Румяна Коларова: Убедена съм, че в рамките на ПП, БСП и ДБ отношенията са доста обтегнати
Аз съм изцяло уверена, че в границите на тези три партии – „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “, сигурно има много обтегнати връзки – както на кардинална основа, по този начин и на някакъв тип опортюнистична основа. “ Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria политологът проф. Румяна Коларова.
„ На кардинална основа, раздалечаването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ е очевадно. И то върви най-много по линия на това, което ние назоваваме „ социално-икономическа линия “. Политическа партия от ден на ден и повече се самоопределя, и в някаква степен провежда своята акция, като лява партия. Докато е ясно, че Демократична България - е, ние бихме очаквали „ зелените “ да са десни и никога „ Да, България “ не са напълно десни – само че там, да кажем, е нещо либерално-центристко, в случай че би трябвало да го нареждаме. Но във връзка с стопански ограничения, те са за доста прецизно съблюдаване на бюджета, да вземем за пример “, разясни тя.
„ Второто раздалечаване е доста по-тежко. И то е сред Българска социалистическа партия и останалите по геополитическа линия “, добави проф. Коларова.
Според сътрудника ѝ Страхил Делийски, главният проблем не са другите идеологически позиции.
„ Ние имаме Народно заседание със седем партии, зад които стоят не толкоз доста гласоподаватели. Това е основният проблем, от позиция въобще на упованията в случай че бъде формирано държавно управление, какво ще прави това държавно управление “, показва той.
„ Първо, очевидно е, че то ще бъде функционалност на комплицирани политически връзки при образуването на болшинство. И второ, то ще се употребява с поддръжката не повече от една осма от гласоподавателите в България “, уверен е политологът.
„ При тази акция, която имахме, при тези връзки сред другите групи, партийни агитки и тези, които не гласоподаваха, рискът всяко едно решение на това държавно управление с ниска поддръжка да бъде оспорено от някаква задоволително огромна обществена група, е огромен. Много мъчно ще се ръководи “, счита Делийски.
Проф. Румяна Коларова показва, че ниската изборна интензивност се преглежда като съображение да се търсят политически планове отвън този парламент.
„ И в случай че на основата на тази ниска изборна интензивност има субекти, чиято тактика е да създадат нов политически план, то тогава мотивацията да се направи държавно управление в границите на този парламент мощно понижава, и надлежно мощно се усилва мотивацията да се тръгне към последващи избори “, предвижда тя.
„ На кардинална основа, раздалечаването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ е очевадно. И то върви най-много по линия на това, което ние назоваваме „ социално-икономическа линия “. Политическа партия от ден на ден и повече се самоопределя, и в някаква степен провежда своята акция, като лява партия. Докато е ясно, че Демократична България - е, ние бихме очаквали „ зелените “ да са десни и никога „ Да, България “ не са напълно десни – само че там, да кажем, е нещо либерално-центристко, в случай че би трябвало да го нареждаме. Но във връзка с стопански ограничения, те са за доста прецизно съблюдаване на бюджета, да вземем за пример “, разясни тя.
„ Второто раздалечаване е доста по-тежко. И то е сред Българска социалистическа партия и останалите по геополитическа линия “, добави проф. Коларова.
Според сътрудника ѝ Страхил Делийски, главният проблем не са другите идеологически позиции.
„ Ние имаме Народно заседание със седем партии, зад които стоят не толкоз доста гласоподаватели. Това е основният проблем, от позиция въобще на упованията в случай че бъде формирано държавно управление, какво ще прави това държавно управление “, показва той.
„ Първо, очевидно е, че то ще бъде функционалност на комплицирани политически връзки при образуването на болшинство. И второ, то ще се употребява с поддръжката не повече от една осма от гласоподавателите в България “, уверен е политологът.
„ При тази акция, която имахме, при тези връзки сред другите групи, партийни агитки и тези, които не гласоподаваха, рискът всяко едно решение на това държавно управление с ниска поддръжка да бъде оспорено от някаква задоволително огромна обществена група, е огромен. Много мъчно ще се ръководи “, счита Делийски.
Проф. Румяна Коларова показва, че ниската изборна интензивност се преглежда като съображение да се търсят политически планове отвън този парламент.
„ И в случай че на основата на тази ниска изборна интензивност има субекти, чиято тактика е да създадат нов политически план, то тогава мотивацията да се направи държавно управление в границите на този парламент мощно понижава, и надлежно мощно се усилва мотивацията да се тръгне към последващи избори “, предвижда тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ