Откриха гена, отговорен за един от най-смъртоносните видове рак на гърдата
Австралийски откриватели откриха гена, виновен за един изключително нападателен вид сензитивен към хормони рак на гърдата, при който възможностите за оцеляване са трагично ниски.
„ Надяваме се, че това ще усъвършенства фрапантно неприятните прогнози на пациентите, които сега страдат от него “, споделя епигенетикът Пилар Бланкафорт от Института за здравно проучване „ Хари Пъркинс “.
Вероятно знаете какъв брой разнообразни едно от друго могат да бъдат обособените ракови болести. Дори под названието „ рак на гърдата “ се крият няколко вида – хормонално-рецепторен, HER2-позитивен и хормоно-нечувствителен. В рамките на тези групи откриваме още типове, които откликват на разнообразни типове лекувания.
Хормонално-рецепторните типове рак на гърдата порастват в отговор на хормони като естроген и прогестерон. Съществуват голям брой медикаменти за лекуването им (включително хормонална терапия). Тези видове рак на гърдата имат кардинално добра прогноза за разлика от хормоно-нечувствителните.
„ Малък % от пациентите обаче страдат от извънредно нападателен рак с допустимо най-лошата прогноза от всички типове рак на гърдата – близо половината от дамите умират вследствие от това заболяване - споделя Бланкафорт. – Когато преглеждаме тези типове рак, ние виждаме, че те са по-големи и се популяризират по-често към лимфните възли, смъртността от тях е по-висока. Нуждаехме се от метод да ги идентифицираме. “
През 2012-та група откриватели основават подредба на рака на гърдата, наречена Интегративно клъстериране (IntClust). Тя разделя болесттите на 10 разнообразни подгрупи, всяка от които се отличава с разнообразни генетични промени и клинични прогнози.
Един от тези клъстери в границите на естроген рецепторно-позитивните болести (ER+), наречени IntClust 2, се характеризира с изключително неприятна прогноза. В съпоставяне с него единствено един различен клъстер е по-зле.
През 2012-та екипът отбелязва, че IntClust2 туморите се характеризират със доста увеличена част от ДНК-то в единадесетата хромозома. Тази част от хромозомата разполага с голям брой гени, които евентуално биха могли да провокират рак. Те се назовават онкогени и ние от дълго време знаем за тяхното битие. Един съответен ген от тях обаче, наименуван AAMDC, притегля вниманието на сегашните откриватели. И по този начин те се залавят на работа.
Първо, учените изследват 119 човешки проби рак на гърдата (луминален B) и проучват метода, по който AAMDC се показва в раковите формирания. Те откриват, че 25 % от туморите показват тази AAMDC ампифликация и че по-голямата част от тях са ER+.
След като екипът редуцира равнищата на AAMDC в ракови кафези на гърдата при мишки, те откриват, че раковите кафези са възпрени. Нещо повече – при доста от клетките се задейства програмираната клетъчна гибел. Т.е. един път щом осъзнае, че е развалена, клетката задейства своята естествена функционалност.
Екипът счита, че една от аргументите клъстерът IntClust2 да е толкоз ефикасен, се крие в лекуването на раковите болести ER+. Хормоналните лекувания работят на следния принцип – те лишават рака от хормоните, нужни за неговия напредък. Допълнителните копия на AAMDC обаче защищават рака от тази негова орис.
„ AAMDC може да пази раковите кафези и да им пречи да умрат, като поддържа растежа им, когато туморът се сложи в условия, при които питателните субстанции са нищожни и той е лишен от естроген. Това би умъртвило множеството чувствителни ха хормони ракови болести “, изяснява Бланкафорт. На процедура AAMDC разрешава на туморите да се приспособяват към тези условия и подтиква растежа и делението на раковите кафези на гърдата в условия на метаболитен стрес.
Интересното в тази ситуация е, че тези ампификликации на AAMDC се срещат и при рака на яйчника, простата и белите дробове. Това значи, че тези резултати могат да дадат вяра и на хората, страдащи от този вид болести.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
