Историята на първата мартеница
Баба Марта е един от най-тачените български традиции с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година.
Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
Коя е Баба Марта
Тя е митичен персонаж в българския фолклор. В националните вярвания, показани в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с името на месеца.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са показани като братя с пикантен характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра, която ту е усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Първата мартеница
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Още къде се съблюдава обичаят с мартениците
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец.
Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Защо са бели и червени
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Докога се носят мартениците
Мартениците се смъкват или на 9 март - църковния празник на св. 40 мъченици, или на 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
На 1 март имен ден честват всички с имената Евдокий и Евдокия
Православната черква празнува паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава " доброжелание " и " благосклонност ".
Вярва се, че дамите с това име са с добър и спокоен темперамент. Евдокия държи на честността и справедливостта, само че все пак добродушният ѝ темперамент може да елементарни всяка неистина и неточност.
.
Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
Коя е Баба Марта
Тя е митичен персонаж в българския фолклор. В националните вярвания, показани в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с името на месеца.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са показани като братя с пикантен характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра, която ту е усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Първата мартеница
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Още къде се съблюдава обичаят с мартениците
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец.
Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Защо са бели и червени
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено.
Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Докога се носят мартениците
Мартениците се смъкват или на 9 март - църковния празник на св. 40 мъченици, или на 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
На 1 март имен ден честват всички с имената Евдокий и Евдокия
Православната черква празнува паметта на св. Евдокия. От гръцки името означава " доброжелание " и " благосклонност ".
Вярва се, че дамите с това име са с добър и спокоен темперамент. Евдокия държи на честността и справедливостта, само че все пак добродушният ѝ темперамент може да елементарни всяка неистина и неточност.
.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ