Автор: Калоян Стайков, ИПИ Случайно или не седмица преди началото

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Случайно или не седмица преди началото на договарянията сред страните членки на Европейския съюз от една страна и Европейския парламент от друга (т.нар. триалог) по директивата за възобновимата сила е оповестен отчет на Международната организация за възобновима енергетика (МАВЕ), съгласно който страните членки могат рентабилно да удвоят каузи на зелената сила в енергийния си микс до 34% през 2030 година Още през 2014 година страните членки (Съветът на ЕС) реализират единодушие за цел от 27% през 2030 година, като задачата за 2020 е 20%. В началото на тази година обаче Европейският парламент декларира, че ще упорства за реализиране на по-висока цел от 35% дял на ВЕИ от енергийния мискс през 2030 година Нещо повече – Народното събрание упорства задачата да е наложителна освен на равнище Европейски Съюз, само че и обособените страни членки също да имат наложителни цели за осъществяване.

Въпреки че отчетът на МАВЕ показва настояща картина за евентуалното развиване на ВЕИ секторът към сегашния миг, той не може да се приема като рекомендация за правене на политика, защото не дава отговор на редица основни въпроси. Така да вземем за пример отчетът е основан на задълбочени проучвания върху 10 страни членки[1], до момента в който за останалите 18 страни се прави оценка само капацитета за развиване на бранша, само че липсва стопански разбор.

Една от аргументите страните членки да се договорят за реализиране на по-консервативни цели през 2030 година са терзанията от увеличаващи се разноски за поддръжка на ВЕИ производителите. Това е терзание, което по никакъв метод не е наранено в показания отчет. Напротив, отчетът ясно декларира, че без значение от сравнимите или по-ниски разноски за ВЕИ производителите, те ще продължат да разчитат на икономическа помощ (която не се изчерпва единствено с финансова такава), въпреки че тази нужда се чака да понижава в интервала 2020-2030 година

Според потребления модел от МАВЕ към 29% от цялото произвеждане на електрическа сила в Европейски Съюз към 2030 година ще бъде съсредоточено във фотоволтаични и вятърни централи, които са с изменчиво произвеждане. Това основава спомагателни въпроси (различни от нужната икономическа помощ единствено за производителите), които са свързани с ръководството на това изменчиво произвеждане и на цялата електроенергийна система. С други думи нужна е смяна в ръководството на цялата система, в това число произвеждане и ползване, което е обвързвано с спомагателни разноски.

Следващият въпрос е обвързван с пазарните цени вследствие на увеличаващия се дял на ВЕИ производители, защото фотоволтаичните и вятърните централи имат по-ниски пределни индустриални разноски спрямо стандартните централи, което оказва напън за по-ниски пазарни цени. С други думи в слънчеви и ветровити дни в пазари с висок дял на ВЕИ производители може да се чакат по-ниски пазарни цени, което оказва финансов напън както върху ВЕИ производителите, по този начин и върху стандартните централи и може да се трансформира в спънка пред нови вложения в бранша. Това още веднъж повдига въпроса за гъвкавостта на електроенергийната система и нужните спомагателни вложения за постигането ѝ.

Тъй като разпределението на новите ВЕИ мощности в страните членки няма да бъде отмерено (някои страни имат по-голям капацитет от други), належащо е и усилване на трансграничната търговия с електрическа сила. Използваната симулация от МАВЕ демонстрира, че това е обвързвано с увеличение на плануваните вложения в междусистемна съгласуваност сред електроенергийните системи на страните членки, т.е. нарастване на разноските.

Необходимостта от пригаждане на електроенергийните системи също се разграничава и по тази причина има съществени разлики в нужните спомагателни вложения, с които да се подсигурява сигурността на доставките на електрическа енергия. Така да вземем за пример страните с максимален капацитет за увеличение на каузи на ВЕИ в общото произвеждане ще имат и най-голяма потребност от спомагателни вложения. В допълнение към това се чака и сериозна смяна в работата на актуалните стандартни производители в тези страни. Според потребления модел Топлоелектрическа централа на въглища в Европейски Съюз ще работят със средногодишно натоварване от 52%, само че в страни като Австрия, Белгия, България, Естония, Румъния, Унгария и Хърватия тези централи съвсем няма да работят, като в някои случаи междинното им натоварване ще намалее под 10%. При толкоз ниски равнища на натоварване това би довело до предварителното затваряне на такива централи и изваждането им от енергийния микс, а оттова – нарастване на цените на електрическа енергия и нужда от спомагателни вложения в гъвкавото ръководство на електроенергийната система и гарантирането на сигурността на доставките.

Накратко, отчетът показва обновена картина на капацитета за нахлуване на нови ВЕИ мощности в Европейски Съюз, поради развиването на пазарите и технологиите, само че не показва цялостна картина за обвързваните с това опасности и спомагателни разноски. Ръстът на каузи на ВЕИ в общото произвеждане води до нарастване на изменчивото произвеждане на електрическа сила, което основава нужда от увеличение на вложенията в междусистемна съгласуваност сред страните членки, еластичност при ръководството на електроенергийните системи, в това число произвеждане и ползване, и обезпечаване на заместващите мощности, които да подсигуряват сигурността на доставките. Нещо повече – растежът на ВЕИ производителите се чака да измести съществуващи стандартни производители от пазара в някои страни членки, което усилва нуждата от гореизброените вложения. Към всичко това се прибавя и предстоящата спомагателна икономическа помощ за построяването и оперирането на новите ВЕИ производители, която може и да понижава в съпоставяне със сегашните равнища в интервала 2020-2030 година, само че не изчезва изцяло.

Всичко това демонстрира, че разбори на равнище Европейски Съюз не дават задоволително информация за опциите и рисковете от дадена политика на равнище страна членка, които би трябвало да се проучват самостоятелно. Нещо повече – това, че дадена страна има капацитет, не значи, че би трябвало да го осъществя непременно, а още по-малко показва информация по отношение на оптималния миг за реализирането му. С други думи, анализът е потребен, само че не може да се одобри като рекомендация за осъществяване на дадена политика, още по-малко за налагане на наложителни цели за дял на ВЕИ в енергийния си микс, защото не е съпроводен с подробна оценка на въздействието върху стопанската система и обществото от предлаганите промени.

Прочетете повече на: