Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от

Аз имам вяра, че всяко нещо в живота ни стартира от една мисъл. Какъвто и да е казусът, това, което ни се случва, не е нищо повече от външен резултат на мислите вътре в нас.

Дори омразата към себе си е единствено ненавист към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако да вземем за пример си мислите: „ Аз съм неприятен човек “, тази мисъл основава чувство за ненавист към себе си и вие стартирате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали чувството.

Мислите могат да се трансформират. Съзнателно си подберете нова мисъл, да вземем за пример: „ Аз съм прелестен. “ Промените ли мисълта, трансформира се и възприятието. Всяка наша мисъл основава бъдещето ни.

Силата постоянно е в сегашния миг. Този миг е всичко, което имаме.

Онова, което изберем да мислим, имаме вяра и споделяме в този момент, основава преживяванията ни на следващия ден, идващия месец, следващата година и така нататък

Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си в този момент, избираме ли ги по този начин деликатно, както бихме избрали подарък за безценен другар, ще притежаваме властта да дефинираме сами пътя си в живота.

Ако се съсредоточим върху предишното, няма да имаме задоволително сила, която да вложим в сегашния миг.

А в случай че живеем в бъдещето, ще живеем във фикция.

Единствено сегашният миг е действителен. В него стартира процесът на смяната в нас.

Ние сме тези, които страдат, в случай че не се разделяме с предишните неправди.

Даваме на събитията и хората от предишното власт над себе си и те ни държат в психическо иго. Затънем ли в „ непрощаване “, те не престават да ни управляват. Затова е толкоз значимо да се работи върху прошката.

Прошката – прощаването на хората, които са ни предизвикали болежка, е сбогуване със самоличността ни на засегнати. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болежка, яд и контраобвинения, които ни държат в плен на личните ни премеждия.

Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдалчество, комплициране, непохватност, обезсърчение и човечност.

След като освободим тези усеща и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

Да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек.

Обичта към себе си прави чудеса в живота ни. Не става дума за суетливост или надменност, или пренебрежителност – това не е обич. То е просто боязън, приказвам за това да почитате себе си и да сте признателни за чудото, което в действителност съставляват тялото и мозъкът ни.

Любовта съгласно мен е признателност – дотам, че да извърши сърцето ми до краен лимит и да стартира да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока.

Намираме си дефекти и се подлагаме на критика непрестанно. Злоупотребяваме с телата си посредством храната, алкохола и опиатите.

Приемаме, че не сме почтени за любов. Страх ни е да желаяме прилична цена за труда си. Създаваме заболявания и премеждия в телата си.

Отлагаме неща, от които бихме имали изгода.

Живеем в безпорядък и безвластие. Задлъжняваме и се обременяваме. Привличаме към себе си любовници и другари, които ни подценяват.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ  в  Телеграм :

Вижте още: Главоболие изпитваме, когато отхвърляме себе си – ЛУИЗ ХЕЙ