Дали зимите идват при хората, или хората живеят в зимите
Аз не пиша за изгреви, пиша за залези, пиша за отминалото, което следва. Пиша за сладките непознанства, преди да се трансфорат в познатите отминали дни.
Ако си огромен, знаеш всичко за обичането, в случай че си дребен, знаеш повече. Но в случай че формулата е вярна, когато си огромен и знаеш повече за любовта, започваш да броиш пресметливо обичанията, даванията, взиманията. Разтърсваш глава, мърмориш, че любовта значи прекалено много сладко, прекомерно тръпчиво в горчивото, прекомерно болно сърце , прекомерно засегнато его.
- Погреби егото - споделям аз - напук.
Зимно и студено не даваш обич на искащите я, когато си прекомерно огромен, а никой не е толкоз огромен, че да не мога да го обичам напук .
Зимна съм.
Thinkstock
Искам да съм зимна. Движенията на дамите постоянно наподобяват на придвижване на лед. Иска ми се да съм твърда като зимата. Инатливо твърда, без упования.
Да бъда нужна, когато някой цялостни буркани със мемоари от предишното. Да ги натъпча за него с обич и със слънце, та да има за всичките му дълги зимни месеци .
И в случай че по този начин е писано, след това да се върна в своята зима сама, без потребност от храна, без вяра за къса лятна почивка. Но пък спокойна, че съм била нова за някого, че съм била хладина след жегите и мека топлота преди студа.
Искам да съм мъдра като старостта. И даже когато падам като есенно листо, да нося наслада в нечий албум с флорален хербарий или светлината в очите на дете, което ще ме вдигне с върха на миглите си и ще ме изпрати да хвърча.
Thinkstock
Искам тази наслада напук. Често ме питат, за какво отивам на работа с метро? Защо ли, тъй като срещам хората, тъй като мога да се дръзвам с глас измежду цялостния вагон и поглеждайки над главите им, виждам че до всеки има някой, само че той не го знае.
Наскоро Edna заран организирах доста другарски диалог с 10-годишно момченце, отстъпих му място, с цел да се хване. То ме попита: "Теб кой те е научил да се усмихваш толкоз рано сутринта, виж че всички още спят? "
- Този, който ги разсънва - споделих аз.
Thinkstock
Искам да съм това чувство, че годината е била прелестна. Искам да съм меко одеяло за някого. Пътека от цветни листа. Онази точка в тавана, която си е единствено твоя. Капчица от дъжд върху изсъхнало листо. Птица, която си потегля, само че това не те прави печален, тъй като в действителност аз в никакъв случай не си потеглям в действителност...
Някъде сред дребното момиче и огромната жена в мен живее Edna непораснала Марина, която инатливо се надява да се научи да обича, даже и да не я обичат.
Вероятно това ще се случи, когато нищо друго не ѝ е нужно. Когато няма носталгия по лятото, нито боязън от зимата. Когато има единствено през днешния ден и тя е единствено оня утопичен шоколадов сърпрайз, който към този момент е дала на някой същински обичан.
Thinkstock
И потопила се в новото на следващия ден, ще е като разтворена книга, като обичан откъс от Ремарк: “Хубав бе животът, който туптеше в нея, който я бе основал такава, каквато е, основал я бе тайнствено посредством сливането на две кафези, основал я бе от нищо в топлината на една вътрешност.
Същата неразбираема мистерия, че цялото дърво се съдържа в зрънцето, вкаменено и микроскопично, само че към този момент с предопределена корона, плодове и прелестни цветчета в априлските утрини — както от една любовна нощ изникват лице, плещи и очи, точно тия очи и плещи, които са скитали някъде по света сред милиони други, до момента в който застанеш в някоя ноемврийска нощ на моста “Алма” в Париж и те тръгнат към теб…”
Автор: Марина Петрова
Thinkstock
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Насладете се на още прелестни текстове от читателите на Edna.bg ТУК
Не пропускайте нашата нова функционалност "Оферти ", в която ще откриете потребни, практични и прелестни артикули на промоция от българския пазар , особено селектирани за вас от екипа на Edna.bg.
Ако си огромен, знаеш всичко за обичането, в случай че си дребен, знаеш повече. Но в случай че формулата е вярна, когато си огромен и знаеш повече за любовта, започваш да броиш пресметливо обичанията, даванията, взиманията. Разтърсваш глава, мърмориш, че любовта значи прекалено много сладко, прекомерно тръпчиво в горчивото, прекомерно болно сърце , прекомерно засегнато его.
- Погреби егото - споделям аз - напук.
Зимно и студено не даваш обич на искащите я, когато си прекомерно огромен, а никой не е толкоз огромен, че да не мога да го обичам напук .
Зимна съм.
Thinkstock Искам да съм зимна. Движенията на дамите постоянно наподобяват на придвижване на лед. Иска ми се да съм твърда като зимата. Инатливо твърда, без упования.
Да бъда нужна, когато някой цялостни буркани със мемоари от предишното. Да ги натъпча за него с обич и със слънце, та да има за всичките му дълги зимни месеци .
И в случай че по този начин е писано, след това да се върна в своята зима сама, без потребност от храна, без вяра за къса лятна почивка. Но пък спокойна, че съм била нова за някого, че съм била хладина след жегите и мека топлота преди студа.
Искам да съм мъдра като старостта. И даже когато падам като есенно листо, да нося наслада в нечий албум с флорален хербарий или светлината в очите на дете, което ще ме вдигне с върха на миглите си и ще ме изпрати да хвърча.
Thinkstock Искам тази наслада напук. Често ме питат, за какво отивам на работа с метро? Защо ли, тъй като срещам хората, тъй като мога да се дръзвам с глас измежду цялостния вагон и поглеждайки над главите им, виждам че до всеки има някой, само че той не го знае.
Наскоро Edna заран организирах доста другарски диалог с 10-годишно момченце, отстъпих му място, с цел да се хване. То ме попита: "Теб кой те е научил да се усмихваш толкоз рано сутринта, виж че всички още спят? "
- Този, който ги разсънва - споделих аз.
Thinkstock Искам да съм това чувство, че годината е била прелестна. Искам да съм меко одеяло за някого. Пътека от цветни листа. Онази точка в тавана, която си е единствено твоя. Капчица от дъжд върху изсъхнало листо. Птица, която си потегля, само че това не те прави печален, тъй като в действителност аз в никакъв случай не си потеглям в действителност...
Някъде сред дребното момиче и огромната жена в мен живее Edna непораснала Марина, която инатливо се надява да се научи да обича, даже и да не я обичат.
Вероятно това ще се случи, когато нищо друго не ѝ е нужно. Когато няма носталгия по лятото, нито боязън от зимата. Когато има единствено през днешния ден и тя е единствено оня утопичен шоколадов сърпрайз, който към този момент е дала на някой същински обичан.
Thinkstock И потопила се в новото на следващия ден, ще е като разтворена книга, като обичан откъс от Ремарк: “Хубав бе животът, който туптеше в нея, който я бе основал такава, каквато е, основал я бе тайнствено посредством сливането на две кафези, основал я бе от нищо в топлината на една вътрешност.
Същата неразбираема мистерия, че цялото дърво се съдържа в зрънцето, вкаменено и микроскопично, само че към този момент с предопределена корона, плодове и прелестни цветчета в априлските утрини — както от една любовна нощ изникват лице, плещи и очи, точно тия очи и плещи, които са скитали някъде по света сред милиони други, до момента в който застанеш в някоя ноемврийска нощ на моста “Алма” в Париж и те тръгнат към теб…”
Автор: Марина Петрова
Thinkstock Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Насладете се на още прелестни текстове от читателите на Edna.bg ТУК
Не пропускайте нашата нова функционалност "Оферти ", в която ще откриете потребни, практични и прелестни артикули на промоция от българския пазар , особено селектирани за вас от екипа на Edna.bg.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ