Трезво за пожарите в Сибир
Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg
Пожарите в Сибир през последните две седмици провокираха лавина от медийни изявления и мнения в обществените мрежи, в които е извънредно мъчно да се разграничат подправените вести и нервността от действителните обстоятелства и последици. Стигна се до толкоз явни образци на грозна агитация в разнообразни направления, че се усещам задължен да слага нещата на трезва основа:
Да, пожарите в Сибир са покруса. Но не за природата, тъй като на нея въобще не й пука какъв брой растения и животни ще изгорят – тя е безчувствена – а за хората, които живеят там и чиито занаят зависи директно от гората. А те, популярност Богу, не са изключително доста. Не, пожарите в Сибир не са покруса. Защото единствената необратима загуба на този свят е човешкият живот, а към този момент не съм чул за нито една човешка жертва. Само си представете: Гори територия колкото 1/3 България, а никой не е умрял! Да, от наша позиция гори голяма повърхност. Само че за Русия това е петънце на картата, което по този начин или другояче няма никаква особена стойност. Да, съветската страна и институции можеха да реагират по-своевременно и най-малко да ги лимитират. Не го направиха, тъй като не им пука изключително. Там даже човешкият живот няма особена стойност, а ние чакаме да ги е грижа за буболечките и гъсталака. Сериозно ли? Не, няма никакъв смисъл сходни пожари в безкрайната съветска пустота да бъдат потушавани непременно – нито стопански, нито обществен или екологичен. Безкрайно скъпо е и се излага на голословен риск животът на доста хора. Единственото значимо нещо е да бъдат предпазени обитаемоте места и сериозна инфраструктура, като нефто- и газопроводите, жп линиите, мините, пътищата и дървопреработвателните предприятия. И хората да не дишат прекомерно дълго пушек, което за жалост очевидно се случва в някои градове в региона. Не, тези пожари не са нещо невиждано. Напълно обикновено, дори жизненоважно събитие за тайгата и доста други екосистеми са, което се случва съвсем годишно. Колкото и разрушително и ужасно да ни наподобява, това е най-ефективният механизъм за подмладяване на природата там. Подобно на експлоадирането на вулкан е: Първоначално всичко изчезва, само че бързо по-късно природата избуява и гибелта минава в нов живот. Да, практики, които дълго време потискат и лимитират пожарите в дълготраен проект водят до неочакваната поява на великански пожари. Точно това се случва, когато гората остарее и се натрупа огромно количество мъртва дървесина и гниещи листа. При дълги интервали на засушаване, тя се трансформира в буре с барут. И тогава преодоляването на пожарите става извънредно мъчно. Само си спомнете скорошния пожар в Бистришко бранище на Витоша. Не, няма драма в огромното количество въглеродни излъчвания от пожарите. Дървените въглища, които се образуват от обгорените стволове на място, складират огромно количество въглерод за доста дълго време. Освен това, новата гора ще гълтам доста по-бързо въглерод от остарялата при растежа си. Не, тези пожари не водят до стопляне на климата. Всъщност евентуално е противоположното – отделят се доста фини частици и други газове, които по-скоро водят до краткотрайно захлаждане, тъй като спомагат образуването на облаци и превалявания. Според последните изследвания пък дърветата се оказват ненадейно огромен източник на метан, който е 21 до 56 пъти по-силен парников газ от СО2 (в взаимозависимост дали преглеждаме интервал от 100 или 50 г.). Като краен резултат, годишният принос на една остаряла гора към парниковите излъчвания може да бъде от мощно позитивен до мощно негативен според от безчет доста фактори. Не, сибирските гори не са „ белите дробове “ на планетата. Всъщност, никоя географски обособена гора не е. Около 2/3 от кислорода в атмосферата идва от фитопланктона в океаните. Така че, дишайте умерено – О2 ще има. Не, горното не значи, че гората няма стойност. Напротив, всяка гора ни дава огромен брой и разнородни екосистемни услуги. Но тяхната стойност е мощно подвластна от локалния стандарт на живот и локалното прилагане. В този смисъл 1 хектар букова гора в Централен Балкан има хиляди пъти по-висока стойност от 1 ха сибирска. Особено за мен и за вас. Така че, дано се грижим за нашата малко повече, в сравнение с за непознатата! Не, пожарите по света не се усилват. Всъщност се случва противоположното – в последните няколко десетилетия пожарите стабилно понижават. Според разбор на НАСА, спадът е с 24% в интервала 1998-2015 година Причините са доста, само че най-важната е, че хората никак не обичаме пожарите и вършим всичко допустимо да ги предотвратяваме. Не, горите на планетата не понижават. Всъщност се случва противоположното – усилват се, очевидно от изследванията на сателитни изображения от последните 35 години.
Както се вижда ясно на Фигура 1, живеем на една все по-зелена планета. Защото по този начин ни харесва, желаеме, можем да си го позволим и работим за това.
Фигура 1. Изменение в листната повърхнина в света (1982-2015 г.). Източник: НАСА
Пожарите в Сибир през последните две седмици провокираха лавина от медийни изявления и мнения в обществените мрежи, в които е извънредно мъчно да се разграничат подправените вести и нервността от действителните обстоятелства и последици. Стигна се до толкоз явни образци на грозна агитация в разнообразни направления, че се усещам задължен да слага нещата на трезва основа:
Да, пожарите в Сибир са покруса. Но не за природата, тъй като на нея въобще не й пука какъв брой растения и животни ще изгорят – тя е безчувствена – а за хората, които живеят там и чиито занаят зависи директно от гората. А те, популярност Богу, не са изключително доста. Не, пожарите в Сибир не са покруса. Защото единствената необратима загуба на този свят е човешкият живот, а към този момент не съм чул за нито една човешка жертва. Само си представете: Гори територия колкото 1/3 България, а никой не е умрял! Да, от наша позиция гори голяма повърхност. Само че за Русия това е петънце на картата, което по този начин или другояче няма никаква особена стойност. Да, съветската страна и институции можеха да реагират по-своевременно и най-малко да ги лимитират. Не го направиха, тъй като не им пука изключително. Там даже човешкият живот няма особена стойност, а ние чакаме да ги е грижа за буболечките и гъсталака. Сериозно ли? Не, няма никакъв смисъл сходни пожари в безкрайната съветска пустота да бъдат потушавани непременно – нито стопански, нито обществен или екологичен. Безкрайно скъпо е и се излага на голословен риск животът на доста хора. Единственото значимо нещо е да бъдат предпазени обитаемоте места и сериозна инфраструктура, като нефто- и газопроводите, жп линиите, мините, пътищата и дървопреработвателните предприятия. И хората да не дишат прекомерно дълго пушек, което за жалост очевидно се случва в някои градове в региона. Не, тези пожари не са нещо невиждано. Напълно обикновено, дори жизненоважно събитие за тайгата и доста други екосистеми са, което се случва съвсем годишно. Колкото и разрушително и ужасно да ни наподобява, това е най-ефективният механизъм за подмладяване на природата там. Подобно на експлоадирането на вулкан е: Първоначално всичко изчезва, само че бързо по-късно природата избуява и гибелта минава в нов живот. Да, практики, които дълго време потискат и лимитират пожарите в дълготраен проект водят до неочакваната поява на великански пожари. Точно това се случва, когато гората остарее и се натрупа огромно количество мъртва дървесина и гниещи листа. При дълги интервали на засушаване, тя се трансформира в буре с барут. И тогава преодоляването на пожарите става извънредно мъчно. Само си спомнете скорошния пожар в Бистришко бранище на Витоша. Не, няма драма в огромното количество въглеродни излъчвания от пожарите. Дървените въглища, които се образуват от обгорените стволове на място, складират огромно количество въглерод за доста дълго време. Освен това, новата гора ще гълтам доста по-бързо въглерод от остарялата при растежа си. Не, тези пожари не водят до стопляне на климата. Всъщност евентуално е противоположното – отделят се доста фини частици и други газове, които по-скоро водят до краткотрайно захлаждане, тъй като спомагат образуването на облаци и превалявания. Според последните изследвания пък дърветата се оказват ненадейно огромен източник на метан, който е 21 до 56 пъти по-силен парников газ от СО2 (в взаимозависимост дали преглеждаме интервал от 100 или 50 г.). Като краен резултат, годишният принос на една остаряла гора към парниковите излъчвания може да бъде от мощно позитивен до мощно негативен според от безчет доста фактори. Не, сибирските гори не са „ белите дробове “ на планетата. Всъщност, никоя географски обособена гора не е. Около 2/3 от кислорода в атмосферата идва от фитопланктона в океаните. Така че, дишайте умерено – О2 ще има. Не, горното не значи, че гората няма стойност. Напротив, всяка гора ни дава огромен брой и разнородни екосистемни услуги. Но тяхната стойност е мощно подвластна от локалния стандарт на живот и локалното прилагане. В този смисъл 1 хектар букова гора в Централен Балкан има хиляди пъти по-висока стойност от 1 ха сибирска. Особено за мен и за вас. Така че, дано се грижим за нашата малко повече, в сравнение с за непознатата! Не, пожарите по света не се усилват. Всъщност се случва противоположното – в последните няколко десетилетия пожарите стабилно понижават. Според разбор на НАСА, спадът е с 24% в интервала 1998-2015 година Причините са доста, само че най-важната е, че хората никак не обичаме пожарите и вършим всичко допустимо да ги предотвратяваме. Не, горите на планетата не понижават. Всъщност се случва противоположното – усилват се, очевидно от изследванията на сателитни изображения от последните 35 години.
Както се вижда ясно на Фигура 1, живеем на една все по-зелена планета. Защото по този начин ни харесва, желаеме, можем да си го позволим и работим за това.
Фигура 1. Изменение в листната повърхнина в света (1982-2015 г.). Източник: НАСА
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ