Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от

„ Авторът няма виновност и не поема отговорност за написаното от него. Съществува изказванието, че изкуството/изкуствата приковавали индивида напълно, претендирали (боже опази!) безрезервност, усърдие, темперамент и прочие Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки. “

Това са думи на отишлия си от нас тези дни стихотворец Велизар Николов, писани във връзка излизането на стихосбирката му „ Линия “ – книга с чудесни стихотворения. Тя е една от няколкото му стихосбирки за възрастни, въпреки той да е прочут сякаш повече с детските си стихотворения. Пак във връзка „ Линия “ Боян Обретенов написа:

„ Дотолкова се правехме, че не ни пука, че в действителност стартира да не ни пука.
И в живота, и в стиховете на Велизар няма и искрица настъпателност, завист, ненавист. И животът, и стиховете му са изящна гравюра, внимателен Албинони на инат на грандиозните платна, стенописи или оратории преди, по време и след „ революцията ”. Те се оказаха колосалната печатна неточност, която беляза времето ни. Ние се забавлявахме. (...)
Велизар Николов не може да бъде нито рецензиран, нито поправен. Той е Той. Цялостен. Цял. “

За нас остават стихотворенията за „ възрастни и за невръстни “ на „ братко квадратко “:

---
През войните умират черни
и цветни метали:
да поплачем за бронза, за оловото, за желязото и медта;
да поплачем и за някои хора –
брадати, мустакати и бръснати!
Да поплачем за някои малко скъпи хора:
редови войници и други!
Да поплачем и за тези,
които на панаирите продават бастунчета.
Дървени. Детски.

ЛЯТНО

Ти, черна котко сред розите,
и вие, рози, опрели тези черни лапички, и вие,
стопени сладоледи и мяукащи деца –
луната слиза да си изяде сладоледа,
по-тихо!