...Аз съм отломка не от една българска мечта, а от

"...Аз съм отломка не от една българска фантазия, а от една българска заблуда, илюзията, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим нелепостта на властниците си. Двеста хиляди мъже оставиха костите си, с цел да осъществен илюзиите им. Тука на Балканите не си сбъдваме фантазиите, ами си ги давим. Давим си ги в кръв. И единствено който види тая кръв знае, че годините немат значение, и страните немат.

Човеците са значими. Като легнеш у окопа - сички вкупом ги едат бълхите - и сърбите, и българете, и шиптарете. Турците и евреите - и тех. Нема Рамазан, нема Шабат - за бълхите е все Курбан Байрам! Туй ще рече, че кръвта е една и съща...

Ех, Йовано, Йованке... Яз те дома чекам, дома да ми дойдеш. А ти не доладяш душо, сърце мое, Йовано. А те очаквам, Йовано, ария да ми изпееш... Како майка сина имала, се що наследник иская, се му майка давала, а наследник - болен. Болен откогато се родиа.

Да ми пееш по какъв начин са разцъфтели бахчите, разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен. Болен откогато се родиа. Да ми пееш по какъв начин и аз по мръкло лутам, ноч ме пие, месечина ме пие, нищо ми ние. Здрав съм... А болен. Е затуй те чекам, Йовано, дома да ми дойдеш, а ти не доладяш душо, сърце мое,

Йовано... Йовано... Йовано... "

Напусна ни Джоко Росич. Напусна ни един огромен артист с незабравимо наличие и глас, който ще кънти в нас още дълги години. Но си отиде и един популярен Човек, притежаващ невероятен магнетизъм, тъй като идваше от чистото му сърце и душевна мощ. До сетните си дни, той беше влюбен в живота, в красивата ни страна и нашия народ, за който непоколебимо твърдеше, че е най- положителният и работливият.

Да се поклоним пред паметта му!

22.2.2014 година