Как станахме от другари господа
Автор: Петър Бойчев
В ранната перестройка имах достойнството да работя в регионалния вестник „ Шипка “. Според всички по-стари сътрудници той беше най-хубавият от провинцията. Божидар Грозев, Валери Начев, Атанас Спасов, Юлия Люцканова, Стойко Стоянов, Павката Кънев, Данаил Пърнаров, Леко Славов, пропущам доста, само че хайде и моя благосклонност да прибавя.
Вестникът беше добър, тъй като имаше страховит основен редактор – Димитър Добрев. Завършил публицистика с цялостно шест. Когато пристигнал в „ Хасковска естрада “ тогавашният основен редактор Манол Тодоров му видял бележника и му споделил – момче, с тоя бележник има сама едно място за тебе, но аз към този момент съм го заел. И Добрев направи друга кариера, кмет на Хасково, първи секретар на ОбК на Българска комунистическа партия. Но публицистиката му беше в кръвта и събра страховит екип за регионалния вестник. Обаче пристигна перестройката и го подгониха. А ние пишехме крепко. Талантливо и в границите на допустимото. Смея да настоявам, че не отстъпвахме на тогавашните мощни столични редакции. Ние бяхме първият вестник в провинцията, който махна надписа Орган на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Петко Симеонов го е написал в книгата си. Може да се види. Но оттова почнаха проблемите.
Вече надъхани, поискахме още народна власт. Избор на редколегия и основен редактор. Добрев се опъна. Тогава не го разбрах, всички бяхме опиянени. Не от водка, от свободата, каквато и да е била тогава. А аз му бях любим, споделяха ми сина на Добрев. Но стигнахме до общо заседание и той, като умел ценител на номенклатурата, крепко ни изклати. Влизаме ние, публицистите, влиза остарялото крепко ядро публицисти, а след тях чистачките и водачите. И гласуваме – то е ясно какво се получи. И Добрев споделя – приятели, това е демокрацията, всеки член на колектива има право на избор. Разказа ни играта, занаятчия.
Ние, младите, след това пихме цяла вечер в „ Централ “, потресени от загубата. И си казахме на четвъртата ракия – няма да се предаваме, този вестник без нас не може. И поемаме курс към въоражена битка. Подаваме си оставките, в случай че до 30 дни няма нов избор на основен редактор и редколегия, само че единствено с публицисти. Щяхме да изберем Добрев, всички го харесвахме. На 29-ия ден бяхме с Божо Грозев на историческа за хасковската публицистика командировка. В обичания винарски Ивайловград. При кореспондента ни Димитър Кискинов. Не помня каква беше поръчката, само че помня за цялостен живот каменната маса, пържения сом и бялото вино. Кеф, та кеф. Изведнъж обаче, сред третата и четвъртата бутилка алената ми лампичка запищя. Викам – Божо, ние сме уволнени. Утре е 30-ия ден, имам неприятно предусещане. Той подвига чашата, отпива, и с типичната си усмивка през очилата споделя – абе ти вманиачен ли си, какво ще прави Митето Добрев без нас. Беше доста безапелационен, Кискина го поддържа и донесе още две бутилки. Изпихме ги, моето терзание се изпари, и заспахме.
На другия се прибрахме и отидохме на работа. Посрещна ни кака Станка, основна счетоводителка и началник на персонален състав. Подаде ни два документа и усмихнато сподели – нали искахте да сте господа – ето, господа, молбите ви за освобождение са подписани
В ранната перестройка имах достойнството да работя в регионалния вестник „ Шипка “. Според всички по-стари сътрудници той беше най-хубавият от провинцията. Божидар Грозев, Валери Начев, Атанас Спасов, Юлия Люцканова, Стойко Стоянов, Павката Кънев, Данаил Пърнаров, Леко Славов, пропущам доста, само че хайде и моя благосклонност да прибавя.
Вестникът беше добър, тъй като имаше страховит основен редактор – Димитър Добрев. Завършил публицистика с цялостно шест. Когато пристигнал в „ Хасковска естрада “ тогавашният основен редактор Манол Тодоров му видял бележника и му споделил – момче, с тоя бележник има сама едно място за тебе, но аз към този момент съм го заел. И Добрев направи друга кариера, кмет на Хасково, първи секретар на ОбК на Българска комунистическа партия. Но публицистиката му беше в кръвта и събра страховит екип за регионалния вестник. Обаче пристигна перестройката и го подгониха. А ние пишехме крепко. Талантливо и в границите на допустимото. Смея да настоявам, че не отстъпвахме на тогавашните мощни столични редакции. Ние бяхме първият вестник в провинцията, който махна надписа Орган на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Петко Симеонов го е написал в книгата си. Може да се види. Но оттова почнаха проблемите.
Вече надъхани, поискахме още народна власт. Избор на редколегия и основен редактор. Добрев се опъна. Тогава не го разбрах, всички бяхме опиянени. Не от водка, от свободата, каквато и да е била тогава. А аз му бях любим, споделяха ми сина на Добрев. Но стигнахме до общо заседание и той, като умел ценител на номенклатурата, крепко ни изклати. Влизаме ние, публицистите, влиза остарялото крепко ядро публицисти, а след тях чистачките и водачите. И гласуваме – то е ясно какво се получи. И Добрев споделя – приятели, това е демокрацията, всеки член на колектива има право на избор. Разказа ни играта, занаятчия.
Ние, младите, след това пихме цяла вечер в „ Централ “, потресени от загубата. И си казахме на четвъртата ракия – няма да се предаваме, този вестник без нас не може. И поемаме курс към въоражена битка. Подаваме си оставките, в случай че до 30 дни няма нов избор на основен редактор и редколегия, само че единствено с публицисти. Щяхме да изберем Добрев, всички го харесвахме. На 29-ия ден бяхме с Божо Грозев на историческа за хасковската публицистика командировка. В обичания винарски Ивайловград. При кореспондента ни Димитър Кискинов. Не помня каква беше поръчката, само че помня за цялостен живот каменната маса, пържения сом и бялото вино. Кеф, та кеф. Изведнъж обаче, сред третата и четвъртата бутилка алената ми лампичка запищя. Викам – Божо, ние сме уволнени. Утре е 30-ия ден, имам неприятно предусещане. Той подвига чашата, отпива, и с типичната си усмивка през очилата споделя – абе ти вманиачен ли си, какво ще прави Митето Добрев без нас. Беше доста безапелационен, Кискина го поддържа и донесе още две бутилки. Изпихме ги, моето терзание се изпари, и заспахме.
На другия се прибрахме и отидохме на работа. Посрещна ни кака Станка, основна счетоводителка и началник на персонален състав. Подаде ни два документа и усмихнато сподели – нали искахте да сте господа – ето, господа, молбите ви за освобождение са подписани
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ