плаха надежда за бъдещето у нас, сочи изследване на Галъп
Българите очевидно гледат с носталгия към предишното, само че и с вяра, въпреки и плаха, към бъдещето. Определящо и за двете е неприятната оценка на сегашното. Това сочат данните от световно изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено в 64 страни измежду над 60 000 респонденти сред август и октомври 2022 година
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното, показват от " Галъп ".
Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по-положително настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле.
Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят.
Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни, само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство, показват от " Галъп интернешънъл ".
" Широко публикуваното модерно поверие допуска, че ще живеем по-добре от предходното потомство и че идващото ще живее по-добре от нас. Но представете си противоположното: че живеем по-зле от нашите родители и също така децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това значи две генерации с влошено качество на живот. И до момента в който сходно въодушевление на болшинството наподобява релативно елементарно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е същинско предизвикателство да бъде обяснено. Но макар забележителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е чувството за житейска рецесия. Ето за какво наподобява, че комбинацията от нашите два въпроса дефинира в действителност тъкмо мястото на жителите по скалата на действителното задоволство от живота във всяка една от 64-те изследвани страни ", показва Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл ".
Цялото проучване на " Галъп интернешънъл " вижте
Последвайте ни във и
Очакваният при българите негативизъм проличава в настройките към живота през днешния ден спрямо този в предишното, показват от " Галъп ".
Разликата сред тези, които считат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош спрямо този на родителите си (31%), е позитивна: 4 пункта. Но на фона на света и даже на не изключително въодушевената ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота през днешния ден в Молдова, Франция и Италия, които също не демонстрират забележителна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия наподобяват по-положително настроени към живота през днешния ден.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика сред живота им и този на предходното потомство. 7% у нас не могат да преценяват дали животът ни в този момент е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до упованията за живота на новите генерации в страната ни, настройките са по-позитивни – както и в множеството страни по света, които правят оценка сегашното или предишното си зле.
Особеност у нас е, че настройките за бъдещето на децата наподобяват (макар и минимално) по-позитивно в сравнение с настройките за качеството на нашия живот в този момент, съпоставен с този на предходните генерации. У нас 37% чакат животът на децата през днешния ден да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече компликации, а 20% считат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценяват. Така разликата сред позитивно и негативно настроените за бъдещето на децата през днешния ден е 8 пункта в интерес на тези, които чакат по-добър живот за поколението след нас.
По този индикатор страната ни се приближава до междинните позиции в самобитната ранглиста на позитивни и негативни настройки за живота на следващия ден, въпреки че въпреки всичко си остава в долната част.
Очаквано, близки до настройките в България са тези в Северна Македония, а и други страни от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата през днешния ден пък са страни от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и други
Всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят.
Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни, само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство, показват от " Галъп интернешънъл ".
" Широко публикуваното модерно поверие допуска, че ще живеем по-добре от предходното потомство и че идващото ще живее по-добре от нас. Но представете си противоположното: че живеем по-зле от нашите родители и също така децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това значи две генерации с влошено качество на живот. И до момента в който сходно въодушевление на болшинството наподобява релативно елементарно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е същинско предизвикателство да бъде обяснено. Но макар забележителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е чувството за житейска рецесия. Ето за какво наподобява, че комбинацията от нашите два въпроса дефинира в действителност тъкмо мястото на жителите по скалата на действителното задоволство от живота във всяка една от 64-те изследвани страни ", показва Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация " Галъп интернешънъл ".
Цялото проучване на " Галъп интернешънъл " вижте
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ