Летовник остана разочарован от петзвезден хотел на Слънчев бряг
Август е месец, който мирише на море и на... попарени летовници.
Нейчо Нейчев описа в обществената мрежа Facebook за неговите 10 минути в петзвезден хотел в Слънчев бряг. На всеки е ясно, че това е хипербула - става въпрос за минутите.
Над 40 минути му е било нужно единствено, с цел да си разтовари багажа - не си мислете, че е бил с толкоз доста багаж, просто в този миг е имало атлетичен и татуиран господин с четвъртит черен джип, който се е карал с всеки, който е част от личния състав на хотела, тъй като не можел да си паркира возилото начело.
След като свалили багажа, жена му се е запътила към рецепцията, а съмнителна дребна кола е повела Нейчо против придвижването в еднопосочна улица по път към паркинга. Паркинг е мощно казано. Поляна с предопределение за паркиране без особенно доста място, само че с доста, доста коли… " Махнеш ли си колата, пазиш си мястото с конус и се надяваш, че останалите водачи ще знаят чий е конуса. Това наслаждение коства 20 лв. на денонощие, само че за сметка на това паркинга е неохраняем и публичен. Срещу тези 20 лв. най-малко да нямаха достъп външни хора. Нищо, на отмора сме, какво са 140 лв. за една седмица. Паркирах. ", написа той.
Ето какво още споделя Нейчев за прекарването си в " първокласния " хотел:
" Отивам в хотела и куфарите ме чакат там където ги оставих. Взех ги и отидох до асансьора. Асансьорите са два, само че с цел да покрият потребностите на гостите би трябвало да бъдат най-малко 10. Извиках асансьора. Проверих си профила във фейсбук (все отново пътувахме близо 4 часа). Отговорих на всички известие в месинджър и вайбър. Ъпдейтнах си инстаграма. Направих няколко видеа за парцели в тик-ток. Научих много за житейският и професионалният път на едно от момчетата от личния състав. Асансьорът пристигна.
Качваш се в стаята и онемяваш. На където да погледнеш все море. Гледката те оставя безгласен. Това беше единственото хубаво и обикновено нещо в този хотел и то тъй като не зависи от ръководството и личния състав на хотела най-вероятно. В стаята с изключение на морето те посреща настойчив мирис на цигари в комбинация с пикано от куче замаскирано със блудкав ароматизатор. В интерес на истината беше чисто, само че стаята миришеше супер зле, макар ароматизатора.
От терасата на хотела видях басейните. Добре наситени с посетители и с течност сходна на разредена боза. Гледаш ги и не си мислиш дали ще хванеш гъбички като влезеш - сигурен си. Терасата напълно открита, почти обща за целият етаж. Казвам почти, тъй като имаше едни парапетчета, които по-скоро трябваше да подсещат будната съвест на госитите, че не е редно да вървиш по непознатите стаи. Липсата на комарници на вратата и прозореца в композиция с неналичието на опция за отваряне на едно от двете “на ножица” прави проветряването допустимо единствено, когато си в стаята и за предпочитане безсънен.
Слизаш във лобито и всякакви хора полу мокри спят по диваните. Хотела беше обитаем с над 80% посетители от един малцинствен етност, който се слави със характерният си метод на живот и буйният си характер. И да се върнем към първия абзац, в който установихме, че сме на отмора, от написаното досега аз считам, че никой не може да си почине, а по-скоро ще се натовари.
За жал не мога да дам противоположна връзка за ресторанта, тъй като интензивният ми престой в хотела беше 10 минути. Прекарах към час, чакайки асансьора и към час, пробвайки да паркирам. Останах с положително усещане за едно момче, което се показа за шеф (фамилията му мисля беше Гешев), беше общителен и радушен макар настроението ми и държанието ми след претърпяното нагоре. Пиколотата също оставиха в мен доста позитивно усещане.
Бях решил да не обявявам отрицателен коментар, само че тези 10 минути ми бяха таксувани на цената на една нощувка, за паркинг също платих за едно денонощие макар прекараните по-малко от два часа. И защото бях постоянно таксуван за “престоя” си в този неповторим хотел счетох, че като техен посетител е редно да оставя справедлив коментар, който да оказва помощ на другите хора, които са изправени пред избор дали да отседнат там. Ако на мен в миналото в този живот ми мине през разум да повторя визитата си в този квартал по-скоро бих отишъл на отмора в най-големите ромски махали на България. Обкръжрението ще е същото, само че прекарването в пъти по-добре. "
Нейчо Нейчев описа в обществената мрежа Facebook за неговите 10 минути в петзвезден хотел в Слънчев бряг. На всеки е ясно, че това е хипербула - става въпрос за минутите.
Над 40 минути му е било нужно единствено, с цел да си разтовари багажа - не си мислете, че е бил с толкоз доста багаж, просто в този миг е имало атлетичен и татуиран господин с четвъртит черен джип, който се е карал с всеки, който е част от личния състав на хотела, тъй като не можел да си паркира возилото начело.
След като свалили багажа, жена му се е запътила към рецепцията, а съмнителна дребна кола е повела Нейчо против придвижването в еднопосочна улица по път към паркинга. Паркинг е мощно казано. Поляна с предопределение за паркиране без особенно доста място, само че с доста, доста коли… " Махнеш ли си колата, пазиш си мястото с конус и се надяваш, че останалите водачи ще знаят чий е конуса. Това наслаждение коства 20 лв. на денонощие, само че за сметка на това паркинга е неохраняем и публичен. Срещу тези 20 лв. най-малко да нямаха достъп външни хора. Нищо, на отмора сме, какво са 140 лв. за една седмица. Паркирах. ", написа той.
Ето какво още споделя Нейчев за прекарването си в " първокласния " хотел:
" Отивам в хотела и куфарите ме чакат там където ги оставих. Взех ги и отидох до асансьора. Асансьорите са два, само че с цел да покрият потребностите на гостите би трябвало да бъдат най-малко 10. Извиках асансьора. Проверих си профила във фейсбук (все отново пътувахме близо 4 часа). Отговорих на всички известие в месинджър и вайбър. Ъпдейтнах си инстаграма. Направих няколко видеа за парцели в тик-ток. Научих много за житейският и професионалният път на едно от момчетата от личния състав. Асансьорът пристигна.
Качваш се в стаята и онемяваш. На където да погледнеш все море. Гледката те оставя безгласен. Това беше единственото хубаво и обикновено нещо в този хотел и то тъй като не зависи от ръководството и личния състав на хотела най-вероятно. В стаята с изключение на морето те посреща настойчив мирис на цигари в комбинация с пикано от куче замаскирано със блудкав ароматизатор. В интерес на истината беше чисто, само че стаята миришеше супер зле, макар ароматизатора.
От терасата на хотела видях басейните. Добре наситени с посетители и с течност сходна на разредена боза. Гледаш ги и не си мислиш дали ще хванеш гъбички като влезеш - сигурен си. Терасата напълно открита, почти обща за целият етаж. Казвам почти, тъй като имаше едни парапетчета, които по-скоро трябваше да подсещат будната съвест на госитите, че не е редно да вървиш по непознатите стаи. Липсата на комарници на вратата и прозореца в композиция с неналичието на опция за отваряне на едно от двете “на ножица” прави проветряването допустимо единствено, когато си в стаята и за предпочитане безсънен.
Слизаш във лобито и всякакви хора полу мокри спят по диваните. Хотела беше обитаем с над 80% посетители от един малцинствен етност, който се слави със характерният си метод на живот и буйният си характер. И да се върнем към първия абзац, в който установихме, че сме на отмора, от написаното досега аз считам, че никой не може да си почине, а по-скоро ще се натовари.
За жал не мога да дам противоположна връзка за ресторанта, тъй като интензивният ми престой в хотела беше 10 минути. Прекарах към час, чакайки асансьора и към час, пробвайки да паркирам. Останах с положително усещане за едно момче, което се показа за шеф (фамилията му мисля беше Гешев), беше общителен и радушен макар настроението ми и държанието ми след претърпяното нагоре. Пиколотата също оставиха в мен доста позитивно усещане.
Бях решил да не обявявам отрицателен коментар, само че тези 10 минути ми бяха таксувани на цената на една нощувка, за паркинг също платих за едно денонощие макар прекараните по-малко от два часа. И защото бях постоянно таксуван за “престоя” си в този неповторим хотел счетох, че като техен посетител е редно да оставя справедлив коментар, който да оказва помощ на другите хора, които са изправени пред избор дали да отседнат там. Ако на мен в миналото в този живот ми мине през разум да повторя визитата си в този квартал по-скоро бих отишъл на отмора в най-големите ромски махали на България. Обкръжрението ще е същото, само че прекарването в пъти по-добре. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ