Евродокладът: Българите протестират заради корупцията
Българите стачкуват поради неналичието на санкции за политическата корупция, правосъдната система продължава да не е изцяло реформирана, а са забележими и връзките сред политици и медии. Това написа Европейската комисия в първия си отчет за България по новия общоевропейски механизъм, заяви БТВ.
„ Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от основните въпроси, повдигнати от митингите, почнали през лятото на 2020 година и все по този начин се чака от управляващите да реализират поредни триумфи с дефинитивни присъди по корупционни каузи от висок сан “, пишат от Европейска комисия.
Отбелязва се още, че, макар съществуването на правна рамка за спора на ползи, към момента има опасения във връзка с лобирането, което на процедура е нерегулирано.
Въпреки поръчките на ръководещите за промени, които да подсигуряват салдото на силите в правосъдната система, Европейската комисия обръща внимание, че и препоръчаните все още промени не подсигуряват същински без значение следствие на основния прокурор.
Причината – процедурата по избирането на специфичен обвинител, който да се занимава с сходни случаи. Тя е в ръцете на Висш съдебен съвет, а там основният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и евентуално политическите назначения, идващи също от Прокуратура на Република България, имат огромно въздействие.
„ Липсата на бистрота на медийната благосъстоятелност се смята за мотив за терзание. Правната рамка против политически вмешателства не не разрешава на политици да имат медии и има открити връзки сред политически лица и медии “, показват създателите на отчета.
Те означават и че няколко журналистически организации са алармирали за онлайн тормоз и физически похищения против публицисти у нас.
Като евентуален проблем се показват законодателните начинания в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с задгранично финансиране.
„ Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от основните въпроси, повдигнати от митингите, почнали през лятото на 2020 година и все по този начин се чака от управляващите да реализират поредни триумфи с дефинитивни присъди по корупционни каузи от висок сан “, пишат от Европейска комисия.
Отбелязва се още, че, макар съществуването на правна рамка за спора на ползи, към момента има опасения във връзка с лобирането, което на процедура е нерегулирано.
Въпреки поръчките на ръководещите за промени, които да подсигуряват салдото на силите в правосъдната система, Европейската комисия обръща внимание, че и препоръчаните все още промени не подсигуряват същински без значение следствие на основния прокурор.
Причината – процедурата по избирането на специфичен обвинител, който да се занимава с сходни случаи. Тя е в ръцете на Висш съдебен съвет, а там основният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и евентуално политическите назначения, идващи също от Прокуратура на Република България, имат огромно въздействие.
„ Липсата на бистрота на медийната благосъстоятелност се смята за мотив за терзание. Правната рамка против политически вмешателства не не разрешава на политици да имат медии и има открити връзки сред политически лица и медии “, показват създателите на отчета.
Те означават и че няколко журналистически организации са алармирали за онлайн тормоз и физически похищения против публицисти у нас.
Като евентуален проблем се показват законодателните начинания в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с задгранично финансиране.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ