Евробарометър: Българите най-често са изложени на дезинформация и фалшиви новини
Българите най-често са били изложени на дезинформация и подправени вести. Това демонстрира, което хвърля взор върху медийните привички, доверието в другите медийни източници, както и отношението към дезинформацията.
То демонстрира, че усещанията на европейските жители са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в разнообразни медии.
За три четвърти от интервюираните (75%)телевизията господства като главен източник на информация. За България този % доближава 86. Като цяло европейците имат най-високо доверие в публичните медии (49%), следвани от печата (39% )и частните телевизионни канали и радиостанции (27%), демонстрира изследването.
За България тези проценти са под междинните за Европейския съюз, за сметка на информация получавана от другари (25% при приблизително 14% за ЕС), блогове и подкасти (23% при приблизително 11% за ЕС), видеоплатформи (19% при приблизително 11% за ЕС)иинфлуенсъри (7% при приблизително 5% за ЕС).
Информираност и запомняне на медийна информация
Проучването демонстрира, че европейците се интересуват най-вече от националните политически тематики (посочени от 50% от анкетираните). По-малък е ползата към европейските и интернационалните въпроси (46%), както и към локалните вести (47%).
72% от респондентите си спомнят, че наскоро са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по малкия екран или по радиото.
57% наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.
Запомнянето на новините за Европейски Съюз варира сред 57% във Франция и 90% в Румъния.
Запомнянето на новините по отношение на Екологичен потенциал се движи сред 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни привички
С дял от 75% малкия екран господства като главен източник на вести, изключително за жителите над 55 години.
Следващи в класацията,на огромна отдалеченост от медийния водач, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и обществените медийни платформи и блогове (26%).
Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) дефинира вестниците и списанията като главен източник на вести. В България едвам 13 на 100 от популацията чете вестници при приблизително 21% в Европейски Съюз. За това пък близо половината от българите (47%)всеки ден употребяват обществените медии при приблизително една четвърт за Европейски Съюз (26%).
По-младите са доста по-склонни да употребяват обществени медийни платформи и блогове за достъп до вести (46% от 15- 24-годишните по отношение на 15% от хората над 55 години).
Въпреки че обичайните източници на вести, изключително малкия екран, са значими, 88% от интервюираните получават най-малко някои онлайн вести посредством смарт телефон, компютър или преносим компютър.
43% от респондентите употребяват уеб страницата на източника на вести (например уеб страница на вестник) за достъп до вести онлайн, а 31% четат публикации или изявления, които се появяват в техните онлайн обществени мрежи.
Достъпът до новинарски изявления посредством обществените мрежи е още по-голям за младежите (43% от лицата на възраст 15- 24 години по отношение на 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско наличие онлайн към момента е по-скоро изключение , защото 70% от хората, които имат достъп до вести онлайн, биха употребявали единствено гратис новинарско наличие или новинарски услуги онлайн.
Медийни източници с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на обичайните електронни и печатни медии, в това число на тяхното онлайн наличие, повече в сравнение с онлайн новинарските платформи и каналите на обществените медии.
Независимо дали става дума за техния „ главен канал “ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите чакат публичните малките екрани и радиостанции да показват достоверни вести, следвани от печата, посочен от 39% от интервюираните.
От своя страна частните малките екрани и радиостанции са маркирани като благонадежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните малките екрани и радиостанции са най-надеждният източник на вести.
Още по-радикално е отношението към обичайните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария , където за най-достоверен източник се считат „ хора и другарски групи, следвани в обществените медии “.
Значението на доверието също излиза на напред във времето, когато интервюираните би трябвало да посочат какво би ги предиздвикало да отворят новинарска публикация онлайн. Докато 54% са стимулирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е значимо да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската публикация.
Дезинформация и подправени вести
Над една четвърт от интервюираните (28%) считат, че през последните седем дни доста постоянно или постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести.
Респондентите в България като цяло са най-склонни да дават отговор, че постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести през последните седем дни - 55% от тях считат, че това им се случва „ доста постоянно “ или „ постоянно “.
Най-малко склонни да настояват това са жителите на Нидерландия. Едва 3% считат, че „ доста постоянно “ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „ постоянно “.
По-голямата част от интервюираните се усещат уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и подправените новини- 12% са „ доста уверени “, а 52% - „ до известна степен уверени “. Нивото на убеденост при разграничаването сред същински и подправени вести понижава с възрастта и се усилва с просветителното ниво.
Проучването
Експресното изследване на Евробарометър е извършено от „ Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс “(Ipsos European Public Affairs). Международната компания за социологически изследвания е интервюирала представителна извадка от жители на Европейски Съюз на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те държави- членки на Европейския съюз.
Проучването е направено в интервала сред 26 април и 11 май 2022 година посредством 52 347 изявленията през уеб основана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като са били употребявани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа.
Резултатите от прочуването в Европейски Съюз са статистически претеглени по отношение на броя на популацията във всяка страна.
То демонстрира, че усещанията на европейските жители са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в разнообразни медии.
За три четвърти от интервюираните (75%)телевизията господства като главен източник на информация. За България този % доближава 86. Като цяло европейците имат най-високо доверие в публичните медии (49%), следвани от печата (39% )и частните телевизионни канали и радиостанции (27%), демонстрира изследването.
За България тези проценти са под междинните за Европейския съюз, за сметка на информация получавана от другари (25% при приблизително 14% за ЕС), блогове и подкасти (23% при приблизително 11% за ЕС), видеоплатформи (19% при приблизително 11% за ЕС)иинфлуенсъри (7% при приблизително 5% за ЕС).
Информираност и запомняне на медийна информация
Проучването демонстрира, че европейците се интересуват най-вече от националните политически тематики (посочени от 50% от анкетираните). По-малък е ползата към европейските и интернационалните въпроси (46%), както и към локалните вести (47%).
72% от респондентите си спомнят, че наскоро са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по малкия екран или по радиото.
57% наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент.
Запомнянето на новините за Европейски Съюз варира сред 57% във Франция и 90% в Румъния.
Запомнянето на новините по отношение на Екологичен потенциал се движи сред 39% във Франция и 85% в Малта.
Медийни привички
С дял от 75% малкия екран господства като главен източник на вести, изключително за жителите над 55 години.
Следващи в класацията,на огромна отдалеченост от медийния водач, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и обществените медийни платформи и блогове (26%).
Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) дефинира вестниците и списанията като главен източник на вести. В България едвам 13 на 100 от популацията чете вестници при приблизително 21% в Европейски Съюз. За това пък близо половината от българите (47%)всеки ден употребяват обществените медии при приблизително една четвърт за Европейски Съюз (26%).
По-младите са доста по-склонни да употребяват обществени медийни платформи и блогове за достъп до вести (46% от 15- 24-годишните по отношение на 15% от хората над 55 години).
Въпреки че обичайните източници на вести, изключително малкия екран, са значими, 88% от интервюираните получават най-малко някои онлайн вести посредством смарт телефон, компютър или преносим компютър.
43% от респондентите употребяват уеб страницата на източника на вести (например уеб страница на вестник) за достъп до вести онлайн, а 31% четат публикации или изявления, които се появяват в техните онлайн обществени мрежи.
Достъпът до новинарски изявления посредством обществените мрежи е още по-голям за младежите (43% от лицата на възраст 15- 24 години по отношение на 24% от респондентите над 55 години).
Плащането за новинарско наличие онлайн към момента е по-скоро изключение , защото 70% от хората, които имат достъп до вести онлайн, биха употребявали единствено гратис новинарско наличие или новинарски услуги онлайн.
Медийни източници с най-голямо доверие
Гражданите се доверяват на обичайните електронни и печатни медии, в това число на тяхното онлайн наличие, повече в сравнение с онлайн новинарските платформи и каналите на обществените медии.
Независимо дали става дума за техния „ главен канал “ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите чакат публичните малките екрани и радиостанции да показват достоверни вести, следвани от печата, посочен от 39% от интервюираните.
От своя страна частните малките екрани и радиостанции са маркирани като благонадежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните малките екрани и радиостанции са най-надеждният източник на вести.
Още по-радикално е отношението към обичайните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария , където за най-достоверен източник се считат „ хора и другарски групи, следвани в обществените медии “.
Значението на доверието също излиза на напред във времето, когато интервюираните би трябвало да посочат какво би ги предиздвикало да отворят новинарска публикация онлайн. Докато 54% са стимулирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е значимо да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската публикация.
Дезинформация и подправени вести
Над една четвърт от интервюираните (28%) считат, че през последните седем дни доста постоянно или постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести.
Респондентите в България като цяло са най-склонни да дават отговор, че постоянно са били изложени на дезинформация и подправени вести през последните седем дни - 55% от тях считат, че това им се случва „ доста постоянно “ или „ постоянно “.
Най-малко склонни да настояват това са жителите на Нидерландия. Едва 3% считат, че „ доста постоянно “ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „ постоянно “.
По-голямата част от интервюираните се усещат уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и подправените новини- 12% са „ доста уверени “, а 52% - „ до известна степен уверени “. Нивото на убеденост при разграничаването сред същински и подправени вести понижава с възрастта и се усилва с просветителното ниво.
Проучването
Експресното изследване на Евробарометър е извършено от „ Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс “(Ipsos European Public Affairs). Международната компания за социологически изследвания е интервюирала представителна извадка от жители на Европейски Съюз на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те държави- членки на Европейския съюз.
Проучването е направено в интервала сред 26 април и 11 май 2022 година посредством 52 347 изявленията през уеб основана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като са били употребявани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа.
Резултатите от прочуването в Европейски Съюз са статистически претеглени по отношение на броя на популацията във всяка страна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ