Ето колко ще лежи в затвора синът на Царя на халвите и локумите, убил баща си заради ослепителна блондинка
" Аз убих татко си. " С тези думи 23-годишният Виктор Василев, който на 25 февруари 2018 година лиши живота на личния си татко Иван Христов в дома им в село Добревци, признал за осъщественото злочинство. Близки на фамилията твърдяха, че той го е прострелял в главата със законно притежаваната ловна пушка поради скандал за русокоска, държанка на бащата, която съгласно сина желала да вземе парите на фамилията. Върховен касационен съд взе дефинитивно решение, а точно - килърът на " Царя на халвите и локумите " да лежи 15 години в пандиза.
С Решение № 50181/24.01.2023 година по наказателно дело № 528/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 373/2020 година на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на Виктор Василев против въззивното решение, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 352/2019 година на Окръжен съд – Ловеч. С нея подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 25.02.2018 година в къща в с. Добревци, общ. Ябланица, посредством производство на изстрел с ловна пушка съзнателно умъртвил татко си Иван Христов (известен като Царя на халвата). Наложено му е наказване " отнемане от независимост “ за период от 15 години.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема за неоснователни отправените в жалбата упреци за значително нарушаване на процесуалните правила. Направената от Апелативен съд – Велико Търново доказателствена оценка на самопризнанието на подсъдимия е в цялостно сходство с условията на наредбата на член 116 от Наказателно-процесуален кодекс, съдържаща възбрана неоправдателната присъда да е постановена изолирано върху доказателства, събрани от обясненията на подсъдимия, които го уличават в осъществяване на закононарушението. Позицията на въззивната инстанция, съгласно която като меродавен доказателствен източник следва да бъде ценена точно информацията, подадена от Василев в границите на извършения му в досъдебното произвеждане разпит, е безапелационно предпазена в претекстовете, защото е построена въз основа на сложен разбор на наличната доказателствена цялост, регистрирана в поддръжка на обясненията на подсъдимия, че той е създател на действието, както и че огнестрелното пострадване, предизвикало гибелта, е създадено точно с оръжието, което той е предал с протокол за непринудено предаване.
Фактическите заключения в частта от претекстовете, обвързвана с механизма на действието и средството, с което е осъществено, са образувани процесуално вярно, показват висшите съдии. Събраният доказателствен материал е бил оценен в сходство с разпоредбите на формалната логичност, вследствие на което следеният съд е достигнал до предпазен с обосновка извод, че подсъдимият е предизвикал гибелта на татко си, като е създал два изстрела с персонално притежаваното си огнестрелно оръжие, единият от които е бил съдбовен.
Контролираната инстанция безпричинно е упрекната в игнориране на заключението на повторната петорна сложна психиатрична и психична експертиза. Според висшите съдии, както експертизата, на която касаторът слага акцент, по този начин и останалите назначени експертизи, имащи за задача да изследват държанието на подсъдимия на плоскостта на това дали има данни за физиологичен афект, са били в детайли разисквани и оценени от проверявания съд, който е подходил извънредно точно и деликатно при оценката им.
Оплакването за нарушаване на закона в касационната тъжба е изведено преди всичко като последица от позволените нарушавания на процесуалните правила, регламентиращи доказателствената и аналитична активност на въззивния съд и на задължението му да вземе всички ограничения за изясняване на обективната истина. Посочените пороци не са налице, установи тричленният състав на Върховен касационен съд. Приетите в действителност условия от двете инстанции по обстоятелствата са били подведени под нормата на член 116, т. 3, прочие 1 във вр. с 115 от Наказателен кодекс. Установени посредством съответните доказателствени начини са били всички детайли от обективната и субективна страна на това действие и вярно са били квалифицирани като закононарушение точно по този незаконен състав от Наказателен кодекс.
Според висшите съдии вярно въззивният съд е приел липса на положение на физиологичен афект у подсъдимия, защото не е установил съществуване и на юридическата причина за опция за използване на тази законова подготовка. Обоснован и подобаващ на доказателствата е изводът, че не държанието на потърпевшия, а това на подсъдимия е непозволено. Именно Василев е този, който в ранния следобяд на инкриминираната дата е посетил в къс времеви порядък трикратно дома, населяван от татко му. След първите две визити, подразнен от извършения сред двамата диалог, подсъдимият е напуснал дома на татко си, посетил този, в който живее и от който взел законно притежаваното си ловно оръжие, след което се върнал още веднъж в дома на татко си, като при влизането си там създал два изстрела, единият от които бил съдбовен. " Именно тази поредност от съзнателни, подредени и целенасочени дейности на подсъдимия Василев вярно са били разисквани от въззивния съд, който е стигнал до правилен извод по отношение на вярното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, квалифицирал действието като закононарушение по член 116 т. 3, прочие 1 вр. член 115 от Наказателен кодекс “, безапелационни са висшите съдии.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд безпричинно е и недоволството за очевидна неправда на наложеното наказване. Въззивният съд е бил извънредно деликатен, когато е утвърждавал активността на окръжния съд по индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказване, което е несъмнено при превес на смекчаващите отговорността условия в минималния очакван размер. Не е налице противоречие сред степента на социална заплаха на действието и дееца, от една страна, и отмерения размер държавна насила, от друга, заради което не се постанова изменение на обжалваното решение в санкционната му част, пишат висшите съдии.
С Решение № 50181/24.01.2023 година по наказателно дело № 528/2022 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 373/2020 година на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не предстои на обжалване.
Делото е формирано по касационна тъжба на Виктор Василев против въззивното решение, с което е доказана присъдата по н.о.х.д. № 352/2019 година на Окръжен съд – Ловеч. С нея подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 25.02.2018 година в къща в с. Добревци, общ. Ябланица, посредством производство на изстрел с ловна пушка съзнателно умъртвил татко си Иван Христов (известен като Царя на халвата). Наложено му е наказване " отнемане от независимост “ за период от 15 години.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема за неоснователни отправените в жалбата упреци за значително нарушаване на процесуалните правила. Направената от Апелативен съд – Велико Търново доказателствена оценка на самопризнанието на подсъдимия е в цялостно сходство с условията на наредбата на член 116 от Наказателно-процесуален кодекс, съдържаща възбрана неоправдателната присъда да е постановена изолирано върху доказателства, събрани от обясненията на подсъдимия, които го уличават в осъществяване на закононарушението. Позицията на въззивната инстанция, съгласно която като меродавен доказателствен източник следва да бъде ценена точно информацията, подадена от Василев в границите на извършения му в досъдебното произвеждане разпит, е безапелационно предпазена в претекстовете, защото е построена въз основа на сложен разбор на наличната доказателствена цялост, регистрирана в поддръжка на обясненията на подсъдимия, че той е създател на действието, както и че огнестрелното пострадване, предизвикало гибелта, е създадено точно с оръжието, което той е предал с протокол за непринудено предаване.
Фактическите заключения в частта от претекстовете, обвързвана с механизма на действието и средството, с което е осъществено, са образувани процесуално вярно, показват висшите съдии. Събраният доказателствен материал е бил оценен в сходство с разпоредбите на формалната логичност, вследствие на което следеният съд е достигнал до предпазен с обосновка извод, че подсъдимият е предизвикал гибелта на татко си, като е създал два изстрела с персонално притежаваното си огнестрелно оръжие, единият от които е бил съдбовен.
Контролираната инстанция безпричинно е упрекната в игнориране на заключението на повторната петорна сложна психиатрична и психична експертиза. Според висшите съдии, както експертизата, на която касаторът слага акцент, по този начин и останалите назначени експертизи, имащи за задача да изследват държанието на подсъдимия на плоскостта на това дали има данни за физиологичен афект, са били в детайли разисквани и оценени от проверявания съд, който е подходил извънредно точно и деликатно при оценката им.
Оплакването за нарушаване на закона в касационната тъжба е изведено преди всичко като последица от позволените нарушавания на процесуалните правила, регламентиращи доказателствената и аналитична активност на въззивния съд и на задължението му да вземе всички ограничения за изясняване на обективната истина. Посочените пороци не са налице, установи тричленният състав на Върховен касационен съд. Приетите в действителност условия от двете инстанции по обстоятелствата са били подведени под нормата на член 116, т. 3, прочие 1 във вр. с 115 от Наказателен кодекс. Установени посредством съответните доказателствени начини са били всички детайли от обективната и субективна страна на това действие и вярно са били квалифицирани като закононарушение точно по този незаконен състав от Наказателен кодекс.
Според висшите съдии вярно въззивният съд е приел липса на положение на физиологичен афект у подсъдимия, защото не е установил съществуване и на юридическата причина за опция за използване на тази законова подготовка. Обоснован и подобаващ на доказателствата е изводът, че не държанието на потърпевшия, а това на подсъдимия е непозволено. Именно Василев е този, който в ранния следобяд на инкриминираната дата е посетил в къс времеви порядък трикратно дома, населяван от татко му. След първите две визити, подразнен от извършения сред двамата диалог, подсъдимият е напуснал дома на татко си, посетил този, в който живее и от който взел законно притежаваното си ловно оръжие, след което се върнал още веднъж в дома на татко си, като при влизането си там създал два изстрела, единият от които бил съдбовен. " Именно тази поредност от съзнателни, подредени и целенасочени дейности на подсъдимия Василев вярно са били разисквани от въззивния съд, който е стигнал до правилен извод по отношение на вярното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, квалифицирал действието като закононарушение по член 116 т. 3, прочие 1 вр. член 115 от Наказателен кодекс “, безапелационни са висшите съдии.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд безпричинно е и недоволството за очевидна неправда на наложеното наказване. Въззивният съд е бил извънредно деликатен, когато е утвърждавал активността на окръжния съд по индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказване, което е несъмнено при превес на смекчаващите отговорността условия в минималния очакван размер. Не е налице противоречие сред степента на социална заплаха на действието и дееца, от една страна, и отмерения размер държавна насила, от друга, заради което не се постанова изменение на обжалваното решение в санкционната му част, пишат висшите съдии.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ