Книга представя актьора Филип Трифонов като писател
Авторски текстове на обичания артист Филип Трифонов (1947-2021) излизат в книга, под заглавие „ И един ден, когато стана писател… ”То е обвързвано с посвещение върху тетрадка, която Филип Трифонов получава като подарък в детските си години и го съпътства през целия му живот.
Слабостта му към писането с молив, химикалка, на пишеща машина и на компютър се материализира в обемен списък, който ще добави мъчно поддаващите се на изложение облик, темперамент и психика на артиста, за който всички единомислещо са уверени – за него няма рамки, за него е непозната звездоманията, фалша и посредствеността.
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от действителния живот с живи картини, предписания и кръстословици от естествения дневник на артиста, скиора, боксьора, водача, професора, психолога и педагога – класика на българското кино Филип Трифонов, писан сред 16-ата и 73-ата му година.
„ Целият живот на Филип Трифонов бе обвързван освен с интерпретацията на творби и тази книга по най-чудесен метод фактически държи пулса на това персонално творчество и през призмата на възприятието за комизъм, и на рефлексите към неговата специалност – описа пред БНР-Радио София Николай Гундеров – драматург, режисьор, актьор и главен съветник на книгата, съосновател на естествения спектакъл „ Trifonoff & Gunderov “. - Въпреки че носят една интровертна конструкция, тези записки са екстровертни, отворени към обществото. За читателите ще бъде доста забавно да се срещнат с тези текстове – един огромен калейдоскоп от събития, срещи и пътувания. За мен това е книгата на повсеместен създател. Пчелите на неговия кошер са летели на доста поляни и са донесли разнообразни усети. “
По думите на Гундеров, Филип Трифонов е бил „ прелестна и естествена персона, без хранителни добавки “, тънък и грациозен човек – нещо, което най-ярко проличава в творчеството му, ослепителен публицист с нюх към детайлите.
Яркото наличие на огромния екран на Филип Трифонов стартира при започване на 70-те години. Тогава той прави емблематични филми и основава облика на момчето като независим поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в разнообразни исторически времена, културен подтекст, спорове, обществени и политически характерности.
Мнозина го помнят като Ран от кино лентата „ Момчето си отива “ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова остава една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 година
Ролите, които самият Филип Трифонов акцентира в биографията си са от филмите „ Като ария “(1973 г.), „ Преброяване на дивите зайци “(1973 г.), „ Силна вода “(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „ Селцето “, „ Оркестър без име “(1982 г.), „ 1952:Иван и Александра “(1989 г.), „ Рапсодия в бяло “(2002 г.).
Любителите на българското кино го познават и от „ Не си отивай “ (1976 г.), „ Лавина “(1982 г.), „ Отражения “ (1982 г.) „ Забравете този случай “ (1985 г.), „ Живот до поискване “ (1987 г.), „ Адио, Рио! “ (1989 г.), „ Маймуни през зимата (2006 г.), „ Моторът “ (2017 г.) и други.
