Иван Гранитски: Светлин Русев или пътят на духовното просветление
Автор: Иван Гранитски
Преди четири години ни напусна една от най-просветлените и извисени духом персони - художникът Светлин Русев. Днес виждаме какъв брой велика загуба за нашето общество е физическото неявяване на Маестрото и какъв брой ни липсва неговата неизтощима гражданска сила, която го тласкаше непрестанно да бие камбаната на публичната съвест.
Приживе Светлин Русев неуморно бичуваше малокултурието на голямата част от българските управници, които имаха наглостта да се самооблъщават като политически хайлайф. Още се помнят редица негови изявленията, публикации, а от време на време и гневни филипики против опростачването на българската социална среда и подмяната на същинските художествени полезности с ерзаци. Как ли щеше да изригне против днешните плебейщини и безобразия?
Когато Светлин Русев напусна тази пуста и печална земя, художникът Иван Димов възкликна в една къса записка във в. „ Стандарт “: Без Светлин е мрачно! “. Днес се убеждаваме, че публичната мътилка освен не се разсейва, само че и се задълбочава. Българското общество е потънало в бездънен и тъмен сън. Лотофагията и нихилизмът са го обзели дотам, че то, уви, май към този момент няма съвсем никакви съпротивителни сили. А гласовете на единиците будни духом люде стават все по-самотни и по-самотни и замязват на гласа на Викащия в пустинята.
Осъзнавайки в цялата дълбочина деградивните обществени процеси и трендове през последните няколко десетилетия, Светлин Русев поднасяше на интелигентната аудитория поредност от експозиции, които имаха свръхзадачата да разсънят националното ни възприятие, за чест и дълг, религия и памет, достолепие и почитание към отечествените обичаи. И да ни напомнят непрекъснато, че ние сме духовни наследници на няколко велики цивилизации и сме длъжни да съхраним и пренесем техните послания през вековете и хилядолетията, както и да бъдем стражи и преносители на благородната им историческа сила в бъдещето.
Червената духовна нишка, която пронизваше философията на тези вълнуващи експозиции бе убеждението, че с изключение на пътя на материалното излишество, благоденствие, съблазнението от властта и лъстивия мамещ шепот на суетата, с изключение на празнодумието, горделивостта, завистта и зломислието, има и различен път – пътят на духовното прояснение, на милосърдието, състраданието, всеопрощението, смирението и братолюбието. Защото в случай че си напомним думите на Цар Давид: „ Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще погине “.
Именно в съзерцанието и непрекъснатото изпитание да се разгадае загадката на Пътя, бяха свързани и най-ярките пластически инвенции на Светлин Русев, при които посредством чудната дарба на другите материали да се трансформират и превъплъщават, той откриваше прелестта от преливанията на формите. Маестрото беше уверен, че в прекосяването от неживата към живата материя и назад, се крие загадката на запазването на силата. Ето за какво неговото творчество отразяваше диалектическата същина на материалните и духовните измерения – антитезите, полярните положения, полюсните същности определяха вълнуващата дълбочина на неговите изложения.
Разбира се, като умен човек Маестрото осъзнаваше, че неговия глас е глас на викащия в пустинята. Той се притесняваше, че нашето общество навлиза в ново Средновековие, само че не се уморяваше още веднъж и още веднъж да приканва „ Бъдете будни. Бъдете будни. Бъдете будни! “
Няма ли да чуем неговия стон?
Преди четири години ни напусна една от най-просветлените и извисени духом персони - художникът Светлин Русев. Днес виждаме какъв брой велика загуба за нашето общество е физическото неявяване на Маестрото и какъв брой ни липсва неговата неизтощима гражданска сила, която го тласкаше непрестанно да бие камбаната на публичната съвест.
Приживе Светлин Русев неуморно бичуваше малокултурието на голямата част от българските управници, които имаха наглостта да се самооблъщават като политически хайлайф. Още се помнят редица негови изявленията, публикации, а от време на време и гневни филипики против опростачването на българската социална среда и подмяната на същинските художествени полезности с ерзаци. Как ли щеше да изригне против днешните плебейщини и безобразия?
Когато Светлин Русев напусна тази пуста и печална земя, художникът Иван Димов възкликна в една къса записка във в. „ Стандарт “: Без Светлин е мрачно! “. Днес се убеждаваме, че публичната мътилка освен не се разсейва, само че и се задълбочава. Българското общество е потънало в бездънен и тъмен сън. Лотофагията и нихилизмът са го обзели дотам, че то, уви, май към този момент няма съвсем никакви съпротивителни сили. А гласовете на единиците будни духом люде стават все по-самотни и по-самотни и замязват на гласа на Викащия в пустинята.
Осъзнавайки в цялата дълбочина деградивните обществени процеси и трендове през последните няколко десетилетия, Светлин Русев поднасяше на интелигентната аудитория поредност от експозиции, които имаха свръхзадачата да разсънят националното ни възприятие, за чест и дълг, религия и памет, достолепие и почитание към отечествените обичаи. И да ни напомнят непрекъснато, че ние сме духовни наследници на няколко велики цивилизации и сме длъжни да съхраним и пренесем техните послания през вековете и хилядолетията, както и да бъдем стражи и преносители на благородната им историческа сила в бъдещето.
Червената духовна нишка, която пронизваше философията на тези вълнуващи експозиции бе убеждението, че с изключение на пътя на материалното излишество, благоденствие, съблазнението от властта и лъстивия мамещ шепот на суетата, с изключение на празнодумието, горделивостта, завистта и зломислието, има и различен път – пътят на духовното прояснение, на милосърдието, състраданието, всеопрощението, смирението и братолюбието. Защото в случай че си напомним думите на Цар Давид: „ Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще погине “.
Именно в съзерцанието и непрекъснатото изпитание да се разгадае загадката на Пътя, бяха свързани и най-ярките пластически инвенции на Светлин Русев, при които посредством чудната дарба на другите материали да се трансформират и превъплъщават, той откриваше прелестта от преливанията на формите. Маестрото беше уверен, че в прекосяването от неживата към живата материя и назад, се крие загадката на запазването на силата. Ето за какво неговото творчество отразяваше диалектическата същина на материалните и духовните измерения – антитезите, полярните положения, полюсните същности определяха вълнуващата дълбочина на неговите изложения.
Разбира се, като умен човек Маестрото осъзнаваше, че неговия глас е глас на викащия в пустинята. Той се притесняваше, че нашето общество навлиза в ново Средновековие, само че не се уморяваше още веднъж и още веднъж да приканва „ Бъдете будни. Бъдете будни. Бъдете будни! “
Няма ли да чуем неговия стон?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ