„Бабинден – женско царство“
„ Бабинден – женско царство “ – по този начин народът ни назовава веселието, което съпровожда празника Бабинден, напомни доктор Ирина Димитрова, основен организатор в музей „ Етър “. На този ден – 08 януари, (21 януари – остарял стил) се уважава бабата акушерка в селото, изродила чеда в фамилиите. Празнува се за здраве на майките и за омилостивяване на детските заболявания.
Д-р Ирина Димитрова описа, че празникът се свързва с тайнството на осветената по Ивановденските традиции вода. Още на предния ден, или рано сутринта, бабата акушерка обикаля домовете на своите „ бабинчета “. Умива дечицата с мълчана и непита вода, намазва челцата им с мед, поставя вълна и просо и назовава: „ Да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се гоиш като пчели по пчелишник “.
По думите на основния организатор на музей „ Етър “ в някои краища на България, бабата подарява детенцето с усукана вълна – да му порастват мустачките, в случай че е момче, или да му порастат косите, в случай че е момиче.
„ Тази вълна майката поставя до люлката, че като порасте детето от нея да му създадат връвчиците за първите цървулки. Бабата благославя майката и момата в къщата и намазва девойката с „ бабин медец “.
На самия Бабинден след пладне всяка майка на дете до тригодишна възраст подготвя блага за бабата, сапун и варакосана китка босилек. Отива в дома ѝ, където измиват ритуално ръцете ѝ под плодно дръвче или розов шубрак. Отвисоко дамите подават сапуна, а бабата преднамерено го изпуска, да се приплъзне отдолу под ръцете, с цел да се раждат елементарно бебетата.
На събирането при бабата идват всички родилки през годината в селото, на които е бабувала домакинята. Те носят пита и кравай за общата почерпка. Интересен е обичаят „ засяване “, който бабата акушерка прави над трапезата за плодовитост на дамите като поръсва храната с сито, цялостно с просо. На някои места донесените от майките краваи се натрупват един върху различен, а бабата се крие зад тях със повеля да не се вижда от новородените през годината. Бабата прекадява трапезата и под полите на дамите за здраве и да се раждат повече деца. Веселието продължава с „ бабино хоро “ и ритуалното окъпване на бабата, наречено „ влегуване “. Отнесена с почести на ръце или на особено подготвен за задачата колесар до близката река или чешма, бабата се пръска или измива с вода. После я връщат в къщата ѝ, а веселието продължава с доста смях и смешки. На този ден е желателно мъжете да не вървят по улиците, тъй като подпийналите и развеселени дами им желаят откуп и се майтапят с тях. “
В по-ново време символиката на празника Бабинден е изменена през 1951 година и 21 януари Бабинден е разгласен за ден на родилната помощ. На доста места честват и дамите, които са отгледали свои внучета, а по селата хората вършат възстановки на обичая, търсейки мотив да се повеселят и да почетат дамата като знак на живота. “
Д-р Ирина Димитрова описа, че празникът се свързва с тайнството на осветената по Ивановденските традиции вода. Още на предния ден, или рано сутринта, бабата акушерка обикаля домовете на своите „ бабинчета “. Умива дечицата с мълчана и непита вода, намазва челцата им с мед, поставя вълна и просо и назовава: „ Да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се гоиш като пчели по пчелишник “.
По думите на основния организатор на музей „ Етър “ в някои краища на България, бабата подарява детенцето с усукана вълна – да му порастват мустачките, в случай че е момче, или да му порастат косите, в случай че е момиче.
„ Тази вълна майката поставя до люлката, че като порасте детето от нея да му създадат връвчиците за първите цървулки. Бабата благославя майката и момата в къщата и намазва девойката с „ бабин медец “.
На самия Бабинден след пладне всяка майка на дете до тригодишна възраст подготвя блага за бабата, сапун и варакосана китка босилек. Отива в дома ѝ, където измиват ритуално ръцете ѝ под плодно дръвче или розов шубрак. Отвисоко дамите подават сапуна, а бабата преднамерено го изпуска, да се приплъзне отдолу под ръцете, с цел да се раждат елементарно бебетата.
На събирането при бабата идват всички родилки през годината в селото, на които е бабувала домакинята. Те носят пита и кравай за общата почерпка. Интересен е обичаят „ засяване “, който бабата акушерка прави над трапезата за плодовитост на дамите като поръсва храната с сито, цялостно с просо. На някои места донесените от майките краваи се натрупват един върху различен, а бабата се крие зад тях със повеля да не се вижда от новородените през годината. Бабата прекадява трапезата и под полите на дамите за здраве и да се раждат повече деца. Веселието продължава с „ бабино хоро “ и ритуалното окъпване на бабата, наречено „ влегуване “. Отнесена с почести на ръце или на особено подготвен за задачата колесар до близката река или чешма, бабата се пръска или измива с вода. После я връщат в къщата ѝ, а веселието продължава с доста смях и смешки. На този ден е желателно мъжете да не вървят по улиците, тъй като подпийналите и развеселени дами им желаят откуп и се майтапят с тях. “
В по-ново време символиката на празника Бабинден е изменена през 1951 година и 21 януари Бабинден е разгласен за ден на родилната помощ. На доста места честват и дамите, които са отгледали свои внучета, а по селата хората вършат възстановки на обичая, търсейки мотив да се повеселят и да почетат дамата като знак на живота. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ